Храната някога се приемаше за източник на хранителни вещества и удоволствие. Сега масата заприличва на минно поле. Дали беконът на чинията ви е кулинарният еквивалент на азбеста, или пшеницата във вашия тост ще ви причини "пшеничен мозък"? Дори мехурчетата газ в газираните напитки се считат за риск.
Още по-лошото е, че съветите се променят непрекъснато. Както наскоро заяви ТВ водещата Найджела Лоусън: "Можете да бъдете уверени, че това, което считат хората за полезно за тях тази година, вече няма да важи догодина."
Това е донякъде неизбежно: базираните на емпирични данни здравни съвети трябва постоянно да се обновяват, докато новите изследвания задълбават в нюансите на това, което консумираме, и ефекта от храните върху тялото.
Но все пак когато медиите (и недостатъчно информирани здравни "гурута") преувеличават резултатите от изследвания, без да осигуряват контекст, това води до ненужни страхове, които - парадоксално - ви тласкат към по-малко здравословни предложения.
Опитахме се да се ориентираме в хаоса, като претеглим всички налични данни и доказателства до момента. Ще се зарадвате да научите, че много от любимите ви храни не са тиктакащи бомби със закъснител, както сте вярвали.
Храната: бекон.
Опасението: преработените меса са толкова опасни, колкото и цигарите.
Фактите: Въпреки че Световната здравна организация оповести, че има сигурни доказателства, че беконът (и други видове преработено месо) допринася за възникването на рак на дебелото черво, реалната опасност не е толкова страшна, колкото ни убеждаваха последвалите заглавия.
Както изтъква Cancer Research UK, ракът на дебелото черво сам по себе си е относително рядко срещан. Ако не консумирате почти никакво месо, има 5.6% риск да го развиете в рамките на живота си.
Дори и да преяждате с бекон и шунка ежедневно, рискът се повишава само до около 6.6%. С други думи, от 100 души, които ще спрат да консумират бекон, само един ще е избегнал рака.
За да придобиете по-добра представа за мащабите, обмислете данните за тютюна: от 100 пушачи, които спират цигарите, 10-15 живота може да бъдат спасени. Сравнението между двете е практически некоректно.
И все пак може да размислите дали навикът ви да консумирате по 20 резена бекон дневно. Британското правителство заявява, че средно 70 г бекон на ден все още са здравословни - тоест около три резена бекон, или две парчета салам.
Накратко: Английската закуска (от време на време) няма да е толкова полезна за вас, колкото купа овесени ядки - но не е и гастрономически азбест.
Храната: кафе.
Опасението: Пристрастеността към кофеина може да ни докара до инфаркт.
Фактите: Практически няма доказателства, че многото кафе ще ви прати рано в гроба. Всъщност, може би е вярно точно обратното. През 2012 г. New England Journal of Medicine публикува анализ на здравето на 400 000 американци в рамките на 13 години.
Учените констатират, че хората, които пият между 3 и 6 чаши на ден, е с около 10% по-малко вероятно да умрат в рамките на 13-годишния период, като имат по-ниски нива на сърдечни заболявания, инсулт, диабет и инфекции. Като се има предвид серията от проучвания, анализиращи здравето на над 1 млн. души, преглед от 2014 г. описва сходна ситуация.
Тези, които пият по 4 чаши кафе на ден, е с около 16% по-малко вероятно да умрат в който и да е момент.
Отбележете, че това са само изследвания чрез наблюдение. Въпреки че учените са се опитали да отчетат и други фактори, няма как да се знае дали самото кафе е предпазвало сърцето на хората, или има някакво друго скрито обяснение.
Може би по-здравите хора е по-вероятно да изпитват желание да консумират кафе. Но що се отнася до "пристрастеност", в случая то е относително безвредно.
Накратко: Вероятно това не е точно еликсирът на живота, както твърдят някои, но съдейки по наличните доказателства, можете да се наслаждавате на утринното си еспресо без особено безпокойство.
Храната: пшеница.
Опасението: Така нареченият "пшеничен мозък" може да допринесе за проява на "Алцхаймер".
Фактите: Първо и най-важно: много малко хора - около 1% - имат реална глутенова алергия, известна като целиакия, която да вреди на чревния тракт и да води до недохранване. Останалите може да не страдат от целиакия, а вместо това да са "чувствителни" към пшеница. Въпреки че не изпитват симптоми, когато консумират само малко количество, те може да усетят известен дискомфорт, ако изядат твърде много хляб.
Обясненията за тази "не-целиакиева глутенова чувствителност" са спорни: вместо глутена конкретно в пшеницата, тя може да се причинява от гама от въглехидрати и протеини, които присъстват и в много други храни, включително плодове и лук. Ако е така, простото премахване на хляба няма да ви избави от симптомите.
Освен това има и хора, които преминават на безглутенов режим, без да усещат каквито и да е симптоми - просто защото пшеницата сама по себе си се приема за токсична.
Както казва Питър Грийн от Колумбийския университет: "Хората, които популяризират анти-зърнени или анти-глутенови политики, понякога цитират нашите разработки по въпроса с целиакията, стигайки до мащабни изводи, които отиват много отвъд базираната на доказателства медицина."
Популярно твърдение например е, че базираните на пшеница храни предизвикват възпаление в тялото, което води до "замъгляване на мозъка" и увеличава риска от възникване на сериозни болести от рода на "Алцхаймер".
Но въпреки че диетите, богати на въглехидрати и захари, с течение на времето водят до увреждане на невроните, пълнозърнестата пшеница всъщност остава по-добра от други енергийни източници, от рода на картофи, тъй като отделя захарите си по-бавно.
