Една история разказва как ден преди премиерата на операта си "Дон Жуан" Волфганг Амадеус Моцарт излязъл на по питие с приятели. В един момент те обаче започнали да се безпокоят за него, тъй като от Моцарт се очаквало нещо наистина велико като произведение (по-късно тези очаквания се оправдават напълно и векове наред операта е символ за истински шедьовър). Големият проблем обаче бил не толкова във всички очаквания насочени към Моцарт, колкото факта, че към онзи момент той все още не бил написал увертюрата...
Явно композиторът бил и майстор на прокрастинацията, тъй като всъщност той работил през този ден просто върху нещо друго.
Според история, публикувана през 1845, в крайна сметка приятелите на Моцарт го убедили, че не може повече да отлага, и в полунощ той се върнал в стаята си, за да се захване за работа. И той се трудил цяла нощ, докато съпругата му го наливала с пунш, за да го държи буден. Накрая, той успял да завърши увертюрата, но това отложило изпълнението на операта на следващата вечер, тъй като нямало време увертюрата да бъде копирана или репетирана.
Това е то прокрастинацията. Ако не сте запознати с този термин, то това е онази склонност у някои хора да отлагат цялата работа за последния момент.
Така че ако сте от този пит хора, които стоят будни по цяла нощ и проучват нишови феномени, например защо някои фермери са карали пилетата си да носят очила, докато всъщност трябва да се тревожите за някой наближават краен срок... или подобно на Моцарт работите върху всичко друго, но не и върху най-належащите задачи, за да създавате илюзията за продуктивност, може би се нуждаете от помощ.
Въпреки че прокрастинаторите често изглеждат почти горди с този си навик - във Великобритания например дори има Национална седмица на прокрастинацията в чест на този навик (тя би трябвало да започне в началото на март, но често се отлага, естествено), има мащабни доказателства, че това е лоша идея.
Проучване от 2013 г. установява, че най-сериозните прокрастинатори често имат по-ниски заплати, по-кратка заетост и е по-вероятно да бъдат безработни или с недостатъчна заетост.
Прокрастинацията дори не е забавна - както всички се досещат интуитивно, прокрастинаторите като цяло са по-стресирани, и има някои доказателства, че този навик дори може да разболее човек.
Всъщност тази практика може да бъде толкова вредна за вас, че е получила ново шеговито описание: "Прокрастинация (същ.). Действието по съсипване на живота ви без видима причина."
И тук се намесва "премахването на графика": обратен подход за подпомагане на хронично отлагащите да вземат живота си в ръце.
Подобно на повечето методи за планиране на времето, техниката включва създаване на седмичен график, който резервира определени периоди от време за определени задачи. Специфичното в случая е, че вместо да планирате времето за работата, която трябва да свършите, правите обратното: включвате в графика всичко, което бихте желали да направите, за да се поддържате щастливи и в добро работно състояние.
Тук влизат срещи с приятели, хобита, джогинг, сън и т.н. - все неща, които са ви необходими, за да сте в достатъчно добра кондиция. Накрая вече добавяте това, с което вече сте се ангажирали и трябва да свършите.
Основното е да не включвате в графика каквито и да е планове за работа, и най-вече да не добавяте неща като "писане на книга", "завършване на презентация" или "преговаряне за изпит".
Премахването на графика е изобретение на психолога, автор и опитен майстор в избягването на прокрастинацията Нийл Фиоре, и е описано в книгата му "Навикът сега" (The Now Habit, 1988). Оттогава тази практика си е спечелила цял култ от последователи, описвана е в различни в блогове, онлайн видеа и други книги за самопомощ. А много психолози също се възползват от нея в работата си с пациенти.
Фиоре за пръв път се е заинтригувал от рисковете на тактиките на отлагане, докато работи в Калифорнийския университет в Бъркли. Към този момент той вече е имал разработени някои техники за по-ефективна работа и е успял да подготви докторската си дисертация само за една година - нещо впечатляващо, като се има предвид, че средно на студентите за тази цел са нужни 9-10 месеца повече, отколкото са планирали, а в в някои случаи тази задача се проточва с десетилетия (рекордът е 77 години, но е имало смекчаващи вината обстоятелства).
Така че Фиоре решава да създаде група за подкрепа на хората, които имат затруднения с дисертациите си заради навика да прокрастинират.
През следващите месеци психологът забелязал нещо изненадващо.
"Тези от нас, които завършиха дисертациите си за една-две години, вместо за от 3 до 13 години, бяха тези, които бяха по-заети в живота си. Имахме връзки, социални събития и в моя случай аз имах работа с 40-часова заетост на седмица", обяснява той и добавя, че в годината на защитата си е успявал дори да ходи на ски всеки втори уикенд от зимата.
От друга страна, хората, които са протакали дисертацията и защитата й, винаги са страдали. "Животът им беше свързан само с работа и 'трябва да…' и недоволство от всичките задължения", казва той.
"Тези от нас, които бяха ангажирани с други занимания, започваха да си вършат работата по-рано през деня, в продължение на 30-60 минути, понякога 90 минути наведнъж, защото имахме живот и други ангажименти", коментира той.
Премахването на графика върши работа, защото вместо да гледате неуверено в календара и да се плашите от потопа от скучни срещи, натоварващи ежедневни занимания и плашещи задачи като "писане на книга", гледате на идващата седмица с очакване и нетърпение.
