Джордж Клуни не може да устои на политическите роли. Като син на известен новинар, той изучава пресечната точка на властта и журналистиката в спечелилия Оскар филм "Лека нощ и късмет". А ето че сега Клуни ще бъде в центъра на разпалена политическа кампания в "Мартенските иди" - политически трилър, който идеално пасва на атмосферата на този изборен сезон, по-мрачен и циничен от обещанията за промяна и надежда.
Подготвяйки се за премиерата на филма на кинофестивала във Венеция, Клуни обобщава актуалната си изява като актьор, режисьор и сценарист с почти класически понятия: "Това е една история за амбицията - дали целите оправдават средствата? На каква цена сме готови да продадем душата си?"
Във филма участва и Райън Гослинг в ролята на млад помощник в президентската кампания, принуден да се изправи пред разбиващ илюзиите скандал в навечерието на главните първични избори през март в Охайо. В навечерието на предизборната кампания, това е история, която успява да бъде едновременно навременна и вечна.
Клуни си избира ролята на антигерой
Той е губернаторът на Пенсилвания Майк Морис, човек, който "бе удостоен с орден от Буш-старши в първата война в Залива, и след това се възпроитиви на втората." Величието на Клуни се допълва от звездния актьорски състав: Филип Сиймур Хофман и Пол Джиамати перфектно представят конкуриращи се мениджъри на кампанията; Джефри Райт е пресметлив сенатор, търсещ своето място в "играта на големите", а Мариса Томей идеално се вписва в ролята на безпощадната политическа репортерка Ида Хорович.
Истинската сензация във филма обаче са Райън Гослинг, чийто герой Стивън преминава през характерната за Майкъл Корлеоне еволюция в безмилостния свят на политиката, и Евън Рейчъл Уд като злощастно наивната Моли, която съчетава спиращ дъха сексапил с уместно кикотене в нужните моменти.
Проектът е бил спрян за година, докато Клуни не решава, че цинизмът му е уместен
"Идите" улавя неумолимия ход на кандидатпрезидентската кампания, опортюнизма и липсата на сантименталност под развяващото се американско знаме. Филмът ни прехвърля зад кулисите - в претъпканите офиси и мизерните мотели, в света на ударните дози кофеин и алкохол, егото и изтощението и разбира се - секса. Филмът доста точно отразява неопределеността, характерна за реалния свят - никой кандидат не е само ангел или дявол, а на Клуни определено му приляга да играе и в двете крайности. В крайна сметка "Мартенските иди" поставя зрителите пред етически дилеми: на какво сме способни, за да постигнем своето? Можем ли да оправдаем извършването на нещо лошо с цел постигането на по-голямо добро в бъдещето? Какво бихме простили на един политически лидер?
На зрителите може да им се стори, че в "Мартенските иди" виждат следи от сагата за безчестния Джон Едуърдс, но Клуни започва да адаптира сценария съвместно с Грант Хеслов по пиесата на Бо Уилимън "Farragut North" още през 2007 г., като впоследствие отлага проекта. "Трябваше тогава да спрем, защото осъзнахме, че филмът е много циничен, а хората са изпълнени с надежда," обяснява Клуни. "Отне ни само около година, преди да си кажем "ОК, вече можем да направим този филм"."
Подобно на смъртта и данъците, секс-скандалите и цинизмът в политиката имат цикличен характер и надминават всички граници. "Забавно е как всеки взима присърце собствената си версия за случилото се," казва Клуни за реакцията на публиката по време на няколко международни излъчвания на филма преди неговата официална премиера на Филмовия фестивал във Венеция на 31 август. "В Италия хората си мислят, че се опитваме да намекнем нещо за Берлускони. Във Франция предполагат, че говорим за Строс-Кан. А ето че в Германия сега цари скандал с човек от партията на Ангела Меркел (Кристиан фон Бьотихер - консервативен политик, който подаде оставка преди няколко месеца, след като призна, че има афера с 16-годишно момиче). Филмът е на универсална тема".
Твърде много въпроси остават без отговор
В "Мартенските иди" политическите стереотипи се разбиват на пух и прах толкова лесно, колкото са създавани. Демократите може би ще одобрят речта от кампанията на Клуни ("Не съм нито християнин, нито атеист, не съм евреин или мюсюлманин... моята религия е написана на парче пергамент, наречено "Конституция"), но най-вероятно последни ще се смеят Републиканците.
Филмът е изпълнен с провокиращи размисъл странични коментари относно политиката, като предложението за задължителна служба в армията в замяна на безплатно образование в университет, цинично оправдано от героя на Гослинг, защото основните заинтересовани от това решение все още са прекалено млади, за да гласуват.
"Убеден съм, че част от доброто разказване на една история е да позволиш на публиката да вземе участие в него", обяснява Клуни. "Тя сама трябва да намери решение за тези проблеми". Самият филм е създаден с идеята да постави повече въпроси от тези, на които дава отговор.
Дали участниците в сегашната предизборна кампания ще се поучат от този филм?
"Идите" не са съвсем политически филм, обяснява Клуни. "Ако действието се развиваше на Уолстрийт, в него щяха да бъдат намесени абсолютно същите персонажи и те щяха да се държат по абсолютно същия начин. Просто политиката повдига летвата нависоко".
"Родителите ми винаги са казвали: "Не ме поглеждай в очите докато не направиш правилното нещо". А понякога да постъпваш правилно е едно от най-трудните неща. Понякога хората се провалят и се чувстват като идиоти, дори на възраст от 40-50 години," обобщава актьорът. "И приемат идеята, че можеш да минеш по краткия път - да се откажеш от това, в което вярваш, само за да спечелиш. Родителите ми са ме възпитали да вярвам, че понякога цената може да бъде по-голяма от постигнатия успех".
"Мартенските иди" улавя отвращението, което много хора изпитват към дисфункционалното състояние на нашата политика. Но под всичко това стои напомнянето, че характерът е от значение, което от своя страна поне бегло открехва вратата към надеждата, че все още има идеалисти без илюзии - дори по време на президентската кампания...
