Комунистите са искали водохранилище в Букурещ, капиталистите - казино. А градът е получил нещо съвсем различно.
"Никой не се е месил", казва екоактивистът Дан Барбулеску, докато минава по пътеките на изоставеното водохранилище. "Не сме засаждали нищо. Единствено вятърът и птиците са носили семена на тук", казва той.
Тополи и върби са разпръснати из зелената местност, където езера с дълбочина над 4 метра са пълни с изобилие от папрати, развяващи се от вятъра. Бетонен насип предпазва дивите животни от 20-етажните блокове, разположени около езерото Вакарещи: пищен анклав в градското задръстване на Букурещ.
Барбулеску е изпълнителен директор на асоциацията "Спасете Дунав и делтата му"
Той обаче се бори и за оцеляването на този резерват на влажните зони, където над живеят 86 вида птици, наравно с тритони, лисици, водни змии и бездомни кучета. Естествени извори изникват изпод ивици бетон, където са се появили семейства видри, минали през тунелите с отпадни води. Природата е превзела това празно и запуснато от над 20 години място; Барбулеску го нарича "школата на живота на открито."
Това е най-богатият и див парк в Букурещ, но изобщо не е било планирано да съществува. През комунизма, плановете са били Вакарещи да бъде напълнено с вода; в идиотските капиталистически години около 2005, е имало планове да стане концертна зала. И двата проекта са се провалили - и зоната е станала метафора за провалите на развитието на Румъния както през комунизма, така и при принципите на свободния пазар.
И все пак изобилието от диви животни, неконтролируема красота и присъствието на скитници, оцеляващи, като събират плодовете на дивата природа, дават ориентир за начина, по който тази проблемна страна би могла да просперира.
С над 2 милиона жители, Букурещ е един от най-големите градове в Източна Европа. Повече от всеки друг бивш комунистически град, румънската столица е пострадала от грандоманските строителни проекти на един безумен диктатор, стремящ се да изгради рая за работниците на база неориентирана интерпретация на модернистките принципи.
От 70-те години насам, Николае Чаушеску е разрушил извитите улички на квартала Вакарещи, пълни с ниски къщички в стила на XIX и началото на XX век. (Остават някои следи от тях: павиран път от стара къща се извива сред растителността.) Планът му е бил да създаде внушителни жилищни квартали, вдъхновени от посещенията му в столицата на Северна Корея - Пхенян. За да осигури вода за тези гъстонаселени жилищни сгради и като предпазна мярка срещу наводнения, са били проектирани две гигантски водохранилища в двата края на столицата. Едното е било завършено; Вакарещи обаче си е останало празно.
В началото на новото хилядолетие, мястото отново е било набелязано за строителен проект: този път там е трябвало да има хиподрум, казина, хотел и голф-игрище. През 2008 обаче Букурещ претърпява двоен удар. Имотният балон там след присъединяването към ЕС се спуква едновременно с глобалната финансова криза, сринала частните строителни проекти. И инвеститорите се изтеглят Вакарещи.
Междувременно калната яма привлича определен тип растителност, после риби и земноводни, а след като израстват и дървета и храсти, и мигриращи птици
Подобни влажни зони съществуват и на други места: в Нант, Копенхаген, Буенос Айрес, Шанхай. Но по думите на Барбулеску, езерото Вакарещи, което е с размер над 190 хектара, "е най-големият градски влажен природен резерват в Европа".
Четири специализирани организации се грижат за езерото и предлагат платформа за наблюдение край близък многоетажен блок. Амбицията им е да изградят дървени пешеходни пътища през зоната и център за наблюдение.
Но нито градският съвет, нито Министерството на околната среда или частните дарители имат пари за това място. Средствата от Европейския съюз са единственият вариант - но преди това да се случи, местните власти трябва да обявят зоната за защитена.
