Замисляли ли сте се защо хората спират да пушат? Отвъд кампаниите за здравословен живот, базиращи се на американските програми за проспериращ бизнес - между впрочем същите, които са инспирирали вездесъщите реклами на Camel - т.е. онези, чиято основополагаща идея е бизнес? "Защото убива". Замисляли ли сте се някога каква е същността на тази идея?
Никой не би имал наглостта да каже, че цигарите са полезни. Ако се отстраним обаче от "разумния", в смисъл на подчинение на ежедневната рационалност поглед и си позволим известна спекулация, може би ще открием интересни неща.
Ще ми се например директно да ви върна към прословутата периодизация на психосексуалното развитие, направена от виенския лекар Зигмунд Фройд. Освен че е дело на гениален и ужасно честен пред науката и пред себе си лекар, тя прави едно недвусмислено откритие - за да може да се справи с всички предизвикателства на оцеляването и развитието, на бавното усвояване на умения и нервнопсихично и соматично съзряване, човешкото същество е съпровождано на всяка стъпка в установяването на определени и правещи живота възможен функции от... удоволствие.
Прословутата периодизация се опитва да опише, при това доста систематично - ако разглеждаме нещата съвсем опростено - как във всеки етап жизненоважните за младия организъм комплексни функции се подкрепят от базисното преживяване за (сексуално) удоволствие.
Преди да бъдете скандализирани, вероятно всеки лекар и всеки родител ще си припомни бебешката ерекция. Този факт има своето обяснение - кърмачето изпитва физическо удоволствие от храненето, както и от грижите и ласките на майка си. Удоволствието е нещо важно, утвърждаващо и запазващо живота. То създава усещането за сигурност, неприкосновеност, цялост и защитеност.
Така не само подкрепя, но и прави възможен порива за развитие - по същия начин, по който малко по-късно усвояването на контрола върху сфинктерите ще бъде съпътстван от удоволствието задържане-продуциране през т.нар. аналната фаза.
В същото време удоволствието е връзка с другите - мост към общуването с майката в началото, която радостно назовява предположенията си за това какво се случва с нейното бебе ("Май си гладен?", "О, хапеш ме, вероятно си ядосан!", "Кой се е наспал?!").
Това, от своя страна, помага на бебето да свърже бурята от свръхсилни и недиференцирани соматични усещания в смислени цялости - първоначално чисто емоционално, а по-късно и съзнателно, но също и начин да се възнаграждава или наказва - родителите се радват, когато детето се "научи да ползва" гърнето и се тревожат, когато то отказва да ги "дари".
Тук вече става дума не само за това как едно тяло се развива, пораства и остава живо, но и за това как се формира една бъдеща личност - онзи в нас, който ще казва "Аз мисля", "Аз съм", "Аз избирам".
В този смисъл може би има нещо повече в основанието в психиатричните клиники да се разрешава пушенето на болни с клинична дересия и шизофрения - комплексно обяснение, което освен изследванията за влиянието на никотина върху допа-рецепторите, включва и общото усещане за комфорт и сигурност. Причината е, че оралното стимулиране събужда регресивното преживяване за удоволствие от една далечна фаза на сексуалното ни развитие, която евентуално сме успели да напуснем, но която ще остане остатъчно активна завинаги.
Пушенето е сексуално занимание, като почти всички занимания, които доставят удоволствие - като пиенето например или насладата от храната. Не са случайни в този смисъл всички хрумки, алюзии и загатнати метафори. "No smoking in bars?! What's next - no fucking?" казва героинята в култов американски сериал.
В този смисъл, пристъпвайки забраната за непознаването на удоволствието, се страхуваме не толкова, че ще се натровим и умрем, колкото, че удоволствието ще ни залее като буря, от която няма да имаме сили да се откажем и която ще ни унищожи.
Сигурно катраните са вредни, но не е ли вредна самотата, това да се живее жив-умрял или да си купуваме приложения за смартфон, които вместо нас ще четат приказки на децата ни за лека нощ? Струва ми се, че това също убива.
