В свят, който възхвалява романтиката и намирането на „Единствения", хората често може да бъдат груби към необвързаните. Никой не би трябвало да бъде сам.
В хода на живота си съм обичал и губил, а понякога и печелил, и винаги непознатите странници са били мили. Изглежда, и аз съм предопределен за блаженството на самотата и необвързаността.
И аз нямам нищо против. Или по-скоро осъзнавам, че не съм бил достатъчно против. Вземете вечерните партита - идва моментът за онзи въпрос: "Защо нямате партньор?". Той обикновено е задаван от единия в двойката, който след това винаги си извърта очите към своята половинка, така че в крайна сметка и двамата питат.
И аз се мъча да отговоря: "Никога не съм намерил правилния човек ... Аз съм тъжен и каещ се човек - дете ... Аз не съм способен на любов ... Аз съм девиантен случай и предпочитам жирафи".
Всеки отговор няма да е достатъчен. Този въпрос не предлага щастлив отговор. Аз само прикривам своята стигнала до костите, разяждаща живота ми самота.
Питащите знаят това и си мислят, че с това прозрение ще бъдат спокойни. Те са в безопасност.
Те гледат надолу от високия замък в Царството на двойките, защитени от подобна съдба. Но ако бе мой ред да питам - "Защо сви гнездо с него? Защо остана с нея? Толкова ли те беше страх да останеш сама?" - тези въпроси ще бъдат сметнати за груби, натрапчиви.
Миналата седмица една моя приятелка отиде на среща. Глупаво нещо. Мъжът, с когото тя се срещна, е бил женен три пъти и има дете от всяка жена. Един пример за емоционално въздържание, сигурен съм, че ще се съгласите. И той попитал моята приятелка, необвързана и бездетна, защо тя се е провалила в живота. Беше доста кратка среща.
Провалена в живота?
Самотните хора могат също да се чувстват по този начин и за други самотни хора, и за себе си. Вижте, никой не трябва да бъде сам. Ако ние сме, то трябва да отчетем собствените си недостатъци.
Една книга твърди с корицата си, че тези, които са сингъл, може би са най-руганото сексуално малцинство днес. Но не само днес.
Вземете за пример израза "стара мома" (бел. р. - на английски език - "spinster"). Той е смразяващ и нелюбезен. Думата, разбира се, е невинна, но такъв е жаргонът, такова е допълнителното значение, което сочи нещастие и неуважение.
Няколко години преди ерата на Бриджит Джоунс, Каръл Клюлоу предизвиква учудване с книгата си за жена, която отдавна е решила да не обвързва съдбата си с когото и да било. Тя написала роман за това сингъл състояние.
За старите моми. Нарича го "Spinsta". Книгата излязла с друго заглавие, разчитащо на отрицанието. "Няма брак, няма проблем", гласял редактираният вариант. Това било по-приемливо за издателите, защото оригиналното заглавие щяло да отблъсне читателите.
Когато обсъждам това с жени, разговорът, вицовете са пъстри, иронични и забавни. Когато говоря с мъже, независимо от сексуалната им ориентация, те са по-уклончиви и неубедителни. Керъл Клюлоу ме описва като мъжки "spinster", мъжка стара мома. Трябва да призная, че бях леко смутен, докато тя не разясни какво има предвид чрез сравнение с Джордж Клуни.
Чудесно, помислих си аз, нямам нищо против. Но когато проверите в Google, получавате следната дефиниция: "Неженен мъж над 35-годишна възраст; прякор, който предполага, че в най-добрия случай тези мъже имат "проблеми", а в най-лошия, че са социопати".
Колко мило звучи този страх. Никой не би трябвало да бъде сам. Да бъдеш сингъл би трябвало да означава да бъдеш самотен, но много по-самотен от тези, които се страхуват да останат сами.
"Аз" звучи толкова незавършено без "Ти". Задължението на този свят да си в двойка, чифт, комплект
За да се спори за необвързания човек, сякаш трябва да се критикуват двойките, културата, която ни принуждава да бъдем в комплект, религиите, семейния натиск, поп песните, филмите, игрите по телевизията, клюките - неизбежен, неотменим натиск да се свържем, да обичаме.
Фройд го е казал - ще се разболеете, ако не се обичате.
Песните, които ни зоват, че ние трябва да се поддадем на любовта, за да ни върже и накрая да ни опустоши. Аз съм нищо, нищо, нищо, ако нямам теб. Колко мила е такава любов? Не е ли малко наказателна?
В "Срещу любовта" Лора Кипнис пише глава, наречена "Домашен ГУЛАГ". Там тя описва правилата, които двойките спазват .... "Не може да излезеш без да се обадиш", "Не може да не кажеш кога ще се прибереш,", "Не може да оставяш вратата на тоалетната отворена", "Не може да имаш тайни". Девет и половина страници по-късно тя обобщава: "Конкретиката няма значение. Важна е думата "не може". Така любовта съществува".
Вероятно необвързаните хора тайно искат да възстановят първоначалното "самосъстояние" на съществуването, усещането, че ние не трябва да бъдем допълнени от друг, че сме в състояние сами да бъдем завършени.
Може би сме твърде честни, за да бъдем в двойка. Може би просто не можем да кажем на друго човешко същество: "Аз обичам само теб и ще те обичам вечно."
Доста трудно е да кажеш на някого възможно най-искрено: "И аз те обичам, нали знаеш, засега". Извинете. Един необвързан може да бъде твърде хладнокръвен.
Лично аз не желая да давам сатирична оценка на двойката, тъй като тази "присъда" - покровителствена, пренебрежителна и дори страхлива - е това, от което се възмущавам, когато трябва да обясня защо продължавам да съм сам.
Моята любима героиня в литературата е Луси Сноу на Шарлот Бронте. В заключение тя успява със самотен глас да се определи като жена, вдовица и стара мома - всички наведнъж и нито една от тях същевременно.
В днешния свят все по-често ние не очакваме нашите взаимоотношения да изтрая. Все по-често нашето благоденствие и напредъкът на новите технологии ни позволяват да живеем комфортно сами.
Все по-често това изглежда да се прави: ние избираме да живеем сами.
Ние ни трябват истории как да станем двойки. Те са легион. Имаме нужда от истории как да бъдем сингъл, как да бъдем изумени и будни от радостта на нашия собствен труд.
Въпреки че съм дошъл сам на този свят, аз никога не съм смятал, че това ще продължи да бъде моята съдба.