И въпреки че румънските политици изглеждат отворени за идеята, тя е заседнала в бюрократичната система на страната от повече от година. Бившите собственици на къщи, иззети и срутени от комунистите, все още искат от правителството възстановяване на правата върху имотите. Според Кристиан Нан, представител на някои от бившите собственици, те желаят да получат земите си и да ги отдадат под наем на държавата.
Министерството на околната среда твърди, че все още работи по необходимите документи, преди да може да създаде природен парк със защитен статут, но активистите са обезсърчени от забавянето.
Докато статутът на пустеещото място остава неясен, езерото Вакарещи процъфтява като неофициална зона за развлечения, бизнес и строителство. Няколко семейства са направили резервата свой дом. Сред тях е 48-годишният Жика, лежащ на матрак пред колибата, служеща му за дом и играещ с дъщеря си. Питаме го какво е второто му име. Той предлага два варианта. "Може да ме наричате Жика "Пескарул" (Рибаря) или Жика "Лакулуй" (от езерото)."
С тяло, покрито с белези от домашен пожар, той се е самонастанил с деветте си деца до езеро с патици. "Няма да се изнеса," казва той. "Защо да го правя? Тук ми харесва. Чист въздух. Голяма градина - място, където децата да тичат свободно."
Жика живее тук от 16 години, като се самоопределя като "пазител" на езерото, което счита за голяма градина. Той ни показва снимка на телефона си, на която на рамото му е кацнал корморан. Той обича птиците, но има проблем с плъховете.
Междувременно три прасета бродят свободно наоколо из тръстиките и тревите. "Едното ще заколя за Коледа," казва той.
Той твърди, че яде само риба. Не закача птиците и дивите патици. "Ами видрите?", го питаме.
"Не," отвръща той. "Не ям видрите."
Начинанията на открито включват и секс
Румънският Playboy вече е снимал гола фотосесия на това място. Сега то е и популярно място за секс на открито. Жика казва, че вижда средно по 15 души на ден, които се усамотяват в гората.
Докато вървим през улиците, виждаме един мъж на около 30, напълно гол, с изключение на бейзболна шапка, слънчеви очила, шорти и маратонки. Загорялата му кожа е обезкосмена напълно, той се усмихва и казва "Добър ден", докато ни отминава. Ясно е, че той не е рибар и не се занимава с джогинг, така че приемаме, че е тук поради друга причина, но не се осмеляваме да го питаме дали е дошъл там за секс.
Питаме Жика дали мястото някога е било място за изхвърляне на трупове. Той твърди, че е имало само един случай преди десетилетие, когато е имало "изгорено тяло в гората".
На насипа мъж без предни зъби връзва върбови клони. Тънки и извити, те могат да бъдат оголвани и използвани като украса. Питаме дали ще ги продава. Той измърморва, че не е особено сигурен. Колко ще спечели от тях: три евро за връзка? "Зависи," отговаря той, навеждайки глава към земята.
По ръба на язовирната стена минава каруца, пълна с дива мента, набрана от зоната
На далечния край на насипа, майка държи здраво 5-годишната си дъщеря, докато двете се изкачват по стръмниябетон. Те носят найлонова торба с храна за бездомните кучета.
Хората все още правят дупки в бетона, за да търсят скрап за продажба: това е един от основните източници на пари за огромния брой бедни в града. Но ако езерото предлага на някои скитници устойчив бизнес, поведението на други е по-деструктивно. Някои жители в съседство секат дървета за огрев, а части от зоната са се превърнали в незаконни сметища. Междувременно рибари седят и пият евтина водка и бира от пластмасови бутилки, преди да хвърлят празните шишета в езерата, където ловят риба.
Въпреки това Вакарещи е еволюирало от това да бъде просто пореден градски резерват на влажни зони. В Букурещ, намесата на държавата е превръщала живота на гражданите в кошмар от десетилетия. Езерото показва, че когато държавата се оттегли, хората все пак могат да създават ред, щастие и удоволствие - дори и сред анархията.