Първото, което би трябвало да се каже за днешната кралска сватба, е безусловно. Би трябвало да пожелаем на принц Уилям и Катрин Мидълтън дълъг и щастлив семеен живот.
От това пожелание произлизат много други, прости и неподправени надежди - които дори доброжелателните непознати на която и да е сватба изпитват инстинктивно: денят да мине добре за двойката по всички възможни начини; днешният блясък да не бъде помрачен от нищо неподходящо; щастието на младата двойка да бъде акцентът на деня и постоянният спомен, който ще остане след него.
И от днес Уил и Кейт да имат известно лично пространство, докато привикват към промените в личния и обществения си статус, които възвестява тяхната сватба. Надяваме се днешната сватба да бъде наистина благословена.
Същевременно се надяваме, че тази сватба е и полезно колективно изживяване за Великобритания, над която може би някой ден двамата ще властват като крал и кралица.
След истерията и инфантилизацията, толкова чест спътник на кралските събития в края на XX в., едно нормално усещане за перспективата на тази сватба в мащабите на Великобритания през новото хилядолетие би било нещо много добро и успокоително.
Доброжелателно настроени
В последните дни и седмици британците показаха доста повече усещане за здрав разум, отколкото повечето медии. Днешните събития не са приказен миг, а съвременна Великобритания не е приказната страна през девет земи в десета.
Социологическо изследване от началото на тази седмица показа, че само един от всеки пет британци признава, че проявява сериозен интерес към случващото се днес.
Три четвърти от своя страна признават, че сватбата на Уил и Кейт би трябвало да спомогне донякъде за повишаване на духа на нацията.
С други думи, настроението към младата двойка е оправдано доброжелателно, макар част от хората просто да се радват на неработния ден - и може би донякъде празнично, като който и да е друг голям повод, свързан с държавното управление.
Не е напълно ясно дали Бъкингамският дворец съзнава това. Вероятно нямаше да е зле от гледна точка на скромния, но масов дух на сбирката, кралското семейство да беше поканило някои от бившите премиери на Лейбъристката партия и консерваторите (вигите Гордън Браун и Тони Блеър например нямат покани).
Това символично пренебрежение, заедно с поканите, изпратени - и в случая с посланика на Сирия оттеглени - до ръководители на тиранични режими, говори твърде много за британската управляваща класа, връщаща се към традиционните си възприятия.
Със сигурност бъдещето на британската монархия ще се обсъжда в някой друг ден, а не днес. И когато настъпи мигът за този дебат, което би трябвало да се случи преди възкачването на трона на следващия крал - резултатът ще зависи от събития и личности в същата степен, в която зависи и от конституционни принципи.
Премахването на недопустимите части на Акта за престолонаследието със сигурност е сред приоритетните въпроси.
Социологическите изследвания от последния уикенд представят Великобритания като мнозинство от умерени, а не крайни монархисти, плюс осезаемо малцинство на не твърде непреклонни републиканци.
Но тези нагласи не са непоклатими. Мястото на монархията в британското усещане за патриотизъм е условно. В една демокрация нищо не може да се приема за даденост.
Принц Уилям и г-ца Мидълтън, чието поколение е по-малко монархистко, изглеждат по-близки до тази нагласа от поколението на принц Чарлз и принц Ендрю.
Англия се е напатила от кралски сватби
Скорошните събития в историята на Великобритания правят предпазливия подход неизбежен. Въпреки разбираемото въодушевление, свързано с крайно публичната сватба и национални празници, този път поданиците на кралицата изпитват и също толкова разбираема горчивина.
Времената са трудни за милиони британци; днешният ден не е подходящ за безумно преклонение пред принцеси или демонстративно държавно разточителство.
(Сватбата струва около 10 милиона паунда - макар и по непотвърдена информация, тъй като от Бъкингамския дворец казват, че събитието е от частен характер и не дават цифри.)
А дори и да беше, близкото минало неизбежно хвърля сянка върху случващото се. Що се отнася до триумфалните кралски сватби, Обединеното Кралство има доста горчиви спомени.
Тези, които си спомнят женитбата на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър преди 30 години, ще приветстват различния дух този път.
Сватбата през 1981 г. беше изпълнена с въодушевление и щедрост, но също така преливаше от свръхдоза обществен адреналин, до голяма степен провокиран от медиите.
Това породи нереалистично огромни очаквания, чиято тежест дори много по-хармонична двойка от тази на Чарлз и Даяна би се затруднила да издържи.
Сватбата им беше, по общо мнение, история от приказките, която се превърна в съсипан брак с трагичен резултат.
Човешките същества не винаги се поучават от грешките си - но шумът в навечерието на сватбата от 2011 г. е малко по-въздържан.
И това дава повод за надежда, че някои от публичните изблици на безразсъдство и личното страдание от миналия път сега няма да се повторят.
Завръщане в реалността
Така че днешният ден е прекрасен, но нека запазим известен реализъм. Всяка сватба е израз на надежда за бъдещето; най-голямата и най-публична сватба на това поколение неизбежно се превръща в по-мащабно заявление.
Колко голямо обаче би трябвало да бъде такова заявление?
Дали бракът на един принц и неговата половинка някак превръщат всичко в нещо по-добро и по-смислено за цял народ? Надали.
Ако оставим настрана биещите камбани и надигащите се песнопения в абатството, днешното величие е преди всичко преживяно чуждо щастие.
Запасите от надежда са доста оскъдни в момента, дори и сред - и в много случаи сред - връстниците на Уилям и Катрин.
Във всяко поколение има място само за един крал и една кралица. Милиони съграждани на младата двойка на около 20 години живеят живот, обременен от студентски дългове, трудности да си намерят сигурна работа, да си осигурят достъпно място за обитаване...
И да съчетаят изживяваната от тях реалност с материалните и емоционални стремежи, които културата наоколо неуморно и безмилостно им налага. И не всички техни връзки също така се оказват трайни.
Тъй че е време за голямото шоу. Късмет на младоженците - но обществените нагласи са оправдани.
За повечето хора това е просто още един почивен ден, ден за усмивка и тост за здравето им, не ден на парадиране и заглаждане ни перчема на челото.
А утре, както и във всеки друг ден от годината, ще се наложи всички да се завърнат пак в света на реалността.
