По дрехите ще ги познаете: За неонацистите тениските далеч не са само тениски

Трайният образ на типичните расисти скинари с техните емблематични бръснати глави, черни кубинки с бели връзки, надрусани панталони или впити дънки, бомбери и т.н. се среща все по-рядко и вече е почти изчезващ.

На негово място има фрагментиран набор от мейнстрим стилове и брандове за уличното облекло, които използват като кодирани символи и послания, за да пропагандират крайнодесни послания и екстремизъм.

Така тениските с якички и черните суичъри с качулки, комбинирани по определен начин се превръщат в своеобразни пешеходни билбордове, които предава послания както на външни, така и на вътрешни лица.

Особено популярно в Източна Европа и Русия, това облекло често е доста висококачествено като само тениските струват над 35 долара.

Ако човек се разходи сред тези младежи с расистки и крайнодесни възгледи, ще забележи нещо специфично - тяхното облекло не е просто отражение на младия им дух и типичната за него революционност. То също така помага за мобилизирането на крайното дясно.

Един от начините това да се случва е чрез отваряне на достъпа до определени места и събития в нео-наци средите. Така един 16-годишен младеж, който се самоопределя като крайнодесен, коментира, че облеклото може да послужи като билет за ъндърграунд концерти и събития, които иначе биха били затворени за останалите.

В самото облекло се съдържат кодирани съобщения, които носещите дрехите изпращат на вътрешните лица, давайки им знак, че конкретният човек също е "посветен" и "свой".

В някои случаи става въпрос за поредици от букви и цифри, предаващи различни расистки или националистични лозунги и послания. Един пример за това е "2YT4U", означаващо "Too White For You" ("Твърде бял за вас" - бел.р.).

Друг код съзнателно играе върху това, което се нарича "сива зона", с която се отричат полицията, образованието, родителите и всякакви други "власти", упражняващи контрол върху младежите. Така лилава тениска с голям надпис "Моят любим цвят е бял" може да бъде прочетена като послание за превъзходството на бялата раса или като шега за цвета на тениската.

В по-явни примери за това как облеклото разпространява националистически и екстремистки послания са различните символи (келтски и тевтонски кръстове например), илюстрации и знаци, които казват, че носещия подобни неща по дрехите си се възприема за патриот, националист и последовател на философията за превъзходството на бялата раса.

Позоваването на митове и исторически събития, като кръстоносните походи или Reconquista (испанското възвръщане на Иберийския полуостров от мюсюлманите към края на Средновековието), понякога се използват, за да покажат позиция по съвременни спорни регионални въпроси. Така например фразата "Reconquista Crimea" намеква за насилствено изгонване на мюсюлманите от Крим.

Голяма част от тези послания наблягат на глобалната роля на крайното дясно и крайния национализъм.

Така например една марка с националистически уклон в Полша продава и тениски с американския флаг на Конфедерацията. В Източна Европа и Русия също така са популярни и дрехите с рунически и викингски символи, кореспондиращи към германските крайнодесни групи и идеята за чистия арийски произход.

Разбира се, тук влизат и препратките към Нацистка Германия, както и различни послания на английски език като "White Fist" (белият юмрук), "Hate Club" (клуб на омразата), "Rising Storm" (надигаща се буря), "Zero Tolerance" (нулева толерантност), "Warrior" (войн) и други.

И накрая, дрехите помагат за мобилизиране на екстремизма с емоционални призиви, които улесняват чувството за принадлежност към дадена група - фактор, който е особено действащ сред онези младежи, които не могат да намерят съвсем своето място в обществото.

Това включва постоянните препратки към идеали като братството, верността, славата, вярата, нацията и расата, които да дадат на такива младежи идеята, че принадлежат към групата и да затвърдят лоялността към нея като висша добродетел, чието престъпване е директно предателство. Тези послания са съчетани с призиви за революция и съпротива и образи на черепи и различни оръжия. По този начин дрехите буквално въплъщават насилие и борба.

Дрехите са само един от лостовете за проповядване на крайнодесните идеали. То се съчетава със специфична музика, посещението на нишови форуми, клипове в YouTube и политическа реторика от крайно десни лидери.

Облеклото обаче е това, което служи за най-ясно себеизразяване като принадлежащ към тази субкултура. То е външен израз на цялата тази идеология и дори един вид скрита униформа.

Това позволява на крайнодесните, от една страна, да познават своите и да ги допускат до места, недостъпни за външните, а от друга - позволяват да се правят иначе неприемливи за обществото политически послания, без да бъде изричана и една дума.

Така че в един политически смисъл, тениските на националистите отдавна не са просто тениски. Като част от по-широка младежка субкултура те могат да засилят расистката и националистическата идентификация и да служат кaто акт на призив за екстремистки действия и насилие.