Стига сме съжалявали за всичко

Съжалявам. Ужасно съжалявам. Ужасно, адски съжалявам. Съжалявам, че ви обезпокоих, докато гледахте телевизия. Съжалявам, че свалих прозореца. Съжалявам, че този продукт не е органичен. Съжалявам, че съм ви дала толкова много коледни подаръци. Съжалявам, че се подстригах, без да ви питам първо. Съжалявам, че кандидатствах в университета. Съжалявам, че написах книга и не поисках вашето мнение. Съжалявам, че се съгласих да отида на този концерт. Съжалявам, че не получих по-висока оценка. Съжалявам, че качих толкова килограми. Съжалявам, че свалих всички тези килограми. Съжалявам, че ви изпратих два есемеса поред, и знам, че това е третият, но просто искам да кажа, че съжалявам. И да, съжалявам, че не шмъркам. Съжалявам, че вагината ми е толкова чувствителна.

Съжалявам, че вагината ми е толкова чувствителна.

Има момент, в който всеки наркоман достига дъното. Мисля, че това беше моето

Аз съм пристрастена към извиненията и съжаленията. Повечето жени, които познавам, са също толкова засегнати от същата дрога. Мислим, че нашата ценност като жени е зависима от това да бъдем буквално и фигуративно отстъпчиви до степен на кълчене, което би накарало кифла осморка или порнозвезда да завиждат. И правейки това, ние не само обезценяваме нашите истински важни и искрени извинения (от типа на "Съжалявам, че спах с брат ти..."), но и се поставяме в положението да сме вечно в грешка, вечно говорещи прекалено, харчещи прекалено, смеещи се прекалено, плачещи прекалено, преяждащи, или просто прекаляващи със съществуването си.

Мъжете се боят да не би да са недостатъчни. Жените се боят да не би да са прекалени за някого.

Та... "Съжалявам, че вагината ми е толкова чувствителна"

Това е нещо, което наистина казах на мъж, който употребяваше възбудения си пенис с цялата деликатност на строителен работник, пробиващ с къртач бетонния паваж. Има такова нещо като правене на любов, а съществува и доброто старомодно чукане. Сигурна съм, че той е смятал, че се занимава с последното, но всъщност усещането беше сякаш всъщност той се опитва да навре матката ми направо в гърлото. Ако бъда честна към него, беше генетично благословен със свръхизобилие на къртещо оборудване. Но ако бъда честна със себе си, вагината ми пък не е конструирана от закалена стомана.

Съжалявам, че вагината ми е толкова чувствителна. Съжалявам, че моята любима и най-скъпоценна пореста мембрана, най-чувствителната част от тялото ми, която случайно е свързана с миниатюрно зрънце, съдържащо повече концентрирани нервни окончания от всеки друг орган в човешкото тяло, мъжки или женски - съжалявам, че тя не обича да бъде дълбана с гигантски, груб твърд предмет от плът и кръв. Ло сиенто. Ми диспиаче. Жьо сюи дезоле.

Най-гадното от всичко беше, че всъщност той беше свестен пич и вероятно би реагирал охотно и нормално, ако просто ми стискаше да го помоля да го раздава малко по-бавно. Вместо това аз се извиних, че имам катеричка, която не е имунизирана срещу болка, след което ирационално го намразих заради това.

Замислете се: колко често всъщност се извинявате за независещи от вас неща

Когато правя глупости, което се случва често, обичам да си устройвам проучвания сред приятелите си, за да чуя техните собствени истории на подобни изцепки. Успокоително е да чуеш, че не си единственият, който е направил бездънно кретенски ход. Когато попитах други момичета за техните глупави истории, в които те са се извинявали за какво ли не, бях затрупана от отговори. Ето само малка част от тях. Някои са забавни; някои са гадни; а някои са много тъжни.

