Не се случва често някой да иска да прекарва времето си около психопати. Още по-рядко е да звъни редовно в затвора с тази цел. Но след повече от една година на срещи и преговори Ариел Баскин-Сомерс от университета в Йейл най-сетне успява да убеди затвора в Кънектикът, където присъдите се излежават при максимална строгост, да й бъде позволено да работи със затворените там и да изучава психопатичните им тенденции.
Психопатите, по дефиниция, имат проблеми с разбирането на чуждите емоциите, което отчасти обяснява защо са толкова егоистични, защо толкова безчувствено пренебрегват благосъстоянието на другите и защо понякога извършват тежки престъпления до три пъти по-често от другите хора.
Но любопитно е, че те нямат трудности да разберат какво мислят, желаят или вярват другите, особено когато това им е нужно, за да постигнат някаква собствена цел.
"Тяхното поведение изглежда предполага, че те не вземат предвид мислите на другите", казва Баскин-Сомърс, но тяхното представяне на експерименти показва друго. Когато им бъде разказана дадена история и след това биват помолени да изкажат какво според тях си мисли даден герой, те се справят успешно.
На пръв поглед това има смисъл: "Това са хора, които могат да разберат какво мислят техните жертви, но просто не им пука. Оттук следват и действията им". Но Баскин-Сомърс установява, че има нещо повече в ума на психопатите, отколкото изглежда само на пръв поглед.
Повечето от нас менталитезират автоматично. От ранна детска възраст чуждите умове неволно проникват в нашите собствените, представяйки ни възможност да погледнем през погледа на другите. Така се учим на много неща за света около нас.
Същото нещо, очевидно, се случва, макар и в по-малка степен, при психопатите.
Изследвайки затворниците в Кънектикът, Баскин-Сомърс и нейните колеги Линдзи Драйтън и Лори Сантос показват, че тези хора могат съзнателно да възприемат гледната точка на друг човек, но не го правят автоматично до степента, която е типична за повечето хора.
"Това е първият път, в когато виждаме реални доказателства, че психопатите нямат тази автоматична способност, която повечето от нас притежават", казва Баскин-Сомерс.
Тя започва да се занимава с психопати преди около десет години - преди времето, "когато "психопатът" става термин, използван във всяко телевизионно шоу".
"Бях очарована от това колко сложни са техните умове. Те рядко показват тотален дефицит в нещата. Има интересен нюанс. Понякога изглежда, че показват добри познавателни способности, понякога не го правят. Понякога те показват теория на ума, а понякога и не. Това е интересен пъзел", коментира тя.
Системата на затворите в САЩ не тества нивата на психопатия сред затворниците, така че за нуждите на екпсериментите Баскин-Сомърс е извършила стандартизиран тест сред 106 излежаващите присъди в затвора в Кънектикът.
От тях 22 се оказват завършени психопати, 28 - не, а останалите попадат в сивата зона. Баскин-Сомър прави всички интервюта в импровизирана психологическа лаборатория в самия затвор - просто помещение с бюро, компютър и без ограничения.
"Има охрана, но тя е навън, тъй като това, което правим, е конфиденциално. Правим много тренировки и стоим винаги близо до вратата. Но никога не сме имали инцидент, нито някога сме се доближавали до нещо подобно. За много от затворниците това е първият път, когато някой ги моли да говорят за живота си", коментира психоложката.
По нейни думи психопатите се оказали нагли, нарцистични и заговорнически подхождащи. "Те могат да бъдат агресивни и обичат да ни разказват ужасяващи подробности за убийствата, които са извършили, с идеята да ни шокират. Но това не е през цялото време. Общо взето те правт много, за да управляват възприятието на околните към самите тях", разказва още Баскин-Сомър.
След като оцени 106-те доброволци, тя им дава компютърна задача. Там им е представена картинка на човешки аватар в затворническо облекло, стоящ в една стая, объръщайки се надясно или наляво.
На стената пред аватара има две червени точки, или една точка пред него и една зад него. Тяхната задача е да проверят колко точки могат да видят или те, или аватарът.
Обикновено хората лесно могат точно да кажат колко точки вижда аватарът, но са по-бавни, ако и зад аватара има точки. Това е така, защото това, което виждат (две точки), пречи на способността им да виждат през очите на аватара (една точка). Това се нарича егоцентрична намеса.
Но също така е по-бавно да се каже колко точки могат да се видят, ако това число се различава от броя на точките, които аватарът вижда. Това показва колко лесно хората приемат други гледни точки: доброволците са автоматично засегнати от гледната точка на аватара, дори когато той пречи на собственото им представяне. Това се нарича алтерцентрична намеса.
По време на експериментите тя открива, че психопатичните затворници показват обичайното ниво на егоцентрична намеса - собствената им гледна точка се доминира над тази на аватара. Но те показват много по-ниска алтерцентрична намеса спрямо останалите затворници - перспективата на аватара не обърква собствената им перспектива така, както би се случило с повечето други хора.
Разбира се, не всички психопати са еднакви и те се различават значително в поведението си. Но Баскин-Сомърс също така установява, че колкото по-висок е резултатът от теста за оценка на психопатията, толкова по-малко са били засегнати от това, което аватарът вижда. И колкото по-слабо са били засегнати, се оказва, че толкова повече тежки престъпления имат в досието си.
Психопатите може и да са склонни към заговори или мануплации, но е твърде малко вероятно те да са съумяли да изманипулират самата задача така, че да им извади "интересни резултати".
За нея резултатите показват, че психопатите (или поне мъжете психопати) не вземат автоматично перспективата на другите хора. Това, което е неволно за повечето хора, е преднамерено решение за тях - нещо, с което те могат активно да се включат, ако им помага да постигнат собствените си цели, или да пренебрегват в други ситуации.
Това помага да се обясни защо те се държат толкова разколебано, жестоко и насилствено на моменти.
Но Ута Фрит, психолог от Университетския колеж в Лондон, отбелязва, че има някои спорове относно задачата на аватара, която е използвана в други проучвания. Според нея ролята на аватара на практика може да не се възприема като отношение към реален човек, а по-скоро като средство, което насочва вниманието.
Това променя самия ефект на експеримента, вместо да се измерват перспективи, задачата просто определя колко спонтанно хората насочват вниманието си от едно на друго нещо.
Баскин-Сомерс отговаря на критиките с твърдението, че задачата е както за измерване на вниманието, така и на перспективата. И е добър метод за изследване на психопатията.
Според нея психопатите отделят необичайно голямо внимание на неща, които са свързани със собствените им цели, но за сметка на това до голяма степен пренебрегват останалата периферна информация.
Това на практика означава, че те могат да вземат предвид чуждата перспектива, възгледи, мисли и т.н., но това не означава, че те ще повлияят на собственото им мислене автоматично. За подобно нещо се изискват допълнително осмисляне, което психопатите не винаги извършват.
Така че ако искаш те да разберат нещо и да влязат в позицията на друг човек, може да ти се наложи да приложиш малко повече натиск, за да направят те тази допълнителна крачка. Едва тогава те ще могат да преодолеят собствените си бариери и да видят света през нови очи.
