Хигиената на българите е тема за дисертация. В нея се преплитат толкова много народопсихология, история, религия, поверия и магии, че за да можеш научно да обясниш защо за нашия човек къпането е усилие, е нужно да отделиш непосилно дълго време в съпреживяване на неговата мърлявост. Затова в предстоящите редове, посветени на темата, ще заложа повече на наблюдението, категоризирането и емоционалното обяснение на явлението „липса на хигиена у масовия българин".
И уточнявам - става дума за масовия българин, защото немасовият гледа да си взима душ два пъти на ден, ползва дезодоранти и парфюми, мие си зъбите сутрин и вечер и изобщо прилича на нормално и цивилизовано човешко същество от двайсет и първи век. Изразен в проценти обаче, той представлява едва 34% от общата българска народна маса. Поне според данни на Световната здравна организация и Българския зъболекарски съюз толкова са хората у нас, които редовно си купуват пасти и четки за зъби. За останалото пък направо ме е страх да си помисля...
Масовият българин вярва, че ако се къпе прекалено често, може да настине
Това му е вменявано от дете, най-вероятно от някоя баба, получила този хигиенен навик на свой ред от своята баба. Та, докато плете терлици и жилетки в отоплената зимна кухничка на село, баба подтичва след своето разголено внуче, за да го загащи и да го облече в още един кат вълнени дрешки за всеки случай. Вечер го развива като глава лук и го облича наново с потници, пижами, елечета и чорапи, за да му е топло и под юргана. Такива глезотии като миене на дупета и зъби няма. Най-много да се „умият" краката преди лягане, ама това важи за големите, не за децата. На сутринта ритуалът по преобличането се повтаря, но много бързо, за да се избегне простудата, която дебне да нападне всеки милиметър оголена кожа.
Очите се измиват, косата се сресва и си напълно и достатъчно хигиенизиран и опазен от настинка. Така я караш, откакто си се осъзнал като човек. Всъщност имало е един период, в който са те къпали всеки ден - от раждането ти до шестия, седмия месец. Тогава обаче, веднага след съприкосновението с водата, си бил обилно намазван със свинска мас.
Това, както ти е обяснила баба (те бабите са гурутата по хигиена в българската традиция така или иначе), се прави с цел да се запълнят току-що отворените ти за болести кожни пори и опасността да останеш чист да се неутрализира.
С годините масовият българин продължава да вярва повече на баба си, отколкото на науката, така че уверено продължава да не се къпе, за да си пази естествената защитна броня. Тя му служи вече не само срещу настинки, но и срещу всякакви нови щамове вируси, за които той се информира от телевизора и на популярен език свежда тази информация до баба си. Тя от своя страна приема това като предизвикателство и в края на краищата спира да се къпе даже за цяла зима, за да не даде на тия гадове, новите вируси, да превземат тялото ѝ. Някъде около Великден, ако не е боледувала, баба е доволна да съобщи резултатите от експеримента си на цялата рода, която абсолютно й вярва, защото също е избягвала честото съприкосновение с топлата вода и сапуна.
Всъщност, за да бъда обективна, трябва да кажа, че точно такова е било и разбирането за хигиената на френския кралски двор. Самият Луи XIV, така нареченият Крал Слънце, се е къпал един единствен път в живота си и то инцидентно, след като паднал в езеро по време на лов. Вонята на пот и нечисти коси е била част от ежедневието в иначе богато украсения кралски дворец, където под перуките на дамите и господата са живеели необезпокоявани цели стада въшки, а тежките аромати на парфюми са се опитвали поне малко да я подтиснат. В онова време и католическата църква не е гледала с добро око на къпането, той като докато го упражняваш, следва да пипаш сам тялото си, а това може да ти навее всякакви там мръсни помисли и идеи за игрички.
Цялата работа обаче е, че всичко това там се е случвало преди има-няма четиристотин години. И от онова време до днес нещата коренно са се променили, благодарение на много и различни фактори - Мария-Антоанета и германския ѝ произход и хигиенни навици, развитието на науката, взаимодействието с различни нови култури и т.н. У нас обаче нещата в голяма степен са си останали консервирани до на баба знанието, че къпането си е опасна за здравето работа.
