Да караш през красивите, виещи се пътища на отдалечения западен грузински регион Имерети е невероятно приятно изживяване за туристите, но не е нещо, което по принцип бихте асоциирали с религиозно изживяване.
Поне не и докато не отбиете по скрит път с табела, на която има нарисувана църква.
Именно оттам тръгва пътят към стълба Кацхи - естествен варовиков монолит, който се издига на височина повече от 40 метра.
На върха на скалата пък се намират вероятно най-изолираните и свети църкви в света.
Впечатляващата забележителност е разположена на около 200 км западно от столицата на Грузия - Тбилиси, и е невероятно трудна за достигане. В тази част на страната няма влакове, така че единственият начин да стигнете до там е с кола или автобус. Пътешествието обаче си заслужава.
Последният етап от пътя се минава пеш и представлява 20-минуто ходене, по време на което монолитът се появява внезапно на хоризонта сред яркия грузински пейзаж. Това вълшебно изживяване става все по-силно, когато се доближите до самия стълб. Няколко стръмни недовършени стъпала дават знак, че посетителите почти са стигнали.
В основата на стълба от дясната страна се показват манастир и малък параклис. Отляво се издига 40-метровата варовикова колона в целия й хипнотизиращ блясък.
Комплексът Кацихи е уникален.
Най-отгоре на колоната има църква, построена през периода VI-VIII век и посветена на Максим Изповедник, монах от VII в. Има също така и камерна гробница, винарска изба, стена и три отшелнически килии.
Всеки ден монасите, които живеят в подножието, в рамките на 20 късащи нервите минути се изкачват по тясна метална стълба, закрепена за скалите. Твърди се, че ежедневното поклонническо изкачване, за да поднесат молитвите си на върха, ги доближава до Бога.
До 2015 г. те също така са се срещали с отец Максим Кавтарадзе, който е прекарвал повечето си време там в продължение на 20 години и е бил последният монах, живял там. Кавтарадзе е построил нова църква на скалата през 1995 г.
Под скалната колона се намира новопостроената църква на Симеон Стълпник, манастирът и руините на стара стена и камбанария.
И сега стълбът все още се тачи като една от най-светите природни забележителности на Земята. Местните монаси пък в момента са единствените хора на планетата, които имат правото да извършват 20-минутното изкачване по стоманената стълба до колоната чак до самия връх.
Изкачването от манастира, разположен отдолу, до църквата отгоре, е ежедневно поклонение, което според тях е най-добрият начин да предложат себе си на Бога.
Само мъже от монашески орден вече имат правото да изкачват "стълбата към небето". В нито един момент от историята на жените не е било позволено да изкачват колоната.
Ръководителят на манастира - игумен Иларион, коментира, че от 2018 г. насам на обикновените хора е забранено да изкачват стълба, за да посещават църквата на върха, като забраната е въведена с указ на патриарх Илия II, духовния водач на грузинската православна църква.
Той обяснява, че патриархът издал заповед, според която само монаси могат да влизат в църквата на върха на стълба.
Докато не бъде отменена тази заповед, монасите нямат право да допускат посетители горе, уточнява още игумен Иларион.
Въпреки че вече им е забранено да стъпват горе, местните жители се гордеят с локалната забележителност, почитана по света като "стълб на живота" и "символ на истинския кръст." Местният жител Георгий Цертсвадзе казва, че ограниченията на достъпа ще спомогнат за запазването на светостта на Кацихи.
Посочва, че само истински религиозните хора могат да се изкачват догоре и грузинците уважават това решение. Донякъде мярката е за запазване на сградите, но и за да се гарантира, че мястото остава свято.
Самият стълб е оставал неизкачен от никой извън Кацихи чак до 1944 г., когато експедиция, предвождана от грузинския планинар Александър Джапаридзе и писателя Леван Готуа, се е насочила към върха за по-изчерпателно проучване.
По това време за сградите на върха на стълба се е смятало, че са строени през V-VI век, но тези изчисления впоследствие са били променени на IX-X век от Грузинския национален музей.
Иларион казва, че има много погрешни истории, които разказват за този стълб, така че е важно хората да чуят истинската история.
Първите монаси са заживели в църквата през X и XI век и са живели на самия връх на стълба. Сега вече няма монаси, които да живеят там, а другите се изкачват догоре, само за да се молят, след което се връщат в манастира долу.
Въпреки че изкачването до върха на стълба вече е забранено, все още има много неща, които да видите в комплекса Кацихи.
Сградата на манастира и заобикалящият го комплекс са били възстановени по финансирана от държавата програма през 2009 г., като и досега се работи върху това да се осигури на посетителите на изживяване, близко до това, което е съществувало там преди повече от 1000 години. В процес на изграждане е и нов център за посетители, както и малък магазин за сувенири.
Все още е възможно да се изкачите до първото ниво на стълба, където има молитвена зона и кръст от VI век, издълбан във варовиковата скала - един от най-ранните съществуващи в момента примери на християнски символизъм. Също така има и място да запалите свещ и да се помолите в оградено място, издълбано в скалите.
Това място е било признато за първи път за християнско през VI век, когато основата на стълба е била белязана с кръст, казва Иларион.
Църквата е добавена по-късно и въпреки възрастта си, комплексът е напълно функциониращ и в момента.
Църквата на Симеон Стълпник, малък и спокоен параклис, украсен с декоративно изкуство и религиозни предмети, е на нивото на земята. Тихата и спокойна сграда е отворена за молитви на посетители. Вътре има колекция от поразителни иконописи, малък олтар и молитвено пространство с място, където да запалите свещ.
Когато напускат параклиса, пред посетителите се разкрива вдъхваща благоговение гледка към прекрасните грузински пейзажи, като колоната остава отдясно.
Също така на известно разстояние се вижда, през портал отдясно, самият манастир. Сградата е недостъпна за обикновени посетители, но Иларион и другите монаси могат да се разхождат из комплекса, да разговарят с посетителите и да споделят мъдростта си пред всички, които се вслушат в думите им.