Това е въпрос на контрол: вместо да отменяте обяди и посещения във фитнеса, за да се посветите напълно на конкретен проект, можете да го вместите удобно в живота, който искате да водите. И с всичките развлечения и ангажименти пред очите ви, става очевидно колко точно време ще имате за работа. И единственото, което трябва да направите, е да започнете.
Естествено, тази втора част е малко по-трудна. Затова има смисъл да разберем причините, поради които по начало хората прокрастинират. Защо човек би избрал да се измъчва от стрес и напрежение на виснещите над главата облаци от грижи, вместо да се спретне и да си свърши работата веднага?
Джейн Бърка, лицензиран психолог в Оукланд, Калифорния, е съавтор на книгата "Прокрастинацията: Защо си я причинявате, и какво да направите по въпроса още сега", която отстоява принципа с премахването на графика.
Заедно с другата съавторка на книгата - психолога Ленора Юен - двете се запознават, докато работят в центъра за консултиране на студенти в Калифорнийския университет. Подобно на Фиоре те за пръв път биват заинтригувани от темата за прокрастинацията, след като се сблъскват с нея, помагайки на студентите да я избягват.
Те решават да разберат какви психологически процеси я предизвикват, какво изживяват хората, отлагащи всичко за последния момент. И най-вече изследват себе си, защото те самите се описват като прокрастинатори.
В рамките на работата им, психолозите забелязали, че отлагащите обикновено имат много общи характеристики, от говорене за времето в неясни и нереалистични понятия, до отдаване на архиврага на продуктивността - перфекционизма.
Джейн Бърка обаче забелязва, че навикът да се отлагат важни задачи има по-дълбоки психологически корени. Според нея схващането, че прокрастинцията е прост проблем на лошо управление на времето или мързел, е дълбоко погрешно.
Нейните наблюдения показват, че тези, които прокрастинират най-много, обикновено имат ниско самочувствие, а постоянното отлагане е нещо като механизъм за оправдание на липсата на достатъчно високи оценки за вложения труд.
"По-безопасно е да обвините прокрастинацията за разочароващите резултти, отколкото да си мислите, че най-доброто, на което сте способни, не е достатъчно добро. Ако успявате да се справите добре в последната минута, се чувствате и въодушевени, че сте постигнали невъзможното", обяснява тя.
Точно там се намесва втората част от премахването на графика. След като сте изградили седмичния си план, идеята е да избягвате да си причинявате стрес с гигантски, плашещи планове като “попълване на данъчна декларация”.
Вместо това от вас се изисква да започнете, като се фокусирате върху текущата задача за само 15 минути, защото всеки може да посвети толкова време. Въпросът е да започнете, вместо да се стремите да завършите започнатото: това помага да се избегне част от стреса, който хората изпитват по отношение на целите си.
"Това поддържа идеята, че прогресът се случва малко по малко, а не с едно титанично усилие", обяснява Бърка.
Фиоре е измислил 15-минутното правило, докато е помагала на хора, страдащи от различни фобии.
"Третирах прокрастинацията като фобия - фобия от работата. Всичко, което определяте като застрашаващо или опасно, обикновено предизвиква у вас желание да го избягвате. За да го преодолеете, се изправяте пред него малко по малко", обяснява той и определя този метод като своеобразна "ваксинация срещу страх".
По думите на психолога това е класическият начин за преодоляване на страха, използван и при различните други фобии - важното е да започнеш като просто си мислиш за това, което те плаши, без да изпаднеш в паника.
Всъщност възприятието, че прокрастинацията е психичен проблем, става все по-масово. Проучванията показват, че протакащите е по-вероятно да изпитват депресия и тревожност, а изследване от 2014 г. установява, че студентите, страдащи от свързана с ADHD липса на концентрация е по-вероятно да прокрастинират.
Дори се твърди, че Моцарт би могъл да бъде диагностициран с ADHD или сродното му заболяване - синдрома на Турет, ако е бил роден в наши дни. Биографът му пише, че музикалният гений лесно се е разсейвал от сериозни неща, докато сестра му някога е казвала - с безпощадност, която само близък роднина може да си позволи - че той е бил "като дете".
Очевидно композиторът е имал предостатъчно дълбоки проблеми, които биха могли да го накарат да оставя нещата за последния момент.
Накрая, Фиоре препоръчва да промените езика, с който описвате работата си: вместо да казвате "Трябва..." или "Необходимо е да...", той препоръчва да казвате "Избирам да...".
Това представя работата ви като нещо позитивно, и премахва вътрешната борба, която може да изпитвате, между желанието да си почивате на дивана и необходимостта да се захващате за работа. "Избирам да се изправя пред нещо" - само хората могат да изберат операция, или да отидат на училище, или да изберат неща, които са трудни", казва той.
Така че следващия път, когато установите, че без особено замисляне проверявате за стотен път социалните медии за последните 10 минути или сте решили да проверите дали "Дързост и красота" е станал по-малко скучен от предния път, защото висящата над главата ви задача ви стресира със самото си присъствие, пробвайте да мислите за нея като за нещо, с което ще се захванете сега, вместо като за нещо, което трябва да свършите някога до определения краен срок.
Парадоксално, може би е по-добре да поработите 15 минути - и после да излезете и да се наслаждавате на заслужената почивка, отколкото да гледате цял ден в нищото с черен облак над главата.
