Вече сме изгубили представа колко хора са ни казвали, че са бързали да свършат всичко преди отпуската само за да се разболеят от зверски грип в мига, в който са спрели да работят. Не е задължително това да става през зимата: лятната отпуска, пътешествията до морето и кратките почивки редовно падат жертва на след-работен срив на здравето.
Има дори и название на това страдание - "болест на почивката". Ад Вингерхьотс, холандски психолог и автор на този термин, признава, че подобна диагноза още не е утвърдена в медицинската литература; и все пак ситуацията да се разболееш в мига, в който спреш да работиш, е нещо, познато на мнозина от собствен горчив опит. Доколко вероятна е тя реално?
Няма мащабни систематични изследвания, които да установят дали хората е по-вероятно да се разболеят, когато са на почивка, в сравнение с ежедневния им живот. Но за да се опита да получи някакви статистики, Вингерхьотс е запитал над 1800 души дали са страдали от болест на почивката. Само малко над 3% от тях са заявили, че са изживяли нещо такова. Като се има предвид колко вероятно е да се чувстваме стресирани и да работим особено усърдно преди отпуска, това показва, че подобни разболявания не са се превърнали в норма и са дори доста необичайни - особено доколкото това изследване е разчитало хората сами да преценят дали се е случило, а е по-вероятно да помним почивка, съсипана от болест, отколкото всичките, в които ни се е разминала настинка.
Не ни прави впечатление, когато отиваме на почивка и се чувстваме в перфектно здраве.
Но ако малък процент от хората са убедени, че изживяват това, има ли физиологическо обяснение? Почти половината от хората в изследването на Винтерхьотс го отдават на прехода от работа към почивка. Има няколко теории защо може това наистина да е така.
Когато не сме толкова заети, болестта се усеща по-силно
Първата хипотеза е, че когато най-накрая имаме възможност да релаксираме, стресовите хормони, които ни помагат да се справяме с крайните срокове в работата, излизат извън баланс и ни оставят податливи на инфекции. Адреналинът ни помага да се справим със стреса, както и засилва имунната система за борба с инфекции и поддържане на доброто ни здраве. С него върви и кортизол, който също помага за стреса, но за сметка на имунната система. Всичко това звучи убедително, особено ако преходът от стрес към отдих е бърз, но няма достатъчно изследвания, които да потвърдят дали тази хипотеза наистина е вярна.
От друга страна, може хората да са си били болни през цялото време. Те просто са били толкова натоварени и отдадени на борбата с текущите задачи, докато не е настъпила почивката, че просто да не са забелязали как се разболяват, докато не са имали шанса да си отдъхнат по време на отпуската.
Определено начинът, по който определяме симптомите си, зависи от това какво друго вършим. Психологът Джеймс Пенбейкър констатира, че колкото по-малко неща се случват в живота на един човек, толкова по-тежки са симптомите на болестта му.
Той е накарал група от студенти да определят през 30 секунди от филм доколко интересно е случващото се на екрана. После е показал същия филм на друга група студенти и е проследил колко често са кашляли те. Колкото по-интересна е била сцената във филма, толкова по-малко са кашляли. За сметка на това, в по-скучните моменти изглежда те са забелязвали болката в гърлото и са кашляли повече... наблюдения, които може да заинтригуват концертиращи музиканти, на които им е омръзнало от кашляща публика. И все пак, макар че може да усещате болки и дискомфорт повече, когато сте далеч от работното място, вероятно бихте доловили изтощението и запушения нос, независимо колко старателно работите.
Морска болест
Друга възможност е не стресът от работата да ни разболява, а страданието ни да се дължи на самата почивка. Пътуването винаги е изтощително, особено със самолет, и колкото по-дълъг е полетът, толкова по-вероятно е да хванете някой вирус. Средностатистическият американец се разболява от грип 2.5 пъти годишно, и на база това учените са пресметнали шанса от разболяване от грип в един полет - и той е около 1% за възрастен човек. Но когато пациенти били изследвани седмица след полет от Сан Франциско до Денвър, 20% от тях са развили грип. Ако това ниво на заразяване се задържа през цялата година, би трябвало човек да изкарва 56 грипа в годината, тоест да е със запушен нос всяка седмица.
Въздухът в самолетите често бива обвиняван за тази повишена честота на заразяване, но в това изследване той не е довел до сериозна разлика. Учените по-скоро изтъкват два други причинителя на болести: седенето в затворено пространство, по-близо до микроорганизмите на другите хора, отколкото нормално бихте се намирали, и влажността. Според тяхната хипотеза сухият въздух в самолетите кара улавящата бактерии и вируси тъкан в носа да става твърде плътна, за да могат фините косъмчета да пренесат болестотворните микроорганизми през гърлото до стомаха, където те да бъдат унищожени.
Вингерхьотс остава отворен и за други обяснения защо хората се разболяват по време на почивка. Има дори твърдения, че ако всъщност не ви харесва особено да бъдете на почивка някъде, разболяването ви измъква от неприятната ситуация. Но липсата на изследвания в тази област прави невъзможен избора на едно от обясненията като по-валидно от другите, тъй като може да става дума за комбинация от тези фактори.
Добрата новина обаче е, че това се случва по-рядко, отколкото бихте очаквали. Още по-добре е, че с остаряването имунната ни система има повече време да си изгради антитела, така че настиваме все по-рядко, независимо дали на почивка или не. Ако не друго, поне това е един от аспектите на остаряването, заради които да сме склонни да го приемем по-охотно.
