Дали беше в деня, в който се погледнах в огледалото и видях непознато, безжизнено лице, което беше насреща ми? Или беше унизителният момент в болницата, когато младият лекар, надвесен над порязаното ми чело, ме помоли да повдигна вежди - и аз не можах?
Както и да е, след почти две десетилетия с ботокс, реших да тегля чертата. И докато натискам бутона Send на електронната поща, с която отменям последната ми уговорка - заявявайки, че няма да я отложа за друга дата - се почувствах прекрасно свободна. По дяволите, дори повдигнах вежди ликуващо.
Връзката ми с ботокса започна преди 18 години
На 29 бях поканена от списание да тествам този радикален нов метод. И той наистина изглеждаше сякаш прави чудеса - въпреки че не страдах от бръчки, си правех инжекции понякога през годините, когато започвах да изглеждам уморена.
След като родих децата си - съответно на 38 и 41 години, се почувствах стара и уморена, така че започнах редовно да се подлагам на процедурата. Тя не винаги минаваше добре. Един лекар, който се хвалеше с леката си ръка и лек ефект, направи челото ми като бетон.
Друг опит ме остави с неловки, издигнати нагоре вежди, приличащи на тези на Джак Никълсън.
Но аз бях упорита, защото когато лекарите си вършеха работата както трябва, наистина се чувствах по-добре - и изглеждах по-млада.
Зловеща усмивка
Едва тази година три инцидента накрая ме убедиха, че е време да кажа сбогом на ботокса.
Докато интервюирах козметичен хирург през пролетта, споменах, че не харесвам начина, по който кожата на челюстта ми е започнала да провисва. Той предложи освен ботокс между веждите ми и на челото, също така да пробвам и в долната част на лицето, за да парализирам мускулите, които изтеглят надолу челюстта ми. Аз прибързано се съгласих.
Ботоксът достига пълното си действие след близо седмица, така че в началото не забелязах никаква разлика. Но постепенно видях как лицето ми започна да се променя. Предполагам, че имаше леко намаление на отпуснатостта на кожата в моя профил, но се случваше нещо друго.
Изглеждах различно - и определено по-зле. Усмивката ми беше станала ужасно неправилна. Нормално имах широка усмивка, в която горната ми устна става доста права. Сега горната ми устна провисваше в центъра, придавайки на усмивката ми странна, леко зловеща извивка.
Челото ми беше също неестествено гладко - а веждите ми изглеждаха масивни. Сумарният резултат беше един доста... хм, странен външен вид.
Скована и неподвижна
Когато настъпи 47-ят ми рожден ден през юли, бях толкова смутена от вида си, че избягвах фотоапарати.
След това, само преди няколко седмици, дойде инцидент номер две. Посетих зъболекаря за рутинен преглед. И докато лежах на стола, тя произнесе класическите думи "отворете широко уста". "Можете ли да отворите широко уста, моля?" повтори тя с учуден тон.
Как ли не се опитвах. Но ботоксът ме беше направил физически неспособна да отварям устата си както трябва. Червих се през целия път до дома.
И след това през септември имах страховита рана на челото, когато голяма, декоративна буква W падна върху главата ми от кухненския шкаф, порязвайки челото до кост.
В спешното отделение на болницата лекарят каза: "Така, повдигнете вежди и погледнете нагоре." Отново, точно както и при зъболекаря, се опитах - наистина - но веждата не помръдна.
Това беше страшно унизителен момент - и в този миг осъзнах, веднъж и завинаги, че една интелигентна, способна майка на две деца би трябвало най-малкото да бъде в състояние да движи собственото си лице. И нещо повече, ботоксът всъщност ме караше да изглеждам по-стара - малко скована и неподвижна.
От зле - по-зле
Козметичният хирург Вики Дондос от клиниката Medicetics в Лондон казва, че е свръхвнимателна с ботокса при по-стари клиенти: "Напълно гладкото чело може да създаде огромен контраст с каквото и да е провисване или набръчкване в долната половина на лицето, което го прави да изглежда по-зле."
"Ботоксът между веждите може в крайна сметка да разшири разстоянието между тях, така че веждите да изглеждат твърде раздалечени и кожата започва да провисва."
"Също така някои лекари се опитват прекалено много да повдигнат веждите с ботокс, оставяйки клепачите да изглеждат разтегнати - и с твърде много неприятно изглеждаща кожа на показ. Това придава на лицето един "изпънат" вид, който е много състаряващ."
Освен това доза ботокс, която води до неуловими корекции при 30-годишна жена, може напълно да парализира по-слабите мускули на жена над 40 години, елиминирайки цялото естествено движение, което демонстрира младоликост.
Ботоксът не е средство за разкрасяване
За мен изоставянето на ботокса не е свързано с кредитния срив - като част от работата ми винаги са ми предлагали да ми го правят безплатно. По-скоро заради осъзнаването, че просто повече не ми върши работа.
Все още съм убедена, че ботоксът е безопасно решение и може да постигне чудеса при хора, измъчвани от мигрена, и за хора с церебрална парализа или неотпускащи се болезнено свити мускули.
Но като средство за разкрасяване за хора над 40 години? Вече не съм толкова убедена. Отне ми почти пет месеца на абстиненция, но вече най-после мога да се намръщя и да повдигна нормално веждите си.
За мое огромно облекчение, предишната ми усмивка също се завърна.
Добре де, малко обезкуражително е да виждам челото ми да изглежда толкова набръчкано, колкото бихте очаквали от жена на моята възраст. И сега, на всичкото отгоре, има и белег, заради това проклето W.
Така че току-що накарах моя прекрасен фризьор Стивън да ми направи бретон - първият, който съм си правила откакто бях на 10 години. Направих си и полу-постоянно изправяне на косата, за да бъда сигурна, че тя няма да се накъдри. Като цяло не е много по-евтино от ботокса, но пък е хубаво и много по-безболезнено.
И, по дяволите, е и много по-достойно.
