Този текст е специално за Теб. Ти, да, точно Tи си единственият важен и решаващ фактор за съществуването му. Всяко изречение, всяка чуждица и объркана запетая са съобразени с индивидуалните ти предпочитания, вкусове, нагласи и търсения.
Стига толкова.
Три бутафорни изречения във второ лице, единствено число са максималното количество словесен джънк, което рационален драскач може да си позволи, ако притежава дори минимален ресурс от интелектуална честност.
"Ти" обръщението, вдъхновено от особеностите на "Ти" поколението, се превръща в извращение, когато се впряга за масовите нужди на рекламата, маркетинга и публицистиката.
Въпросът: "Може ли на "ти"?", обикновено маркира първата важна крачка към естествен разговор между непознати и изпълнява ролята на комуникационен ледоразбивач, или ако искате - лубрикант.
Ала чарът на персоналното общуване се изпарява в момента, в който някаква транснационална корпорация иска да ви говори на "ти". От известно време обръщението е окупирало манипулативното изкуство на рекламния слоган и наднича зад всеки продукт и услуга, предназначени за възможно най-широката и гъста човешка маса.
Точно "Ти" трябва да си купиш тази бутилка газирано безалкохолно, защото си един 900-те милиона ярки индивидуалисти в таргет групата на производителя. Тази мобилна тарифа е точно и само за "Теб", нищо, че ако си единственият клиент, телекомуникационната компания ще фалира преди да съумееш да изречеш "ама аз ли?"
"Персоналният тренд" в маркетинговия подход на толкова много индустрии е мотивиран от схващането, че най-динамичната потребителска група днес - тийнейджърите и младите възрастни - просто си умират да им се приказва във второ лице единствено число.
Резултатът е множество глупости и фалш на едро.
Парадоксално, опитът на бизнеса да се доближи на едно "ти" разстояние до консуматорите драматично ги отдалечава от автентичността, която търсят. Малко неща звучат по-бутафорно от индустриално послание в интимна "ти" форма. Зад граматическото упражнение прозира банално рекламно лицемерие.
Със сигурност еди-кой-си автогигант не иска само един човек да управлява последния модел на скъпа марка кола, за чийто маркеТИнг са пръснати 194 милиона долара. И няма нужда да се споменава, че екстрите на машината не са мислени за автентични идентичности.
Напротив, марките създават и продават фалшиви самоличности, кухи индивидуалности.
А илюзията за неформално общуване в момента е най-ефективният начин за достигане до масивни блокове от потребители. Защото луксозният хотел от екзотичната дестинация със сигурност не очаква само теб. Когато отидеш, ще се убедиш сам, докато си търсиш място под слънцето.
Разбира се, че мултинационалните компании ни смятат за огромна безлична маса от портфейли и кредитни карти, които трябва да се размърдат. Едното персонално обръщение няма да промени търговската реалност, в която количеството е сакрално.
Рекламният "ти" трик маскира сурово калкулиране, разпределило милиарди живи, дишащи, съзнателни бозайници под формата на статистически данни, числа и демографски групи.
Но рекламната индустрия е ясна. Да очакваш откровено отношение, честност и открита комуникация от крупния бизнес е като да чакаш чувство за хумор от "Ислямска държава".
Интелектуалната несъстоятелност на персоналното обръщение получава допълнителна енергия в режим на публицистично изразяване. Колко е модерно авторите да общуват на "ти" с потенциалната аудитория.
Искаш да достигнеш до максимално много хора, да плениш колективното въобръжение на безброй читатели и в същото време да накараш всеки един от тях да се почувства като уникална снежинка, както казва измисления образ Тайлър Дърдън. Няма да стане. Не е куул.
Титаничният провал на "ти"-журналистиката е валиден дори за несериозни лайфстайл материалчета.
Представете си анорексичка, която чете статия, започваща с изречението:"Драга, ти искаш да отслабнеш. Ние ще ти помогнем с тези 10 съвета, за свалянето на тези 10 досадни килца, които провалиха последните ти пет връзки". Ужасът, ужасът...
А реакцията на фанатичен фен на Кафка при среща с текста "Четирите романа на Кафка, които Ти трябва да прочетеш преди да умреш"? Отделно, че Франц Кафка има само три романа и то недовършени. Но така е при публицисТИте. Всичко е неформално, лежерно и "споко, бе човек".
Персонализирането на журналистиката е профанизиране на писането. Писна ми от фамилиарничето на всякакви автори с копнеж за интимно съпреживяване на съмнителните им текстове.
А на теб?
