Евровизия: Мостове към безумието във Виена

По начало Евровизия е едно от дежурните разочарования, които спохождат търпеливия европеец от 1950-та година насам. От 60 години всеки трети уикенд на месец май естрадни изпълнения от съседски държави се натрапват на изтощения европеец, а той от своя страна по традиция тотално пробва да игнорира събитието.

Фактът, че напълно неизвестните изпълнители, с техните неадекватни песньовки, изчезват само ден след това в небитието на естрадата винаги е изпълвал публиката с облекчение и дълбока благодарност.

Когато през май 2014 г. gender-неспецифицираната Кончита Вурст, със златна рокля и мъжествена брада, спечели голямата награда на Евровизия за Австрия, градът Виена изпадна в еуфория.

Мигновено се накичи с нарисувани бради, ентусиазирано се нарами с честта да организира тазгодишното предаване.

В последните месеци този ентусиазъм се превърна в нестихваща истерия,отнемайки шанса на населението да продължи да игнорира несъвременния формат.

Институти пресмятат прогнозите за града, очаквани ползи от туризма, за имиджа и за бъдещето като цяло. Инвестираната баналност от 30 милиона евро за една-единствена вечер изглежда като смешка в сравнение с калкулираните благини, които се очакват да залеят австрийската столица по-нататък.

„Да строим мостове" - този лозунг издигна Виена

Но накъде водят мостовете? Възможности много. От изпълнителите към публиката, от държава към държава, от Запада към Изтока, от хомо- към хетеросексуални? Независимо от посоката, материал не се жали."Много ни е важно да покажем, че нашето събитие е зелено и устойчиво", разказват организаторите. Кафе в капсули е строго забранено. Същото важи и за питиетата в кенчета.

Ще сипваме вода само от рециклируеми бутилки, гостите и журналистите ще ползват изключително и само електрически таксита и ще бъдат настанени в хотели с нулев енергиен баланс.

Доколко съвпада ексцесивното строителство с тези екологични визии?

3500 тона, за да построиш 45-метрова сцена не е шедьовър на инженерното изкуство, но кой ти гледа. Дали създаването на буквално еднодневни структури не е в разрез с идеята на устойчивостта, това вече са детайли.

Кой ще ти гледа огромния енергиен отпечатък, ако си измислил толкова малки сладки устойчиви заигравки - оранжеви тоалетни, симпатични контейнерчета за разделен боклук и да, дори пеещи канални капаци?

100 000 посетители, 1700 журналисти, 1000 охранители и безброй земни и извънземни телевизионни зрители тази вечер очакват да се любуват на европейско събитие за 30-милиона евро, 3500 тона вграден материал, 1400 прожектора, 800 квадратни метра рекламни площи, 44-метрова сцена, 26-метрова LED-стена и 20 километра кабели.

Не е ясно дали суперлативите от вложените ресурси ще повлияят на качеството на музиката.

Ясно е, че Кончита ще се появи в блестящо лилаво гащеризонче, с впечатляващи токчета, летяща през залата, ще открие с „балет" от 629 + 2 подвижни топки, заедно с „пеещите Виенски момченца" и още 200 музикални изпълнители.

Всичко това ще открие 60-тото издание Grand Prix d‘Eurovision във Виенското Щадхале, изпълнявайки химна ‘Вuilding Бridges'. Дали тези мостове водят към музикални височини или Олимпа на безумието, ще знаем утре.