Някой с масивен гръб и крехко его сигурно ще се обиди, но да си го кажем честно - от "Тракия" файда никаква. И да я пропътуваш цялата, от другата страна те чака никому ненужното и неуместно надценявано наше море.
Край него бродят досадни кресливи птици, още по-досадни туристи и нагли до безсъзнание местни търговци, които разчитат да ти продадат съмнителната си стока с 200-процентна надценка.
Само че гордият представител на нашенското гражданско общество, даже и добре да си протестира вече месец и половина, понякога прави грешката да си даде почивка и да се отправи тъкмо далеч на изток.
Но точно сега той по никой начин не бива да постъпва така и да оставя държавата на произвола на съдбата - и кабинета "Орешарски". Защо ще съжалява за това си действие, ще обясним.
Град като град
На морето умореният протестиращ може да попадне на два основни типа места.
Първото е типичният мутренски презастроен БГ курорт, или пък град, който бива обръщан на курорт всяко лято.
За образец служи Слънчев бряг - меката на евтиния разврат и олицетворение на концепцията за карнавализация на Михаил Бахтин (на карнавала човек може да разкрие истинската си същност без да си понесе последствията за това).
Вече няколко пъти чуждестранни издания като Deutsche Welle и The Sun изказаха простата за тях истина, че не друго, а самият курорт и ниските - от гледна точка на Старата Европа - цени в него са виновни за пропадналото поведение на техните иначе-толкова-млади-и- симпатични-туристи.
Подвикванията на пияните чужденци обаче ще ви се сторят като балсам за ухото пред репертоара от БГ хип-хоп и поп-фолк, озвучаващ разхайтените вечеринки в Слънчев бряг и подобните му.
Там шотове и цели бутилки-убийци вървят на промоция, така че по всяка вероятност туристите около вас ще се поливат целите с алкохол. Гледайте да не залеят и вас, за да не ви се възпали кожата.
А иначе този тип място си е град като град - хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все пари искат, не е ли така?
Замаскирано село
Другият тип място е онова, в което времето е спряло някъде в края на 90-те.
То вече не е от типа „град като град", а е град по официален статут и село по душа. С един мегдан, на който са сгъчкани всички заведения и туристически атракции от миналия век като стрелбищата и надуваемите замъци.
Да вземем за пример китния Черноморец. От капанчетата ехтят песните на Тони Димитрова. Подочува се и нещо сръбско или гръцко, често изпълнено на живо със синтезатор за 300 лева.
Плажът може да е мръсничък - и е пренаселен. Почернели като катран продавачи на царевица подвикват същите стари лафове за закуската на Мадона и обяда на Дженифър Лопес, досаждали няколко поколения летовници.
Дебело унгарче ще ви напълни косата с пясък с един-единствен зле премерен замах на лопатката си. Последвалото наложително изкъпване в морето ще ви осигури близост с лепкави водорасли и екзотични щипалки, образуващи едри подутини и вдъхновяващи звучни ругатни.
По главната улица могат да ви нарисуват татуировка, която сигурно морето ще отмие преди края на почивката ви. За някои ще се окажат неустоими и надписи като "Пробиване на ухо+обица: 10 лв."
За разлика от гуляите в мутренските курорти, в "града като село" нощният живот трае някъде до 23.00 часа.
Дискотека най-вероятно въобще няма да намерите. В наличност са максимум два-три бара, които или са с безумни цени и са празни, или изобилстват от нелицеприятна местна младеж.
Ама вие честно ли!?
Всички тези аспекти от почивката на море са достатъчно примамливи и по отделно, но съберат ли се заедно, образуват незабравим коктейл от причини да съжаляваш, че си там.
Е, възможно ли е някой отговорно да твърди, че в толкова важен момент за страната си трябва да зарежеш протестите, работата, родното място и всичко останало, за да си причиниш този черноморски кошмар?
Не на нас тия. Длъжни сме да продължим да се занимаваме с оставки, назначения, лозунги, плакати и хаштагове. Това правителство няма да се катурне от само себе си.
Пък ако толкова искаме да лежим на слънце, ще си направим легнал протест пред парламента и околните улици.
