Когато 2-годишният ми син започна да проявява нескрит интерес към количките за кукли, се сблъсках с поне две ясно установени правила: 1. Количките за кукли са розови; 2. Розовото не е за момчета.
Светът се оказа подчертано разцепен от дебела гранична межда, която дефинира половата принадлежност. За да купя количка за кукли на сина си, трябваше не просто да се преборя с доводите на представителите на силния пол в семейството (въпрос на "мъжка чест, не на игра"), но и да преглътна факта, че е много възможно да бъда възприета като родител, който не постъпва "правилно" спрямо детето си, не го насочва към подходящата за него част от магазина на съдбовните избори.
В общоприетите разбирания животът е грижливо подреден в два рафта - розов и син, и всеки трябва да бъде ситуиран върху единия от тях, още по времето, когато дрехите му, незвисимо от първоначалния си цвят, често преливат в златисто-кафявата гама.
Усещането се повтаря винаги, когато ми се наложи да прекрача прага на някоя от големите вериги за детски дрехи и играчки. Посланието е ясно: малкият човек трябва да намери своето място под розовото или синьото слънце, а в случаите на колебание - да бъде поставен на мястото си от родителите или услужливите продавачки.
Бягство от свободата
Да наложиш строги граници на света на още неосъзнатия човек, да го вкараш в подходящо декорирана кутия за подаръци, може да изглежда удобно и обществено приемливо, но всъщност е посегателство към правото му на избор. То ограбва шанса му да се самоопредели и да крачи свободно между различните житейски нюанси.
Същевременно безцеремнно поставените критерии за това кое е ОК и кое не е, са лесна предпоставка за излизане от очертанията на нормалността. Така, когато малкият ви син започне да посяга към палитрата с гримовете ви, или да се намъква в обувките на токчета, това вероятно ще ви притесни и стресира. На свой ред реакцията ви ще притесни и стресира и него.
Налагането на форма неизбежно води до деформации.
Според личните ми наблюдения по-лесната жертва на установените правила за полово адекватно поведение са момчетата. Когато момичето играе с коли и тича след връстниците си, размахвайки пластмасово хладно оръжие, тя е "бойна мадама", а в перспектива - "голям пич".
Заявяването на момчето като пич обаче няма как да бъде обвързано с играта с розови кукли в розови колички. Или поне не в представите на бащата пред блока, който с неприкрито задоволство определи агресивния си син като "мъжкарче".
Основният двигател на стереотипите са страховете.
Страхът от прекрачване в "грешната" сексуалност е особено важен за нашите географски ширини, където мъжкият субект е изначално едър, сиУен и необорим.
Тук gender ролите са категорично задавани, утвърждавани и предавани през поколенията. Те са като семката, гарант за опазването на рода. Най-често режисьор и сценарист е бащата, който трябва превъплъти сина си в бъдещ Рамбо - още в ранна детска възраст и без право на възражения.
Синовете на KLETA MAIKA BALGARIA разполагат с единствената възможна съдба да стрелят с пистолети, да ритат като Меси и по възможност да "играят" с момичета едва след навършване на 13-годишна възраст.
На нашата площадка 8-годишният, който крещи "ще те смачкам" в ухото на 2-годишното съседче, е позитивният герой.
Той е синият.
Шансовете на малкия с розовата количка да бъде син (поне в очите на множеството) са единствено, ако бъде посинен.
Въпреки публичното повдигане на темите за различната сексуалност (или може би именно заради него) в последно време страхът от "придобиване" на "неподходящи" влечения сякаш се усили. От своя страна родителите допълнително се вкопаха в ангажимента си на ментори, които трябва да изграждат и поддържат мантинелата на праволинейността.
Страхът от кривването си има съюзник - страхът от чуждото мнение.
"Какво ще кажат хората"
е като lactobacillus bulgaricus - заляга в основите на БГ захранването. Бактерията ти гарантира, че ще израснеш здрав, строен и обществено пригоден. Мантрата "ще ти се смеят другите деца" е лесната версия на забраната и бягството от обяснение.
Липсата на увереност в собствените сили, възможности и особености е първата ваксина в родителския календар на много български семейства. Тя убива вируса на креативността и изличава в зародиш заразата на желанието да бъдеш различен.
Да избягаш от инерцията на "Какво ще кажат другите" е трудно, особено в общество, в което до неотдавна гейовете са се женили (или са били женени), за да не покваряват с публичното си различие и за да не говорят хората.
Или по-точно да не "кажат".
В Северна Корея съществува задължителен каталог с позволените прически за мъжете и жените - 10 за мъжете и 18 за жените. Според съответната разновидност можеш не просто да разпознаеш пола на приближаващия, но и да разбереш определено количество лична информация - като възрастта и семейното му положение, например. В Северна Корея изборът е особено понятие. В свободния западен свят обаче изборът също има своите специфики.
Избор без избор
Ако си мислите, че купувайки неоново розова детска рокля, в комплект с русокосо Барби (облечено в розово, разбира се), вие избирате и подпомагате „подходящия" избор на дъщеря си, грешите. Изборът всъщност не е ваш, а на специалистите по маркетинг.
Розовото и синьото се появяват като цветове за бебета през 19 век, но дълго време половата им ангажираност не е ясно определена. Нещо повече - през 1918 г. изданието на производителите на детски стоки Infant's Department пише: "Има голямо разногласие по въпроса, но общоприетото правило е розово за момченце и синьо за момиченце.
Причината е, че розовото, като по-категоричен и силен цвят, е по-подходящо за момчетата, докато синьото, което е по-деликатно и нежно, стои по-добре на момичетата".
Борбата за полово оцветяване на децата се води с променлив успех до периода след Втората световна война, когато съвременните стереотипи (розово за момиченце, синьо за момченце) започват да доминират.
Истинският триумф на модерната норма обаче идва през 80-те години, с появата на масовия маркетинг.
"Да бъдеш "полово нормален" е много важно за нас, а по отношение на маркетинговите техники, ако търговецът може да те убеди, че да бъдеш полово нормален, означава да си купуваш определен продукт, като козметика, пластична хирургия, сини или розови дрехи и т.н. - това е от полза от гледна точка на производството и масовия маркетинг", казва социлогът Филип Коен, цитиран от livescience.com.
Стереотипите са основна валута за продавачите на синьо-розова реалност.
Допълнително заредени от духа на консуматорството, те имат интерес да ви изпратят от магазина с пълна кошница розови кукли и бебешка люлка (естествено, розова) с Малката русалка, а след време да ви спечелят като клиент за новата си серия камиончета и карирани ризки в синьо за ръст 56 см.
Те не искат да ви припомнят, че преди век и половина детският свят не е бил толкова категорично двуцветен и всички са носили предимно рокли и дълги ризи, независимо от пола си.
Ако ви притеснява фактът, че синът ви ви дърпа към розовата част на магазина, прелистете пак "Автобиография"-та на Бранислав Нушич:
"Не си спомням как са ме наричали, когато съм бил от среден род, но мога да ви кажа, че в рокля аз се чувствувах особено добре и така привикнах с нея, че и по-късно в живота нито една рокля не можеше да ме смути".
И още - без значение от вашето продължение на историята, не забравяйте, че светът не е черно-бял. Нито синьо-розов.
