Страшно много са! Не знам дали е мода, въпрос на престиж или публична проява на наскоро придобито самочувствие, но от няколко месеца насам съм жертва на нарастващо с часове женско коуч общество.
Получавам ежедневно поне по три-четири покани за участия в различни групи на опознаване на себе си, в които ми предлагат за кратък период от време (най-често между един следобед и един уикенд) да се разгледам отвътре (душевно), да се разбера, да се харесам и в крайна сметка да се обикна.
Това ми се промотира като първа стъпка към моето личностно усъвършенстване.
След това идва добре подбрана и "on measure" програма, чрез която, веднъж обикнала се, мога да се наслаждавам на живота. Като усвоя наслаждаването, следва и висшето майсторство - сама да предизвиквам хубавите моменти в живота си, да манипулирам съдбата, вселенския разум или личната си пътека - в крайна сметка сама да съм си творец на бъдещето.
Във всичко това присъства мъжът, деликатно изместен от идеята за мен самата като първа и единствена ценност.
В обещаните резултати от това пътуване към себе си неизменно ще преоткрия именно Него във вид на стария си партньор или на нова връзка, като изведнъж ще престана да го натоварвам с негативизма и очакванията си (защото по време на курса ще разбера неизменно, че точно това съм правела и сама съм си виновна) и нещата ще започнат да цъфтят на една нова, светла и изцяло обградена от любов база.
Като първи и най-важен резултат вълната от коуч дами ми гарантира ново и високо самочувствие, разгърната женственост, умения за общуване, неподправена харизма, саморазпръскващ се позитивизъм...
Чудо и приказ!
Покрай този наплив на спонтанно помъдрели жени, които са решили да учат и другите как да помъдреят (тренд в света от около трийсет години), реших да се поровя из щедро споделяните им онлайн биографии.
И ето какво: Българските жени Учители най-често са три типа.
Първия мога условно да нарека Коуч бизнесдами, защото в опита да пропагандират дейността си, те вървят по утъпканите от класиците американци обучения пътеки. Тези дами обикновено имат съпрузи с добри доходи, които охотно финансират заниманията им, очаквайки от тях единствено да са достатъчно заети.
Когато една жена с финансов гръб, самочувствие и увереност се захване с нещо, то е като на гладен питбул да подхвърлиш кокал - захапва и не пуска, докато само не реши. Бизнесдамите коуч работят с размах. Те най-често започват дейността си с някое мащабно гостуване на гуру по житейските въпроси.
Понеже следят обстойно какво предлага интернет пазарът по темата с личното усъвършенстване, те се прицелват в някой известен и следван от солидно общество Учител. Да го докарат на крака у нас се превръща в тяхна няколкомесечна мисия.
Колкото по-странен е Учителят, толкова по-добре.
Особено много се котират приятни на вид мъже около и след петдесетте, които са или суровоядци, или практикуват някаква изтощителна и близка до базисната физиология форма на йога, или екстремни спортно-духовни практики и учения.
Разбира се, най-добре е да са и трите, а ако към това се прибави и някаква припарваща под лъжичката подробност (преживял катастрофа, свалил четиридесет килограма, бил в затвора, оживял след атентат и т.н.) и някаква строго пазена „публична" тайна (практикува тантричен секс, изпада в медитативни състояния неочаквано или се лекува чрез уринотерапия), доверието в способностите му рязко нараства.
Веднъж набелязан, лекторът от световен мащаб няма начин да не бъде поканен в родината, където му се организира най-мащабната форма на обучение - 4-5 семинар.
Гуруто естествено е в близки отношения с организаторите (дамата коуч и нейните подгласнички), които го разкарват по телевизионни студия и издания за здравословен живот и жадно разпространяват учението му сред избрани.
Преди няколко години така попаднах на един разнасян като панаирджийска мечка индиец, който ми даде доста скъпа индивидуална среща в стаята за медитация на едно йога студио в Бояна, за да ми каже, че съм: „1. чувствителна и твърде добра към хората, които често ме използват. 2. Преглъщам обидата у себе си и още не съм се разделила с нея, не съм простила на тези, на които имам да прощавам. 3. Скрила огромния си талант и сама не искам да се срещна лице в лице с него, защото не съм се справила с точка 1 и 2. И накрая - че имам проблеми с дишането, вследствие на съпротивата ми да се приема такава, каквато съм в света такъв, какъвто е".
Е коя жена на средна възраст няма да се съгласи с едно такова определение, изцяло в нейна полза?
А това за дишането си беше вярно - бях ужасно хремава и през целия час на опознаване на себе си подсмърчах.