Липсата на удоволствие е убийствена също толкова колкото и прекомерното удоволствие. Излиза, че въпросът е не във въздържанието, а в увереността, че имаме вътрешни, едновременно достатъчно устойчиви и в същото време гъвкави, за да не бъдат садизиращо-рестриктивни, граници, които да ни възпират и предпазват. С други думи - да ни позволяват да се наслаждаваме на малки порции, без да се налага да се отказваме напълно.
Защото ние се страхуваме от удоволствието. От отношенията си с него. И затова бягаме - и никога не го познаваме.
За да бъдем благоприлични, може би е редно все пак да споменем, че има една здравословна доза мазохизъм, която ни кара да се въздържаме от удоволствието, да приемаме загубите и липсите, отказите и факта, че всичко в живота, както и самото ни съществуване, има край. Парадоксално това прави изобщо живота възможен. И това важи както за страданията, така и за удоволствието.
В този смисъл отказът от тютюнопушене може би е разумен начин да се погрижим за себе си. Не ви подтиквам да пушите, а просто към един опит да не спираме да разсъждаваме над причините си да правим определени избори и да разбираме какво стои зад на пръв поглед очевидните неща.
Защото все пак, следвайки мъдростта на психологичното познание, което казва, че зад всичко прекалено има нещо съмнително, може би е добре да си припомняме, че всеки, който твърде настоятелно държи да ни убеди в нещо, има вероятната нужда сам да повярва.
Никой истински щастлив не тръби на целия свят за това какво щастие го е застигнало.
Лайнол Мастията трябва да се съглася с теб.Макалистър,батко,моля ти се.Тука сме прости орица.От село дет се вика.Недей ни затормозява с такива излияния.
#21 не съм съгласен, статията е просто по-друг, психологически, философски поглед към един проблем, къмкойто има и много ясен научен поглед. нямам против, така или иначе математиката е произлязла от философията и до ден днешен практичното върви с трансцеденталното (ама баси думите а) ръка за ръка, лесно обяснимите неща, с невъзможните за разбиране. така я разбирам статията. макар и малко трудно. едно нещо разбрах от статията - че човек трудно се контролира да не залита в крайности - или тотално отричане, или затъване до дупка. балансът на повечето ни е труден. ако се замислиш важи за всеки човек за почти всички дейнопсти, които извършва.
Ъъъъ, ъъъ, ъъъ не е до умствения капацитет, а до съпротивлението, през което се разрежда. За да няма чудене, казвам го метафорично ...
@ MacAllister „за съжаление има отчитане на баланса на легитимността на мненията в обществото - ако се приписва авторитет на цели области изградени върху пясък (според мен дори трябва да се каже - въображаем пясък), тоя авторитет се отнема от други.” Можеш ли да отговориш на въпроса: защо? Защо е „отнемането на авторитета”, защо се нарушава равновесието, доколкото такова е възможно? Или да питам така: защо социумът позволява да се „заменя част от крайния обем на кофата съдържаща разума ни като социум с bullshit”? Какво е разум, разумна мисъл, според теб?
