Елизабет Уейл и съпругът й влизат през двойно шумоизолирани врати в офиса на семейния им терапевт. Те са там, за да заздравят иначе "доста добрия" си брак, но терапевтката им има съвсем различни идеи. Само след две сесии, тя установява, че двамата живеят в "непривлекателен и дори потискащ порочен кръг".
Това е огромно прозрение за г-жа Уейл - журналистка от Сан Франциско, която успява да убеди "мъжлето си" да отидат на брачна консултация след девет години брак. Тя си спомня всяка част от дългия семеен път - от сексуалната терапия и груповите уъркшопове до книгите за самопомощ и брачните консултации за проблемни двойки в новата си книга: "Без изневери, без раздели", която излезе на пазара миналия месец.
Когато чувстваш, че има проблем, но той не изглежда твърде сериозен
Според всеобщите стандарти, проблемите на двойката изглеждат направо тривиални: отлив на финансови ресурси, неговите "моно-мании" (сред които руски бодибилдинг и готвене на всевъзможни карантии); нейната неспособност да приема и прави комплименти, както и фактът, че тя не обича целувките с език - един терапевт предполага, че г-жа Уейл се страхува, че ще бъде "асимилирана" от съпруга си.
При това положение, защо им е да клатят лодката? "Струва ми се, че не се стараех да бъда сред най-щастливите съпруги", пише Уейл. "А и нямах нужда да знам каква е оценката на брака ми. Просто исках да открия начин да защитя всичко хубаво в брака си". Авторката споделя опита си в семейната терапия и разказва за новата си книга.
Терапевтът Бърнард Герни, основател на канадския "Национален институт за оптимизиране на връзките" твърди, че бракът е умение, което може да бъде усвоено - като карането на колело. Съгласна ли сте с това?
Осъзнах, че знам толкова много за много аспекти от живота - как да бъда добра майка, как да се грижа за здравето си, как да издържа в маратон по тичане - и не съм внасяла тази част от себе си въобще в брака. Аналогията на Герни с карането на колело наистина ме изненада. Но бракът всъщност е нещо, в което човек реално може да задобрее. Можете да се тренирате, точно както тренирате изминаването на по-големи разстояния. За всичко си има начини.
Как точно "залитахте" в брака си?
Не се стараехме особено. Бяхме пасивни в смисъл, че не се опитвахме, не четяхме книги, не търсехме второ мнение, просто чувствахме, че животът ни се е запътил някъде и няма как да го променим. Всичко вървеше добре, но просто се носехме по течението.
Не се ли притеснявате за "внушеното от терапевтите брачно самоубийство"?
Писателят, академикът и психологът Бил Доътри използва този термин в една от своите разработки. Много двойки чакат да отидат на терапия, за да узреят за момента, в който се развеждат. Семейната терапия е много комплексен процес. Толкова много неща се случват в стаята на терапевта. Има двама души: единият от тях може би вече не иска да е в тази връзка, а може и двамата да не искат. Терапевтът може да установи по-добра връзка с единия от двамата. Това, което Доътри има предвид е, че ако имате терапевт, който не е достатъчно добър, това наистина може да се окаже лошо за връзката ви.
Колко сесии имахте с вашия семеен терапевт?
Видяхме се 6 или 8 пъти.
Решихте да отидете на терапевт, за да засилите положителните аспекти на брака си, но вместо това тя се е съсредоточила върху вашето "неудовлетворение".
Не мисля, че тя сгреши като постъпи по този начин. Частта от нас, която искаше да отидем при нея и да бъдем позитивни, се замозащитаваше. Терапевтката ни помогна да видим онези части от нас и връзката ни, които не работеха добре. Въпреки че аз бях инициаторът на този процес, все още не бяхме отворили очите си достатъчно. Много се говори в света на браковете за това, че връзката е само толкова стабилна, колкото са хората в нея. Това изглеждаше важно, но решихме в този момент да не се съсредоточаваме върху него - да не анализираме основите на нашето съвместно съществуване.
Мислите ли, че бракът ви щеше да се разпадне, ако бяхте продължили да се виждате с терапевтката си?
Не, не мисля. Не мисля че Холи бе против нас по какъвто и да е начин.
След това сте присъствали на 16-часов, финансиран от правителството курс по брачна просвета с упражнения по принудителна емпатия и обещаващото наименование "Овладяване на мистериите на любовта". Изненадващо, той е проработил.
Идеята за шаблон, според който да общувам в брака си, ме ужасяваше. Особено що се отнася до любовта, ни се иска да мислим за живота си като нещо уникално, лично и специално - а не за нещо, за което да очакваме помощ от държавата. Щом преодоляхме това и започнахме да правим упражненията, по някакъв начин те се оказаха много полезни за нас. По-голямата част от курса се фокусира върху емпатията и комуникацията и това да се опитаме да видим света през очите на партньора ни.
Едно от упражненията е да преразказвате един на друг травмиращи истории от детството си. Той ви говори за това как вие сте ударили едно момченце в лицето с камък, а вие - за това как той се е чувствал неудобно в червени шорти, докато е бил в пубертета. Как ви се отрази това?
Когато някой ви разказва вашата история и обръща внимание на това как сте се чувствали по онова време, усещането е трогателно.
И показва, че вашият партньор наистина ви слуша, а не само кима на разказа ви?
Не само че ви слуша, но и е с вас на 100 процента, изцяло. Има една удивителна серия от снимки на име Switcheroo, заснети от Хана Песут, в които тя прави портрети на двойки, които стоят облечени в обикновени дрехи, след което ги кара да си разменят дрехите и да се имитират и ги снима отново. Мисля че със съпруга ми преживяхме вербалния еквивалент на тези снимки. Това е наистина радикална форма на емпатията.
