Десетилетието на София: Расте, но не старее, само е в ремонт

За последните 10 години София вероятно е градът в България, претърпял най-много промени. За кратък период от време той трябваше да се позиционира като европейска столица и дори да приюти за шест месеца председателството на Европейския съюз.

София се превърна от град, който едва креташе с една метролиния на фона на световни столици с вековен подземен транспорт, в такъв, който скоро ще се сдобие с трета линия.

От град с транспортен хаос в град... с транспортен хаос, пешеходни зони и нощен градски транспорт. През тези десет години положението в София беше "хора, пътища, автомобили", допълнено от проблеми като строителство, презастрояване и мръсен въздух. Появиха се тук-там и велоалеи, но често - върху тротоарите.

Основната тема, която преминаваше през града като пневматична къртица, беше думичката "ремонт".

И докато в София изникваха не само нови сгради, но и цели квартали, други емблематични постройки бавно или насилствено се оказваха разрушени под звуците на възмущение и протести.

За тези десет години София се сдоби с Музей на социалистическото изкуство, но не и с такъв на престъпленията на тоталитарния режим. Сдоби се с Музей на София, но изгуби своята централна баня.

Получи обновен Национален дворец на културата, плочките пред който обаче "шупнаха" при първите жеги веднага след ремонта.


Ремонтът пред НДК

За сметка на това културата се прояви и по друг начин - с появата на музей на съвременното изкуство, който дълго време беше рекламиран като "Българския Лувър".

За щастие, мястото се сдоби със собствено име, макар и дори по-странно, а именно - Квадрат 500. Музеят беше открит с гордите 1700 експоната, които минават от Европейски ренесанс през Българско възраждане, съвместяват японски графики с африкански маски и са способни да донесат главоболие на всеки, дръзнал да посети смелия музей. По-малко от година след откриването си обаче сградата за 27 млн. лв. започна да се руши, а причина за това бяха... климатичните условия.

Оказа се, че студеното време в началото на 2016 г. беше достатъчно да повреди няколко творби и да доведе до криза, защото не достигаха средства за ремонтиране след скъпия ремонт.


Квадрат 500

Същевременно градът изгуби редица важни архитектурни забележителности. Театър "Рененсанс" или кино "Възраждане", което години наред живя като "град на греха" за безбройните почитатели на чалгата, бавно тръгна към изчезване. Периодът на бавен разпад започна през януари 2016 година и продължава и до днес.

Очаква се на мястото да се построи петзвезден хотел, но явно това ще се случи едва след като сградата се самосъбори. Вписана като паметник на културата, дори при събарянето й новопостроената сграда трябва да носи елементи от фасадата на старата. Три години по-късно обаче тя продължава да се руши.


Кино "Възраждане" - "Син Сити"

През десетилетието разрушени бяха емблематичната сграда на ъгъла на "Христо Белчев" и "Иван Денкоглу", известна като дом на украинския историк Михайло Драгоманов; "Двойната къща" на ул. "Васил Левски" 19; красивата сграда на ЖП завода.

Заплашени от тотален разпад бяха и Къщата с ягодите, и банята в "Овча купел". Поне последната се очаква да бъде възстановена след обявената от Столична община през 2019 г. обществена поръчка на стойност 2,74 млн. лв. Плановете са сградата - паметник на културата, да се превърне в изследователски център, посветен на минералната вода.


Банята в "Овча купел"

Един спорен паметник също остана в историята - известният "1300 години България". Той години наред беше оставен да се руши, докато съдбата му разделяше обществото на две. Беше съборен през лятото на 2017 г.

На мястото му беше поставен реставрираният лъв от паметника на загиналите от Първи софийски и Шести търновски полк.


Паметника "1300 години България"

Друг противоречив паметник - този на съветската армия, запази мястото си, но често променяше облика си. През 2011 година той се оказа обект на "вандалски" акт - фигурите по паметника бяха превърнати в супергерои от група артистични активисти, известни като Destructive Creation.


Боядисаният през 2011 г. Паметник на съветската армия

За 10-те си години София порасна с още една пешеходна зона - бул. "Витоша" в участъка между Съдебната палата и НДК. Участък, който се оказа удобен за слаломи между кафенета с парници.

Най-знаков за пешеходния участък стана "сухият фонтан", който веднага след пускането си в експлоатация започна да пръска пяна и да се руши. След анкета през 2014 г. беше взето решението за демонтирането му, но въпреки това той стои като опасна, разпадаща се катерушка за децата и изправя косите на техните родители година след година.


"Сухият фонтан" на бул. "Витоша"

И други ремонти видя София за тези десет години - бул. "Дондуков" получи тротоари, по които може да се минава, но и ремонт, който непрекъснато изискваше нов ремонт. Това доведе до първото оправдание от Столична община в стил "който не работи, не греши".

Същото беше валидно и за следващия ремонт на ремонта на ремонта - този на ул. "Граф Игнатиев". Историческото преправяне на централната софийска улица доведе до оставка на зам.-кмет и съдебно дело. Причини и серия кървави пръски по тротоара заради знаменитите перки - ограничители, които често спъваха преминаващите пенсионери, вместо да ги предпазват като разделители между трамвайните релси и тротоарите.


Перките на ул. "Граф Игнатиев"

Културното обновяване на столицата премина и през още един ремонт-реконструкция-реставрация - този на Ларгото.

Обновяването му започна с едногодишно забавяне в периода 2013-2014 година, преди археологическите находки да се окажат наводнени и заблатени. По-късно древните римски зидове, част от комплекса, бяха "възстановени" със съмнителни червени плочки.

Качеството на ремонта беше поставено многократно под въпрос, особено след като едва две години след края му се наложи нов ремонт заради разпадащата се настилка на куполите над подземния музей.


Ларгото

Големият скандал обаче настъпи след обвинения на депутата от БСП (днес - евродепутат) Елена Йончева към министъра на културата Боил Банов заради предполагаемо подправяне на строителни книжа. Скандалът приключи с оставка на юрист в Министерство на културата, след като стана ясно, че МК няма да получи неустойката в размер на 753 хил. лв. заради некачествения ремонт.

На финала на 2018 г. и в началото на 2019 г. темите за строителството и изкуството в София се сляха в образа на Бронзовата къща - скъпа арт инсталация на мястото на мавзолея, която трябваше да бъде издигната в чест на българското европредседателство през 2018 г., но се появи с огромно закъснение и придружена от редица проблеми, свързани с осветлението, охраната и смисъла на инсталацията.


Бронзовата къща

В крайна сметка обаче всички скандали изглеждат като обвити в мъгла от фини прахови частици, които сякаш изчезват с първите слънчеви лъчи над Витоша.

А девизът на града "Расте, но не старее" спокойно може да се замени от "хубаво е, но не е готово", ако ремонтните дейности из града продължат със същия тон.

Новините

Най-четените