Тъй, тъй - тъй е подобно на прецедентното право, но в него поне с тълкуванието се фиксира някаква логика, докато психологията продължава да се лута между философия от времената, когато математика не е имало и някаква полу-медицинска специалност. Едно време имаше (още го има) един Игов - психолог в нащо даскало. Е, не можа да разбере човека, че тестовете дето ми дава мога да гипопълня вместо други хора, но не мога да ги попълня за себе си. Никак не съм уникален, просто аз малко повече обръщам внимание на това, но хората с близка до моята насоченост (за да се измъкна без дефиниция) не базират "аз"-а си на общоприетите основи и за тях те са пълна ала-бала. Като отклонение - тия, които го направят, все пак, страдат доста опитвайки се цял живот да бъдат нещо различно от себе си. Та има прилика с прецедентното право, но аз не бих избрал тоя пример - може да се изтълкува прекалено конкретно и накрая човек не знае тоя отсреща дали го тълкува по същия начин. Приликата е, че не е необходимо да имаш отношение към нещо, докато нямаш добре дефиниран контекст. По-технически и научно насочените хора естествено разсъждават така и изпада в постоянни конфликти с хуманитарно образованите, които дори и да твърдят обратното постоянно очакват абсолюти - т.е. нямаш прецедент не можеш да приложиш закона, ако има такъв - изграждаш шаблон, може и да не си склонен да го сменяш лесно, но и това е възможно. Все пак кривото в примера е именно контекста и неговото идентифициране - колко конкретен, кои характеристики приемаш, че го дефинират и т.н. Тия неща толкова плават между хората, че опитите за точно такъв паралел са добри само между добри познати. Федар, ако пиша статия обещавам да се съобразя с критиката ти, но ако коментирам обещавам да не се съобразявам. Все още сериозна литература за writing във форми на бъркоч, каквито са форумите няма, а и честно казано бъркоча предоставя възможност за въздействия и отчитане на реакции от съвсем друг порядък (сравнено с литературните писания). Така, че повервай ми не правя много неща "без да искам", но това съм го казвал. NannyOgg, ти наистина ли си представяш да почна да отговарям на тия въпроси просто ей така? И един съвет, ако питаш с цел наистина да получиш отговор, от който да извлечеш смисъл избягвай въпросите "защо". Пример: "защо е отнемането на авторитета" - какво питаш всъщност - защо е крайно "количеството" авторитет към което навежда коментара за равновесието, който следва, или приемаш крайност или поне измеримост и питаш защо се отнема от него - т.е. защо кредитирането на дадено мнение черпи от крайно или поне измеримо множество. Има и още начини да те разбера и може да се окаже, че нито един не е верния или поне да има сечение с него. "Защо"-то май не само в българския има тая особеност, връщайки се към началото - най-често "Защо" увисва с недодефиниран контекст.
MacAllister, друже, дорде ти "вдена" коментарите изпуших цяло наргиле с тютюн!
@ post deluvian – нито един от примерите, които си дал, не дава отговор на въпросите, които поставих на MacAllister /а ги поставих точно на него, защото правото е сред тези плаващи пясъци, но пък именно мнението на MacAllister ми е интересно, по причини, които няма да изяснявам сега/. А най-важният беше какво е разумно мислене, според него. Обаче пък примерите са интересни, макар и вътрешно противоречиви, според мен. Да вземем прецедентното право, макар нашата българска система да е различна. Винаги един казус може да се реши, особено в прецедентното право – тук трябва да се отбележи, че в чист вид такова не съществува понастоящем. Независимо от липсата на предходна методология. Създадеш ли първия практически работещ прецедент, първо тълкуване, създал си методите за други, начертал си схемата, пътя. Предполагам, че всъщност искаш да посочиш като проблем това – кое е практически работещо, кое е доказано. В правото практически работещо е това, което регулира отношенията по начин, който да въздава всекиму заслуженото, да среща най-малка обществена съпротива /но това не бива да се разбира в смисъл на най-справедливо/. Дали правото си служи с методите на логиката, математиката и т.н? В една идеална среда, една и съща схема/методология, при едни и същи условия, по дефиниция дава еднакъв резултат. Обаче отношенията в обществото /а именно тях правото регулира/ не са идеална среда, само природата е безкрайно приятно идеална и равновесна, според мен. В правото няма, обаче и не бива да има абсолют. И независимо от това, в правото, само че континенталното, има общи, универсални методи, за да решиш един казус – наричат се правни принципи, съществуват от Римското право, от хора са измислени и са работещи, практически доказани с хилядолетия вече. Като конкретен пример ти посочвам, че в България тълкувателните решения на върховните ни съдилища за задължителни за по-долустоящите и който и да е съдия не може да се отклонява от записаното в тях – този казус се решава така и точка - замисълът е устойчивост на системата. Предполагам, че и в психологията има методи и методики, които практически работят и са полезни, но не съм запозната с тези методи, не мога да ги коментирам.
