Не чак толкова назад във времето това е било най-пренаселеното място на планетата. Около 50 000 души обитават оплетени като в пашкул жилищни блокове в градската джунгла на Хонконг - районът Калун.
Снимките разкриват колко нагъсто и натясно са съжителствали в зоната, известна като Зазиданият град.
Фотографите Грег Джилард и Иън Лабмот посвещават пет години, за да се запознаят с дебрите на Калун - преди панелното чудовище да бъде разрушено през 1992 година. Те издават 320 снимки, 32 интервюта и есета, свързани с историята на жилищния район.
Зазиданият град е човешки феномен - над 33 000 семейства и бизнеси обитават 300 свързани и извисяващите се сгради, построени без приноса на нито един архитект.
Покривите им са единствените места, където може да се диша чист въздух. Това е място, където изискванията за хигиена и безопасност не важат.
Смятан е за инкубатор на бизнеса с наркотици и престъпността, но обикновените граждани твърдят, че живеят мирно. Убежище там намират много бегълци, които по една или друга причина трябва да се крият, както и бежанци.
Джилард казва, че градът е живял собствен живот, при това - много добре, въпреки че изглежда хаотично, мръсно и рисковано място. Там има пенсионери, които се редят на опашка за помощи, обикновени трудоваци, всякакви.
В началото на 80-те години на миналия век Калун е известен със своите бордеи, казина, опиумни вертепи, ястията от кучешко месо и самоуките зъболекари.
Докато продължава дипломатическият спор между Великобритания и Китай чие владее е мегаполисът, най-гъсто населената му част се превръща в мръсен панелен лабиринт, който няма нищо общо с останалата част на Хонконг.
Властите отчитат все повече престъпления, влошаване на качеството на живот и хигиената. Така се стига до решението Калун да бъде разрушен, но местните обитатели протестират, твърдейки че го обичат.
Управата на Хонконг плаща 2.7 млрд. долара, за да компенсира местните през 1991 година. На следващата година Калун вече го няма.
изследвали града 5 години и направили 320 снимки? толкова снимки може да нащрака човек и за един ден, ако го заинтригува някое място;
е то че пише - пише. ама кой да чете, па и кой ли да мисли....? Ганьо четене и мислене не обича - той обича да се изкаже "компетентно". а по темата - интересно ми е кво ли ше си помислят тия фотографи, ако видят циганските гета в Бг....
що, вие колко трудно мислите, че е да се публикува снимка? Прави се сайт, оразмеряват се, поорязват се излишните части и се ъплоудва изображението. И се пишат описания. Въпрос на минути. Все ми се струва, че ако пет години се занимавам с изследване и описване на някакъв град, сигурно ще "публикувам" десет хиляди снимки.
Това е китайския "Студентски град"
изкуството пък е съвсем друго нещо, то не отразява реалност, а създава реалност, като свързва елементи от видимото и невидимото, и се получава, при някои, абсолютно спонтанно, без да им отнема години, правят го в миг, правят го още от деца, а при други не се получава никога, независимо колко време висят и търсят идеалната снимка, щрих, стих, или каквото и да е;
Christina Ivanova Dobreva "калун"???това на какъв език е?хасковски? --------------------------------------------------- E Не разбира се. Калун е катун на китайски!
тва не е ли..........22 години остаряло бе?????????
Кой разумен човек би издържал да разгледа 10 000 снимки за един обект. Правиш 10 000 и от тях избираш 350-те най-добри. Даже сега с цифровите фотоапарати даже и да си лаик пак така се прави. Щракаш като ненормален и после избираш няколко хубави снимки, които да показваш.