Образуването на дълбоки кратери е нещо обичайно в регионите, в които се развива миньорска дейност. Те са един от сигурните маркери за местата, на които е копано в търсене на ценни находища.
Често след това обаче избиват подпочвени води и ямите се пълнят с вода.
В руския град Березники обаче проблемът е далеч по-сериозен, защото, както често се случва в Русия, безопасността не е била сред приоритетите.
Градът се намира на брега на река Кама и е на около 160 км от Перм. Населението му е около 150 хил. души. Березники е бивш трудов лагер, но под властта на Сталин и заради богатите находища на калиева сол, калий и магнезий индустрията бързо се разраства, а оттам - и населението.
Наследството от небрежната съветска политика обаче бавно и сигурно започва да се разкрива и да води своите последици.
Повечето миньорски градове са построени на известно отстояние от мините, докато Березники е изграден буквално върху тях. Някои от галериите се намират на 250-300 метра под приземните етажи на сградите. Затова градът не просто бива засегнат от отварящите се кратери при миньорската дейност - той буквално потъва в дълбоките ями. Кратерите поглъщат всичко в себе си и рушат малкото останали здрави постройки.
Първият инцидент в Березники става още през 80-те години. Тогава водите на река Кама нахлуват в една от мините, но без сериозни последици.
Истинските проблеми на града започват през 2006-а, когато отново сладководен приток на Кама протича през галериите. Стените и пилоните, на които миньорите разчитат да поддържат тунелите, от своя страна са с много високо съдържание на сол. Ефектът от избилия сладководен извор са като да пуснеш бучка захар в чаша горещ чай.
Това отваря първата сериозна яма, а Березники започва да потъва под краката на жителите си.
Кратерът е близо до гарата и успява да засегне релсите. Инженерите се опитват да овладеят наводнението с бентове, но усилията им не дават резултат и мината е изоставена. При следващото наводнение и съответно - пропадане на почва, специалистите пробват друг подход. Те пълнят кратера със солена вода с надеждата да се получи пренасищане и това да спре пропадането.
Този подход също не дава никакъв ефект, а при работите около кратера почвата поддава. В огромната яма падат два булдозера и един камион с шофьора си зад волана. Водачът на камиона не оцелява.
Най-големият кратер на Березники се отваря през 2007-а, а трусовете от него се усещат в целия град. Жителите са в паника като инцидентът кара някои от тях окончателно да напуснат домовете си и да се преместят другаде. В някои от засегнатите от свличането на земната маса къщи пукнатините започват от пода и минават през целите тавани. Високите блокове са най-засегнати от случилото се.
Според някои специалисти това е най-голямата яма, причинена от човешка дейност. Жителите на Березники започват да кръщават всеки кратер като на този дават името "Дядото", заради колосалните му размери. За броени часове "Дядото" достига диаметър от 393 метра.
След неговата поява тогавашния собственик на мините - Дмитри Риболовлев, ги продава, за на властите остава задачата да успокоява гражданите на Березники.
Следващата огромна дупка се появява през ноември 2010-а, отново близо до железопътните релси. Местните гальовно я наричат "Младежа", защото по стандартите им се води малка. Тя е с диаметър "само" 23 метра.
След като жителите чуват оглушителен шум, на място са изпратени спешни екипи. Те не могат да направят много, освен безпомощно да гледат как пръст и сняг потъват надолу в кратера.
Оттогава местната управа възприема приема принципа на ранното предупреждение. Всички се страхуват от природната стихия, случваща се под Березники, но нямат идея как да я спрат. Затова през 2012-а в целия град е поставено денонощно видеонаблюдение. На кадрите ясно се вижда как се образуват ямите и как нарастват с главоломна скорост.
Учените вече успяват със сравнително голяма точност да предскажат образуването на нови кратери. Геолози и спешни екипи използват прецизна техника, която следи и записва инцидентите. Руските власти обаче отказват да преместят целия град - евакуират се само отделни блокове или в краен случай квартали.
Междувременно изоставените апартаменти и къщи тънат в разруха.
Стените биват погълнати от мъх и плесен, а гражданите искат да започне кампания по евакуацията на целия град, а не само на отделни негови части. За периода от 2005-а до 2012-а Березники са напуснали около 12 хил. души. Тези, които остават в града, живеят под постоянно напрежение къде ще се отвори следващата яма.
Дупки като тези започват да се появяват в Соликамск - на 30 км от Березники, както и в Новокузнецк, област Кемерово.
Така че още по-сериозният проблем е, че е напълно възможно Березники да не е единственият руски град, който в един момент ще се окаже погълнат от земята.
Има и едно село - Челопеч.