Никой не запомня за дълго имената им. Богини от етер върху блестящите корици, с талии на оса, понякога нацупени, понякога надменни, или неземни, носещи се като лебеди в полезрението ни, преди да изчезнат и да бъдат заменени от други като тях.
Техните амбиции, битки, триумфи и падения са непрестанно под прицела на журналистите и обективите. Някои бяха забравени, други не.
Макар и да очаквате от моделите кратка кариера, това не се случва с иконите, които не само не изчезват, но продължават - в киното, бизнеса, хуманитарните каузи, сътрудничество с модни марки.
Даже няма нужда да даваме за пример Лорън Бакол, изгряла през 1943-а - жената, която днес помним повече като киноактриса от Холивуд, отколкото като успешен модел.
Тъй като кариерата на манекени в повечето случаи започва, когато са невероятно млади, често под 18 години, когато напускат света на модата те вече са уверени, силни и интересни жени. Влизат деца и, ако оцелеят, излизат лъвици. И могат да предложат много повече освен външността си, след жестоката дисциплина и задкулисни битки на модния подиум.
Може и да звучи невероятно, но те вземат пример от една друга, окуражени от успеха на жени, сестри по съдба, които от безименни модели са станали пълноправни бизнесдами. През 1973 г., когато Лорън Хътън иска доста пари за ексклузивния си договор с козметичния гигант Revlon - шестцифрена годишна сума, сделката отеква като изстрел в света на модата.
Днес безброй самоуверени млади модели следват примера й, тъй като това разширява и траекторията на кариерата им.
И много от тези жени са на корицата на Vogue, списанието, което навърши 120 години. Първото илюстровано модно списание стартира като ежеседмично през 1892 г., създадено от Хари Маквикар и Артър Търнър, който го управлява до смъртта си.
Преди 7 години Vogue пусна и първото си издание за тийнеджърки.
За юбилейния брой през септември корицата украси Лейди Гага в лилава рокля на дизайнера Марк Джейкъбс.