Масовият българин смята също, че да си чист не е мъжко. За него някак е неестествено да си истински мъжкар и потното ти тяло да не вони на животно, а иззад леко пожълтелите ти зъби да не се процежда дъх на тютюн. По-младото мъжко поколение все пак е усвоило част от масовата медийна рекламна атака в представянето на всякакви парфюми и с радост е отделило някой лев за някое и друго флаконче. То най-често заема почетно място върху плетената на една кука покривчица връз нощното шкафче и търпеливо чака своя стопанин пестеливо да си пръсне от него вечер преди излизане.
Само вечер, разбира се, защото тогава започва социалният живот. Иначе за какво ти е да си парфюмиран, когато си на работа?! Освен това наличието на парфюм за тези момчета и млади мъже някак автоматично премахва нуждата от къпане - че какво да се хабиш да се къпеш, като с парфюмчето моментално замирисваш на чисто. Нали важното е да замиришеш, не наистина да си чист?! Иначе си говорим за глезотии някакви. И „педеращини".
С известна доза прискърбие трябва да отбележа, че младата масова българка не стои по-високо в хигиенните си навици. Изумена съм колко тийнейджърки и млади жени у нас спокойно развяват потните си мишници из градския транспорт и определено не се притесняват нито от мазните си коси, нито от непочистените си лица, нито от телесните си аромати. Преди време започнах да ходя на маникюр в един кокетен малък салон в центъра на София. Маникюристката беше младо момиче на не повече от двайсет години.
Беше хубавелка, с големи сини очи и прекрасна коса, но отвореше ли си устата, ставаше страшно! Зъбите й приличаха на слепнали се помежду си с клей белезникави пластинки, видимо непочиствани с месеци. Храната, събирана там, се беше превърнала в каша, от която дори при едва доловимо издишане се разнасяше смрад на гнило. Излишно е да обяснявам, че едва издържах със запушен нос единия час при маникюристката и че никога повече не се вяснах в този салон. И до днес продължавам да се питам обаче как така тази девойка е останала извън училищните обяснения за устната хигиена и дали някога ще се намери младеж, който въпреки тази нейна „натуралност", е готов да я целуне. Всъщност сигурно ще се намери - ей оня, с парфюмчето, дето му стига за три години напред.
Масовият българин изобщо не се притеснява да извършва някои интимни хигиенни неща пред публика. За него например изобщо не е проблем, докато си крачи из Витошка например, да поспре, да затисне с палец едната си ноздра и шумно да изсекне това, което е в другата някъде встрани. След като е освободил напрежението от едната страна, той с отработен жест почиства и другата, след което с дланта или опакото й избърсва последиците, изтръсква ги на тротоара и с любов и грижа хваща ръката на приятелката си, жена си или детето си.
На цялото това масово некъпане и нечистене масовият българин е абсолютно сигурен, че си е чист. Когато смята, че се къпе често, той се къпе в неделя вечер, за да е готов за новата седмица. Нищо, че най-често има собствена баня у дома и не се налага да ходи на обществена, както са правели дедите му. Точно затова в речника му все още съвсем естествено си стои поздрава от онова време на градските къпални „Честита баня!". Че на него и сега си му е честита - като е един път в седмицата, тя си е истински празник!
В същото време обаче масовият българин много обича да обижда с думата „мръсен". Всеки, който му е накривил капата, е мръсен. Мръсна е държавата, системата, шефката, работата. Мръсен е бившият съпруг, съседът, братовчедът, отмъкнал наследствената къща на село. На мръсно обиждаме и когато почувстваме засегнато и великото си българско национално достойнство, особено, когато на преден план изпъкне и религиозното различие - „мръсен" турчин, „мръсен" арабин... Без да си даваме сметка дори, че хигиената на тези култури винаги и от векове е била степени над нашата, по простата причина, че тя е задължителна част от изповядването на исляма.
Сега да се върна на сапуна. Специално проверих - най-евтиният струва 75 стотинки. Има го във всеки супермаркет, във всяка квартална бакалия, в магазините за препарати и в аптеките. Сапунът не иска нито да стои в хладилник, нито да се замразява, размразява, вакуумира, готви или измерва. Сапунът не изисква никакво усилие от тези, за които е предназначен. Сапунът е създаден единствено и само за едно - да чисти човешкото тяло.
