"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки."
Това е може би най-известния цитат на Йордан Радичков и изразява по прекрасен начин философията на цялото му творчество - човечност, любов, доброта и нещо сбъркано помежду им.
Когато става въпрос за Радичков, повечето хора се сещат за "Ние, врабчетата". И безспорно, детската книжка с онези надраскани картинки е минала през ръцете на много хора и е оставила приятни спомени. В един малко по-късен момент образованието те среща и с "Нежната спирала" - един безкрайно красив разказ за природата и за дивото в нея, пред което човек отстъпва.
Радичков може да раказва кратко, но толкова живо и увлекателно, че някак влизаш в неговия свят. Прости истории, но пресъздадени по такъв начин, че няма как да не те запленят.
Той определено не е типичен български писател. Творящ в една епоха, доминирана от социален реализъм, правила и постулати, Радичков успява да създава проза от нов тип. Не случайно е номиниран два пъти за Нобелова награда за литература, а спечелените отличия са достатъчно много, за да няма нужда от изброяването им.
А и в творчеството му те не значат толкова. Далеч по-ключови са емоциите, които остават, след като прочетеш някой от разказите му или гледаш постановка по негова пиеса.
Само отворете "Свирепо настроение" или "Верблюд". Само се докоснете до идеята зад думите.
Ето някои от най-запомнящите се цитати на Йордан Радичков.
- "За да хвърчиш, най-напред трябва да си смениш пуха, да ти поникнат пера и да заякнат крилата ти. Чир се опъваше, но като го ударих с човката по главата, млъкна и веднага се съгласи. Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере. Чир беше точно такъв - ако му кажеш с дума, няма да разбере, а ако го удариш по главата, разбира веднага." - из "Ние, врабчетата"
- "Селянинът лежеше по гръб, мигаше и си мислеше, че жените са колкото гневни, толкова и милостиви и че тъкмо затова са жени. Да не говорим пък, че и затова са прелестни." – из "Гняв божи"
- "Човек какви ли не работи си помисля между въздишките на виелиците и какво ли не си пожелава!" - из "Париж има почивен ден"
- "- Жената... като сапуна е тя.
- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.
- Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва." - из "Свирепо настроение".
- "Две са началата на нацията, аз ги виждам в тези две деца: едното е лудото препускащо конче за езда, действено и рисковано, другото е кончето-люлка, кончето на удобството и сигурността." - из "Спомени за коне"
- "Всъщност на нас цялата ни земя по тоя начин се подрежда, усукана, рошава, както е усукан и рошав целият Балкански полуостров. Мисля аз, че тъкмо тази усуканост и рошавост правят земята ни живописна. У нас ни степи, ни прерии, ни савани, ни пусти, а всичко е в една прекрасна бъркотия, където природата си е играла като малко дете и е разпиляла край себе си всичките си детски играчки." - из "Нежната спирала".
- "Човек от страх може да убие страха, тъй както и от любов може да убие любовта."
- "А когато вечер слушам изявленията на говорителите на различните политически сили, ползващи временния статут на националната телевизия, пред очите ми застава натрапчиво и някой от споменатите по-горе шилегарници с вързано отпреде им им куче. Ако минава човек — кучето лае. Ако не минава - пак лае." - из "Пупаво време".
- "Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода." из "Ние, врабчетата"
- "Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има." - из "Суматоха"
- "Верблюдът - казват хрониките - може да превърне в пясък и най-зелената градина на приятелството. Окото да бъде будно, защото никой не знае кога и откъде ще се появи той - той живее навсякъде! Това ми казват старите черказки хроники за верблюда и аз не мога да не им вярвам, защото те са записани върху самата му кожа." - из "Верблюд".
- "Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага."
- "Човек трябва да спазва хигиена, не само телесна, но и духовна, преяждането винаги има неприятни последици." - из "Спомени за коне".
- "За мъжа жената е като кладенче - от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си."
- "Изобщо човекът обича да си придава важност, да гледа господарски и завоевателно на света. Но понеже е трудно той да направи това със същества равни на него, затуй търси същества слаби и беззащитни." - из "Нежната спирала".
- "Господ също иска да помогне, но не може. У Господ има справедливост, но няма човещина. За да се помогне на човека трябва човещина. Господ дал човещината на хората, всеки я тегли към себе си, всеки я ръфа, всеки се бие за нея, както циганинът се бие за катуна си. Няма човещина, човеците са я разкъсали, насекли са я, заровили са я в земята, както картоф се заравя."