"NannyOgg, ти наистина ли си представяш да почна да отговарям на тия въпроси просто ей така? И един съвет, ако питаш с цел наистина да получиш отговор, от който да извлечеш смисъл избягвай въпросите "защо". Пример: "защо е отнемането на авторитета" - какво питаш всъщност - защо е крайно "количеството" авторитет към което навежда коментара за равновесието, който следва, или приемаш крайност или поне измеримост и питаш защо се отнема от него - т.е. защо кредитирането на дадено мнение черпи от крайно или поне измеримо множество. Има и още начини да те разбера и може да се окаже, че нито един не е верния или поне да има сечение с него. "Защо"-то май не само в българския има тая особеност, връщайки се към началото - най-често "Защо" увисва с недодефиниран контекст." Защо обществото позволява отнемането на авторитет на едни науки, за сметка на други? Това питах. Със съвета ти няма да се съобразя, тъй като след как, винаги питам защо, така извличам полезна за мен информация, не е задължително това да е смислено за теб, а и мненията ти, колкото и да са ми интересни, съвсем нямат значение на определящи за моя мироглед. Твоите методи вероятно са по-научни и "правилни", предполагат и по-добра дефинитивност, но този е мой, много е опростен и не е уникален. Наистина не съм си представяла да отговориш на тези въпроси просто ей така, иначе питах с цел да получа отговор на онзи, в който те попитах какво е разумно мислене, според теб.
'Баси яките коментари, не си бях напъвала мозъка така от времето, когато трябваше да усвоя математическата психология А иначе, по темата ще си позволя да цитирам един авторитет ;) : "Цигарата е съвършения вид съвършено удоволствие- тя е изключителна и те оставя неудовлетворен".
Докторе, харесах въпроса, който поставяте-кое е продуктивно и логично решение- забраната или овладяването на нещо?Признавам, "цитатите" са ми ненужно сложни.Аз бих опростил направо до следното-пак цитат, но от простите:"отровата е в количеството", но аз не съм доктор.Аудиторията ви тук иска отговор с да или не, като гледам май не са "задоволени"(извинявам се за обобщението).Е, моето мнение е, че овладяването зависи от изследването-по възможност не от тютюневите компании, и сведено до достъпни за масово ползване изводи.Правило ли ви впечатление, че никой не изследва сериозно(аз поне не съм видял), познанието на индианците за тютюна?В крайна сметка, те са го открили и ползвали, дълго преди да започнат нашите проблеми с него. Мисля, че тази "дискусия"-за овладяването на тютюна, ще е твърде сложна и скучна за този форум(пак се изв за об).По-скоро, ако наистина сте отворена за предложения, фокусирайте се върху темата за ползата от забраните-според мен, далеч по-важна и обобщена.А и веднъж разнищена, почти ще имаме отговор и на вездесъщата тема за "цигарите". П.С. Кавичките не са в повече, по-скоро съм изпуснал някои.
Велислава Донкина би трябвало да знае, че удоволствие изпитват и животните. Вероятно животинският Фройд ще се роди някога, за да обясни аджеба, проради каво животните изпитват повечето сложни "човешки" чувства, кото се обяснаяват със засукани теории. Има едно очевидно несъответствие във всички тези псевдо-научни теории. То е в търсенето под вола н ателе. Очевидно е че липсва интелект при животните и техниче чувства, които се покриват на 90 и повече % с нашите. Следователно няма нужда да го търсим и при нас хорат. Хайде сега псевдо-научните люде да ходят на работа в селското стопанство, че полза от тях другаде няма.
Айде един сутрешен позитив,да разведрим малко обстановката http://fishki.net/comment.php?id=122309
ДЕОУИН, "Последно, ако толкова много те интересува именно виртуалната ми личност, би давал мило и драго да разбереш кой съм във ФБ - олицетворението на интернет персоната ми. Ти, обаче, не само не копнееш да го разбереш, но всъщност дори явно изпитваш страх от това." Хайде, изкарай ни акъла! Това ще те направи щастлив. Нас , може би - също.
В цялата си сериозност не мога да разбера защо четкате самолюбието на тоа и го подстрекавате?Сега ще си направи фалшив профил у тъпото фейсбук с някви измислени снимки и ще почне да ви натрива носовете колко е велик.Да ми дойде на крака с Обама под ръчичка пак няма да му повярвам.Тоа бих му препоръчал да вземе една туба бензин,обилно да втрие във всички части на тялото и да си драсне клечката.И всички седнали да му обясняват колко е малоумен,а оня се кефи.
Мдааа.Тука си требе една голяма табела "Моля,не хранете трола"