За сведение на тези, които рядко го ползват, да кажа, че един ще им е напълно достатъчен за цял месец. И това при положение, че взимат душ два пъти на ден и си мият ръцете след всяко ходене до тоалетна и след всяко прибиране у дома. Сапуните биват много видове, имат различни аромати и съставки и могат също така да бъдат течни.
Сапунът, заедно с топлата вода, е базата на всяка добра човешка хигиена. А хигиената ни е необходима по природа - не можем като кучетата да си ближем срамотиите, нито пък като маймуните да се пощим взаимно. И спокойно - сигурно е, че от честото къпане кожата не изтънява и не се настива! Ако баба ви настоява за обратното, просто й връчете една плетка, пуснете ѝ сериала по телевизията и я оставете с вазмущение да цъка с език по вас. А вие... марш в банята!
Хората в моето обкръжение всички до един са с много добра хигиена - роднини и приятели. Но да оставим тази според автора аномалия настрана. Факт е, че сме една от малкото нации в света (а може би дори и единствената), която има поздрав, известен на мнозина българи, а имено "Честита бяна!". У нас барабар с анцуга, джапанките, чорлавата коса и гурливите зъркели е много модерно да изхабиш цял флакон с долнопробен дезодорант (обикновено се започва от главата и се слиза чак до краката), при все че не си се къпал с дни (опазил ме Господ да говорим за пране на дрехите...). Много пъти съм се чудил следното при подобни индивиди, които между другото имат неистовото желание да се натъпчат в някой автобус, за да могат да споделят аромата си с възможно най-голям брой почитатели: от една страна го мързи да се изкъпе, но от друга явно усеща, че вони, та за това и се пръска с гореспоменатия "висококачествен" дезодорант а ла 5 флакона за левче на Женския пазар. Личната хигиена (къпане, миене на зъби, редовна смяна на дрехите и прочее) има две страни - от едната стои личното здраве. Кирта НЕ е антибиотик, а напротив - развъдник на микроби. От другата страна стои отношението на дадения индивид и към околните. Никой, повтарям - никой!, не е длъжен да ти мирише чесновия дъх, опърдяните, опикани панталони или елечето с бучки мас по него с давност от преди няколко месеца. Гледам тук спомена някой, че било много нафръцкано да се критикуват хората с подобни вредни навици и как еди-кой-си избивал комплекси като сочел с пръст хората, които ходят по нужда навън. Няма абсолютно нищо нередно човек да се облекчи навън стига да не е по средата на някоя улица, тротоар или площад (няма да забравя как пред очите ми едно цигане си събу панталоните точно пред главния вход на Халите и се изсра пред смаяния поглед на всички). Не е редно обаче човек да ходи мръсен. Едно от най-големите и важни изобретения в човешката история е сапунът. Хигиената е помогнала на човечеството да забрави за редица заболявания и - ей, богу! - ако повече хора си миеха ръцете след като отидат до тоалетната, случаите на Хепатит щяха да бъдат с пъти, пъти по-малко в световен мащаб.
Не знам защо (почти) всички тук се правят на ощипани госпожици, явно темата наистина и лично ги е засегнала.. Авторката преекспонира малко нещата, според мен, за да е по-ясна гледната й точка, но е факт че много хора в България не се къпят всеки ден и съм склонна да вярвам, че цифрата е над 70%.
Не ми е особено приятно да го призная, но статията отразява истината в много голяма степен. Българинът по принцип не обича да се къпе и това се усеща (обикновено с нос) почти навсякъде. Факт! Спомнете си как Чърчил издава заповедта за бомбардировката над София: "Разрушете столицата на онази държава, където хората си честитят, ако се изкъпят!" Още един пример от типа "причина-следствие": Независимо за коя държава говорим, сиромашията и духовната нищета винаги вървят ръка за ръка. Примерите са много, България е само един от тях. Много жалко, но е факт! Представете си бай Лазо или бай Ставри от с. Горно Нанадолнище как си взимат душче с удоволствие преди и след като идат на полето, а вечерта Пена ги чака, ухаеща на чистота, дискретен парфюм и благовонни масла! Пълна трагедия! Пардон, мизерия!