Накратко: Хората консумират пшеница от поне 10 000 години - и освен ако нямате установена алергия, почти няма причини да спирате консумацията й, поне докато не се появят много повече доказателства.
Храната: масло, сирене и пълномаслено мляко.
Опасението: Млечните продукти запушват артериите и допринасят за възникването на сърдечни заболявания.
Фактите: От десетилетия посланията бяха прости: "наситените" мазнини от сирене, масло и пълномаслено мляко повишават холестерола в кръвта и ви излагат на опасност от инфаркт. Поради тази причина много здравни организации ни насърчаваха да допълваме диетите си с маргарин и растителни масла, замествайки наситените мазнини с "поли-ненаситени" мазнини, обикновено присъстващи в (прочутата със здравословността си) средиземноморска диета.
В последните няколко години обаче наблюдаваме вълна от крайно изненадващи наблюдения, които оспорват общоприетата досега теория. Вземайки предвид всички доказателства, скорошен преглед в Annals of Internal Medicine стигна до извода, че "високите нива на приемани наситени мазнини нямат никакъв ефект върху сърдечно-съдовите заболявания".
Това са само изследвания чрез наблюдение, но един от екипите е решил да провери резултатите им с внимателно планирана интервенция, хранейки участниците със съдържащо 27% мазнини сирене гауда в продължение на 8 седмици. В края на експеримента те са имали по-ниски нива на холестерол от участниците в контролно изследване, консумирали алтернатива с нулево съдържание на мазнини.
Най-странното наблюдение? Въпреки факта, че пълномасленото мляко и масло изобилстват от калории, хората, консумиращи пълномаслени млечни продукти, не е по-вероятно да бъдат затлъстели от тези, които пият мляко с намалено съдържание на мазнини.
12 отделни изследвания всъщност са констатирали, че те са по-слаби. Възможно е самите мазнини да спомагат за регулирането на метаболизма, което означава, че изгаряте енергията по-ефективно. Или пък пълномаслените млечни продукти поддържат глада ни под контрол за по-дълго, което ни кара а не си дояждаме по-късно с нездравословни неща.
Накратко: Все още не разбираме защо, но "пълномаслено" може да е новата ключова дума за отслабването.
Храната: Пастьоризирано мляко
Опасението: Пастьоризацията може да допринася за екзема, астма и други имунни заболявания.
Фактите: Не само пълномасленото мляко е на прицел. Често се счита, не колкото по-"натурална" е една храна, толкова по-здравословна би трябвало да бъде. Това кара някои да отричат пастьоризираното мляко. Привържениците на тази теория твърдят, че пастьоризацията вреди на много полезни съставки в млякото, включително протеини, които ни предпазват от алергии.
Процесът на пастьоризиране, вярват те, също така убива "дружелюбни" микроорганизми в млякото, които биха могли да се добавят към микрофлората в червата, спомагайки за по-добро храносмилане, засилвайки имунната система и дори предпазвайки от рак.
Много лекари обаче считат, че това е необмислено твърдение. Лекото нагряване, свързано с пастьоризацията, оставя почти всички хранителни вещества непокътнати, и изглежда малко вероятно дружелюбните бактерии в суровото мляко да носят особена полза. Колониите им трябва да бъдат хиляди пъти по-големи, за да могат бактериите да оцелеят при храносмилането и да се доберат до червата.
Въпреки че има някои несигурни доказателства, че хората, които са пили сурово мляко като деца, като цяло страдат по-малко от алергии, трудно е да бъдем уверени, че това се дължи само на млякото, а не на факта, че много от тези деца са израснали във ферми. Живеейки сред толкова много животни, тялото им може да е привикнало да се справя с алергени от ранна възраст, което прави по-маловероятни алергиите в зряла възраст.
Нещо повече, пиенето на сурово мляко потенциално е опасно: има сериозни причини да пастьоризираме млякото - за да убиваме в него микроорганизми, причиняващи сериозни заболявания, от рода на туберкулоза, салмонела и ешерихия коли.
Накратко: Преди да се изложите на риск от тежка инфекция, по-добре изчакайте доказателства, подкрепящи екстравагантните твърдения.
Храната: яйца.
Опасението: Инфаркт в черупка.
Фактите: Подобно напълномасленото мляко, яйцата някога се считаха за запушващи артериите и повишаващи риска от сърдечни заболявания. Може и да има известна истина в тези твърдения, но стига иначе да живеете здравословно, консумацията на до 7 яйца на седмица изглежда не води до вредни последици.
Накратко: Извън риска от газове и запек, яйцата са безопасен и ценен източник на протеини.
Храната: "диетичните" газирани напитки.
Опасението: Изкуствените подсладители могат да допринесат за повишаване на риска от рак.
Фактите: Вече знаем, че твърде много захар води до затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови заболявания - но какво да кажем за изкуствените подсладители, добавяни в "диетични" напитки в опит да се намали въздействието им?
Разпространен страх е, че те стимулират възникването на тумори. Рисковете от това обаче са преувеличени. Мащабно изследване, проведено от Националния раков институт в САЩ, не установява нарастване на риска от рак на мозъка, левкемия или лимфома у хората, консумиращи аспартам, който е сред най-използваните подсладители, и същото изглежда важи и за други алтернативи на захарта.
Има обаче вероятност подсладителите да допринасят за глюкозната нетолерантност и възникването на диабет тип 2 - макар че засега това не е надеждно доказано. (Учените също така оборват идеята, че мехурчетата в газираните напитки представляват риск, оборвайки твърденията, че те вредят на стомаха и намаляват плътността на костите.)
Накратко: Изкуствените подсладители са по-малкото зло - те носят някои рискове, но все пак са по-здравословни от съдържащите захар алтернативи.
