Наскоро изпаднах в онези Facebook ситуации, за които съм сигурна, че всеки от нас е преживявал.
Преглеждах си съобщенията, когато осъзнах, че от доста време не съм виждала никаква информация за една определена приятелка. След като се разрових малко стана ясно, че тя ме е изтрила от списъка си с приятели.
Стори ли ми се това шокиращо или обидно? Не! Всъщност почувствах огромно облекчение
Аз самата се чудех се от известно време как да прекратя приятелството си с нея. Дали да го направя тихо и задкулисно, или да избера по-директен подход?
Е, изглежда, че тя ми беше спестила усилията. Слава богу. Защото зарязването на приятели е сложна и изискваща време работа. Много хубаво, че е схванала намека и първа ме е зарязала. Но защо съм толкова целеустремена към отърваването от приятели, вместо от намирането им? Ами по същия начин понякога си прочиствам гардероба - просто стигнах до заключението, че в живота ми има твърде много излишни хора.
Запознала съм се с тях в миналото и по същия начин, по който съжалявам, че съм си купила лилаво палто преди пет години, вече не съм убедена, че трябва да продължаваме с приятелство, в което никога не съм била себе си.
Затова се освобождавам от приятелите ми много по-бързо, отколкото ги намирам
Но не съм и единствената. Проучване от уебсайта на Microsoft MSN Messenger показва, че в живота си се сприятеляваме с близо 400 души, ала поддържаме само незначителна част от тези връзки.
Когато навърших 40, за мен това беше моментът да огледам добре старите си приятели и да реша да ги премахна от живота си. Да вземем например дългогодишната ми приятелка от гимназията, с която спрях да се виждам от известно време. През 1986-а споделяхме обща страст към Duran Duran, плисираните поли и тениса.
26 години по-късно, аз вече съм омъжена с деца, а тя винаги си е била необвързана. Аз имам кариера, а тя работа, с която се примирява, за да си плаща сметките, като междувременно се опитва да стане професионален художник. Когато се срещнахме, вече нямахме за какво да си говорим.
Да продължа ли да плащам на детегледачка, за да се виждам с хора, които дори вече не харесвам, само защото някога сме седяли на един чин в училище?
Да я изтрия ли от списъка с хората, на които пращам коледни картички?
Точно в този случай, не оставих връзката ни просто бавно да се разпадне - казах й право в лицето колко досадна е станала. И това беше.
Разбираемо е, че приятелствата от детинство невинаги устояват на изпитанията на времето, ала когато влагаш енергия и усилия, за да изградиш зрели връзки с хората, е много по-трудно да направиш обратен завой.
Което ми напомня за жената, с която се запознах, когато и двете имахме новородени и малки деца. Сближихме се заради умората ни и обстоятелствата. Какво не се получи с нея? Много просто: най-важното нещо, което беше общо между нас - поразителната монотонност на това да си стоиш вкъщи с малки деца, приключи, когато се върнах на работа, а тя не го направи.
Това, което започна като леко отдалечаване, приключи като огромна пропаст
След като помислих малко за себе си, постъпих страхливо и престанах да й се обаждам, докато накрая тя просто схвана посланието.
С други приятелки ни е разделяла простата промяна в начина ни на живот. Запознах се с една жена на паркинга на училището, когато дъщерите ни тъкмо започваха учебната година - тя изглеждаше много забавна и улегнала като мен.
Въпреки това, след няколко месеца срещи на кафе и вечери, изпълнени с червено вино, стана ясно, че нашето приятелство е обречено, защото просто имаме твърде различни мнения за нещата.
Трябва ли да разрешим на дъщерите си- тийнейджърки да си продупчат ухото на две места? Тя беше много съгласна, а аз бях много против.
Трябва ли да оставяме момичетата ни да пътуват с влак, след като се стъмни? Аз не бях доволна от това, а тя беше ОК. Наистина беше много улегнала. Просто навремето не бях осъзнала, че нейната улегналост граничи с плиткоумието.
Въпреки че тя изглеждаше щастлива от развитието на нашата връзка, аз исках да се отърва от нея.
Дали ставам все по-малко толерантна с възрастта?
В миналото, когато все още бях достатъчно неуверена в себе си, за да вярвам, че всички трябва да са ми приятели, щях просто да си премълчавам, да сменям темата и да продължавам да срещам нови хора с надеждата, че в крайна сметка ще намерим нещо общо помежду си.
Сега очаквам сърдечно приятелство, изпълнено с общи цели и желания, или просто не си правя труда. Защото колко ли приятели може да има една заета майка? Вярвам, че сигурно мога да ги изброя на пръстите на едната си ръка.
Съгласна съм с експертите, които казват, че се иска много кураж и честност, за да сложиш края на едно приятелство.
"Никой не обича да чува, че има недостатъци, които смятате за дразнещи, така че постъпвайте внимателно," съветва Джодин Спейър, авторка на "Зарежете ги: как да скъсаме с всеки - от най-добрия ни приятел до фризьора ни".
Тя е написала тази книга, защото се е борила усилено да прекрати нежеланите си приятелства, и споделя, че с натрупването на опит това става все по-лесно.
"Когато сте ясни и откровени за собствените си чувства, другите хора отговарят на това със същото. Можете да си мислите, че правите услуга на някого, като не му казвате, ала в дългосрочен план става много по-зле," пише тя.
Спейър съветва да организираме "предварителна" среща с хората, които искаме да зарежем
"Дайте им предупреждение, сигнал. Може би могат да се поправят, а а ко не могат, тогава поне ще знаят какво им предстои. И бъдете мили. Те нямат нужда от 100 причини, ала все пак им кажете какъв е проблемът, за да имат.