* "Аз съм общоизвестна с това, че се извинявам, когато се блъсна в неодушевени предмети. Това е просто навик и обикновено го изръсвам, преди да осмисля колко тъпо е." - Стейси, Джейнсвил, Уисконсин

* "Когато някой се блъсне в мен, се извинявам, след което около минута по-късно съм бясна и на другия човек, и на себе си." - Ашли, Сиатъл, Вашингтон

* "Извадих думите "съжалявам" и "извинявай" от речника си, защото ги използвах в крайно неподходящи ситуации. Един от примерите, за които мога да се сетя, е някой да произнесе неправилно името ми, и аз да се извинявам за това." - Джаки, Лос Анджелис

* "Извинявам се за дължината на интимното ми окосмяване, например: 'Хей, съжалявам, но абсолютно се нуждая от кола-маска.' Чувствам се всеки път като задник, защото на кой му пука?" - Амелия, Манхатън

* "Веднъж се извиних на бившия ми, че съм го уловила в изневяра!" - Меган Кейт, Портланд, Орегон

* "Веднъж се пробвах за мажоретка и комисията поиска от мен двоен пирует във всяка посока и докосване на пръстите на крака. Аз направих троен, след което се извиних, а после един от членовете на журито ме повика и заяви: "Слушай, току-що се извини, че можеш повече от това, което сме поискали." И веднага след това аз се извиних, че съм се извинила." - Джейми, Манхатън

* "Извиних се, когато се опитах да обясня на някого, че не може да пие остатъците от кафетата в поставката за миене на съдове в моя ресторант. И се извиних на човек, след като му казах, че повече няма да може да идва в ресторанта, защото 'осираш цялата тоалетна. Съжалявам!'" - Джесика, Лейнсбороу, Масачузетс

* "Извинявам се на всеки, който може да ме чуе, ако не нося грим на обществени места. Не се бъзикам. Просто започвам всеки разговор със: 'Съжалявам, знам, че не нося грим.' Като се замисля, извинявам се редовно за това, че не изглеждам толкова красива, колкото бих могла да бъда. 'Извинявайте, косата ми изглежда ТОЛКОВА зле. Съжалявам... божичко, знам, че този костюм е абсолютно отвратителен. Съжалявам, знам, че ноктите ми не са лакирани.'" - Кейти, Хюстън

* "Извинявам се, когато бебето ми плаче. Все едно това зависи от мен, нали?" - Уитни, Мидълсекс, Ню Джърси

* "Преди няколко години бях в спешното отделение, където ме оперираха, и се извиних на лекаря, че плача." - Сара, Манхатън

* "Когато ме боли при секс, когато хората преписват домашното от мен и сбъркат нещо, когато забравя да изчистя банята на съквартиранта ми." - Кристин, Чапъл Хил, Северна Каролина

* "Да се извинявам за това, че не съм в настроение за секс, е почти в челото на класацията на най-тъпите неща, които съм изричала." - Мария, Оукленд, Калифорния

* "Първото ми гадже ми изневери, след което започна да излиза с жената, с която ми беше изневерил. Няколко месеца по-късно тя му сложи рога... и помня, че му се извиних не само за това, че съм очаквала, че това ще се случи, но и защото тайно съм се надявала тя да го направи. Наистина се чувствах отговорна, сякаш моментната ми жажда за злорадство по някакъв свръхестествен начин е предизвикала настоящата му болка." - Каръл, Манхатън

* "Веднъж се усетих, че се извинявам за това, че споделям с бившия си, че съм пометнала, когато той ме запита защо го затрупвам с такива новини по време на сесията му." - Ейми, Япония

* "Извиних се на гаджето ми, че не можех да му направя свирка, докато треперех/плачех от посттравматичен шок след опит за изнасилване." - Анонимна, Манхатън

Защо жените са още склонни да чувстват вина, че са такива, каквито са

Може да изглежда, сякаш има огромна пропаст между извинението за блъсване в неодушевен обект и извиненията за травматичен шок, но все пак не мисля, че е толкова по-различно. Думите имат силата да оформят нашето съществуване и поради това да влияят и на реалността. Колкото повече ненужни извинения изричаме, толкова повече несъзнателно се убеждаваме, че сме виновни за всичко - дори за престъпление, в което ние сме били паникьосаната жертва.

Ние сме поколение, което е дошло на този свят с усещане за сила, което дължим на усилията на нашите майки, баби и прабаби. Ние сме умни, амбициозни, старателни, решителни, ние сме трепачки и блестящи - и все още толкова, толкова много съжаляваме.

Чудя се кога най-после ще спрем да се извиняваме за това, че съществуваме.