Дори и да си представиш на куп най-патологичните сцени от филми на Педро Алмодовар, това ще бъде най-екстремното му предизвикателство досега, изпълнено с раздели, изтезания, перверзия, изнасилване. Смърт. И най-ужасните начини за отмъщение.
Испанският режисьор определя „Кожата, в която живея", 18-филм в кариерата му, за най-трудния си проект досега, както и за дебют в хорър жанра, но предупреждава: "Няма писъци и кръвопролития, насилието е психологическо".
Алмодовар описва новия си филм като смесица от ноар, ужас и научна фантастика, без обаче да е спазил нито едно от правилата на жанровете.
„Кожата, в която живея", който ще бъде представен на филмовия фестивал в Кан, е белязан от срещата между артиста на Ла Манча с френския писател Тиери Жонке. Филмът е заснет по мотиви от романа му "Тарантула" ("Mygale"), като сценарият е адаптиран от самия Педро Алмодовар.
Жонке, който почина през 2009 г. на 55-годишна възраст, се смята за един от новаторите на френски ноар. Романът му "Тарантула" е по-малко от 150 страници и е най-известната му творба, публикувана във Франция през '84. Това е мрачна приказка, в която никой от главните герои не е невинен. В центъра на сюжета е пластичен хирург, в челните редици на екип, който прави успешни клетъчни изследвания, но също така и извършител на болезнено отмъщение срещу мъж, изнасилил 16-годишната му дъщеря, което я е направило неизлечимо луда.
В крайна сметка той хваща виновника и твърдо решен да изпълни бруталното си отмъщение, между него и жертвата му се развиват двусмислени садомазохистични отношения.
За ролята на този "брутален човек" режисьорът признава: "За първи път ми беше трудно да установя емпатия с мой герой". Персонажът е поверен на Антонио Бандерас, 22 години след последния филм, който режисьорът и актьорът правят заедно.
Артистичното партньорството между Алмодовар и Бандерас продължава десет години (от 1980 до 1989 г,) със седем филма, сред които Лабиринт на страсти", "Матадор", "Законът на желанието", "Жени на ръба на нервна криза" и "Ела, завържи ме!", докато актьорът не се мести в Холивуд, където се превръща в попкултурна звезда.
Бандерас е искал от години да се събере отново със своя художествен ръководител. Проектът „Кожата, в която живея" датира от 2002 г. и той търпеливо е чакал своя наставник да направи срещата, която Алмодовар описва така: "В момента, в който Антонио влезе в офиса ми, беше като че ли току-що сме приключи със снимките на „Ела, завържи ме". Държах да участва във филма, защото той е перфектен за ролята на социопат, но и защото, изпробвайки нови пътища, с него поне бях спокоен, че ще играя на сигурно..."
Въпреки новите кинематографични граници, които испанският режисьор покорява, „Кожата, в която живея" преповтаря типично алмодоварски теми: сексуалната метаморфоза, подземните среди и клаустрофобията, неумолимостта на съдбовните съвпадения.
До Бандерас е трябвало да играе Пенелопе Крус в ролята на младата съпруга на хирурга, затворена в семейна вила. Тя е подложена на ежедневно унижение, като е принудена да проституира с развратните клиенти, докато съпругът й я наблюдава през огледално стъкло. "По начина, по който разработихме историята обаче, не можех да видя Пенелопе Крус повече в тази роля", призна Алмодовар. Той се доверява на младата актриса Елена Аная, която има малки роли в „Говори с нея", „Сексът и Лусия" и „Ван Хелсинг" (където е една от съпругите на Дракула).
В историята са заплетени още млад мъж, отвлечен от непознат и принуден да оцелява гол и окован в тъмница, докато откачи, както и престъпник, който убива полицай и има отчаяна нужда от операция на лицето, за да стане неузнаваем...
След участието му на фестивала в Кан, световната премиера на „Кожата, в която живея" ще бъде през есента, заради полемиката около закона срещу пиратството на испанското правителство, който според брата на Педро Аугустин Алмодовар няма да предложи адекватна защита на филма.