Тос па тръгнал ингилизите баш (и смрадливеца Чърчил, дето не му излизала пурата от устата) за пример да ми дава Абре, Другарю, ти у Англя ходил ли си въобще? Виждал ли си им чушмите, дето са с 2 чучура, пълнят от тях в мивките и се плискат с тая гняс? Мноо е хигиенично, чудна работа. Въобще, тия тука дето се превъзнасяте заедно с доказано малоумната Касимова, май не сте ходили много-много по чужбината. Щото мога да ви кажа, че в сравнение в миризмите в сингапурското метро, например, софийското си е направо благоуханно и безлюдно (давам го като пример, щото в Сингапур е иначе изключително чисто). Пък и в Германия и Франция (щото нали за франсе е женена малоумната) не ми се е сторило като да нема смръдливци и клошари - и в парижкото метро смърди повече от тукашното, въпреки евро-традициите
abductor ли си, perineum ли си, по чужбината съм бил достатъчно. Това обаче не променя тукашната мизерия. Примерът с Чърчил беше за абсурда "Честита баня!" Знам, че ингилизите са може би в Топ 3 или Топ 5 на най-нечистоплътните нации и не ги превъзнасям. Но местната мизерия е шокираща! Ако не я виждаш, надушваш и признаваш, определено си от тия, дето следват стриктнен график за къпане само в сряда и неделя
Командирован екип служители се настанява в хотела на град N и се чакат в ресторанта за вечеря и да правят план за следващия ден. Една от колежките пристига с половин час закъснение и се хвали: Ех, такава хубава топла вода имаше в банята, та си поизпрах някои неща, пък да беше и неделя, че да се окъпя!
681-ви номер, тва за честитата баня, дето толкоз обичате да го разнасяте, не смяташ ли, че е малко остаряло? Ако тръгнем по тая плоскост, ше излезе, че франсетата още пикаят по кьошетата на Версай, а швабите - под масите, докато пият (всъщност на Октоберфеста го правят, ама да не им придиряме толкоз). Всъщост, хора дето не се къпят и/или не си мият зъбите има навсякъде, и някак си не съм забелязал баш ние да сме от първенците в таа област (каквото внушение лъха от пасквала на малоумната), дори и без да включваме в класацията държави от далечния изток или Африка, където наистина голема част от народа верно не се къпе.
Касимова, а вие може би сте като Дали? нали знаете какво отделя той?
Ех ти, селянко, откак станА Муасе по-инак се вече покашлюваш и друго вече стъпваш...
you were like a mentally ill whore, having a PMS from the 1800s, това го видях днес на едно място и първата ми асоциация беше Касимова
Това може да е било вярно преди 30 години.Сега тези случаи са по скоро изключение...но няма значение,важното е да се упражняват пръстите по клавиатурата,докато главата блаженно си почива...
Аз лично се дразня когато някой изпадне в комплексарски гърч и започне да се упражнява на тема Българите сме по-долни от другите Имах гадже Германка от Берлин и си спомням как се изразяваше за някои Германци пътуващи по ес бана които са се натъпкали с чесън и се оригват на бира Испанско момиче на забележката ми че е добре да отиде на лекар защото миризмата е някак неестествена и прекалено силна ми отговори Ти жена виждал ли си Мен и сестра ми така мирише
Аз бих предпочел вместо Българите да се казва че хигиената и в частност къпането е здравословно и е изискване за статуса в обществото
Я, колко много хора се припознаха в статията и започнаха да обиждат авторката А истината е, че е точно така. Много голяма част (не всички, разбира се) нямат навика да се къпят всекидневно. Едни от най-чистоплътните които познавам са ми признавали, че се къпят през ден, много рядко са тези, които всеки ден се къпят. А че некъпането е народопсихология го е прозрял още Асен Босев преди мноооого години. Иначе защо ще вземе да напише това толкова хубаво стихче: Хвалил ми се Данчо, Данчо мързеланчо: — Кой е като мен чист и пременен! Дрешките ми — прани, прани са от лани. Мил съм си главата лятос на реката. Ноктите не режа да съм като ежа. А носа за здраве трия го с ръкави!
Моят преподавател по Business English веднъж каза, че да миришеш на нещо-си е навлизане в личното пространство на другите, а да миришеш лошо е напълно недопустимо. Идеалът е - да не миришеш на нищо! Мисля, че това е по-голямо предизвикателство от това, да ухаеш на парфюми и сапуни.