След успешното гостуване на гуруто бизнесдамата - коуч набира смелост. Обикновено прави още едно-две турнета на този или други Учители по живот, като създава общност, а след това най-после се пробва и сама. По това тя си прилича с втората категория коуч дами - тази на неразполагащите с кой знае какви средства, нито пък лично престрадали жени, които цял живот са мечтали да са значими.
За моя изненада, тези дами, оказва се, в детството и юношеството си най-често са били на сцена. Коя участвала в театрален състав, коя танцувала балет, коя свирила на акордеон - веднъж помирисали сценичния прах, тези поутихнали през годините жени не могат да забравят аплодисментите за нищо на света.
И така изведнъж в коуч пространството откриват новата си мисия - да заживеят отново на сцена като се отдадат другите. Мащабът на тези дами е доста по-малък от този на богатите им колежки, но за сметка на това те са ужасно упорити.
Обикновено започват дейност също благодарение на някой „авторитет", но той е нещо като образ, в който самите те мечтаят да се превърнат. Най-често жена психолог, създала свое учение и добре подкрепила го с подходящия маркетингов микс - малко гимнастика, малко разговор, малко медитация, малко откровения в група, малко песни, малко козметика дори, малко сълзи...
Мечтаещите да станат като нея бъдещи лайф коуч жени жадно попиват всичко, което предлага вече утвърдената Учителка и само след едно-две нейни гостувания, сами поемат управлението в свои ръце. Правят си блогове, Facebook страници, публикуват снимки с развети коси и разперени ръце, организират открити уроци по „откриване на женственост", „съблазняване" и „щастие",в които призовават: „Открий своЙте вътрешни сили! ЖивотА ти те очаква!"
Така успяват поне за малко да се почувстват забелязани и да излязат от иначе досадния си живот в кръга „майка-съпруга-дъщеря-служителка".
Каквито и да са първите две групи коуч учителки, те не могат да се мерят по сила и устрем с третата - тази на лично преживелите някакви житейски драми жени, които държат да ги превърнат в капитал и цялостно учение за преподаване.
Тук вече говорим за пълно раздаване, при това почти от ексхибиционистичен тип. Историите им обикновено са трогателни, въпреки че не се различават от тези на почти всяка трета жена у нас - авторитарен баща, изискваща майка, безпардонен и властващ съпруг, синдром на отличничката, домашно насилие, себеомраза, чувство за безизходица.
От всичко това решените да станат треньори по щастие дами спретват дълги и прочувствени онлайн съчинения, написани точно в стила на добрата, стара американска приложна психология - с тези и въпроси.
„Аз бях потисната съпруга, дъщеря без самочувствие, тъжна жена. Вижте ме сега! Приличам ли ви на жена, която може да се подчинява?! Изглеждам ли като човек без самочувствие? Като кажете „тъжна жена", сещате ли се за моя образ?"... Тук някъде в главата на новородената коуч се чува ехото от дългото „Нееее" на публиката и това, макар и невидимо съприкосновение с нея, я кара да върви още по-уверено в новото си духовно и професионално амплоа.
Споделя пикантни подробности от битието си, занимава народа с обяснение и теоретизация на личните си връзки, дисектира публично любовните си и роднински отношения и дори се гневи след това на уж засиления интерес към точно тази „интимност", която така щедро е споделила.
Личната й история обикаля стотици имейл адреси, мъдри се на Facebook страницата й със заглавие от типа „Опознай себе си" , „Обикни живота си", „Преоткрий се" , „Намери истинската си Аз" и т.н, и най-вече служи за инфо на съпътстващите обучения, в които си поканен да се запишеш.
Ученето тук е от първа ръка, като за авторитет обикновено самопровъзгласилата се за коуч дама е изкарала по някой и друг съмнителен курс за духовни практики и услужливо е комбинирала де що е научила, чула и видяла в свое ново и само нейно си учение. Така, както го правят много други псевдо гурута, които добре печелят и живеят в приятни гастроли по цял свят. Учители по всичко и всякакво, често вегетиращи на гърба на клети хора, които просто се нуждаят от специализирана помощ или от общества, където да бягат от самотата си.
Има нещо много нечистоплътно в този тип нароили се учителки по живот у нас.
Не подлагам на съмнение нито личните им страдания, превърнали се в база за създаване на методика, нито дори и искреното им желание наистина да помогнат на някого. Не вярвам обаче в наглия им устрем да проповядват от първа инстанция, в напомпания им позитивизъм и твърде плоските им „бързо и безотказно действащи" стратегии.
Чакайте малко, момичета! Всеки има своята история и хайде по-леко с дълбокото влизане в чуждите души, които са ви толкова ясни, само защото ви изглеждат като вашите. И, ако може, малко по-тихо в пространството, а? Просто за да можем лично да си чуваме мислите. Без някой да ни ги обяснява...
