Не трябва да се лъжем - всички имаме нужда от „Биг брадър". Или ако не е „Биг брадър" ще е „Евровизия" (детска или за възрастни), „X/Y/Z фактор", „България търси талант", „Фермер търси съпруга", „Перничанин търси задна лява полуоска за Голф тройка" и прочие. Имам предвид ВСИЧКИ, дори и ти, който четеш този ред, очаквайки поредната доза интелектуален хейт по риалити форматите. Спокойно, ще го получиш.
Непосилната тежест на битието
Животът е гаден. И тежък. И продължителен. И накрая свършва безславно. Имаме нужда да избягаме от него. Някой друсат, други пият, но повечето гледат телевизия. Най-евтино и лесно е. Пускаш си телевизора и се отнасяш. Забравяш за гадния шеф, за ниската заплата, за блъсканицата в метрото, за мрънкащите деца, изравнителната сметка за парното и високата цена на дизела.
"Ескейпизъм" му казват на чист български.
Едни зяпат Game of Thrones и си мечтаят да режат глави, опитомяват дракони и... е, силно се надявам да имат изцяло платонически мисли за сестрите си. Други гледат „Стар Трек" и сънуват, че командват гигантски космически кораб.
Повечето поглъщат риалити форматите, които се бълват от екрана. Те са еквивалентът на мастика с мента, сервирана в опушена квартална кръчма, някъде в някое панелно гето. Влиза лесно, удря бързо и излиза евтино.
„Биг брадър" е прост за приемане наркотик. Всяка вечер по един час и те държи в следващите 24. Тежестта на битието не е толкова непосилна, когато има за какво да клюкарим цял ден реално или виртуално.
А и рецептата му е проста. Сложете един гей, няколко женки с леко поведение, три - четири селски момци, една лелка над 50 и минимум един псевдоинтелектуалец, който да го играе „гласът на разума" и имаме сбирщина, която ще генерира достатъчно простотия, та да държи заети около 1/3 от народа.
Толкова е лесно да кажем, че единствените, които се нуждаят от „Биг брадър" са депресираните и безработни домакини, пенсионерите, които знаят как да гледат цифрова телевизия, цялото народонаселение на Каспичан и прочие отхвърлени от „висшето интелектуално общество" люде, но уви.
Тези, които печелят
Дори не иде реч за телевизиите, които продуцират риалитита и чевръсто ги тикат в главите на зрителите си. Те са ясни. Има рейтинг, има пари, няма ли рейтинг (и няма ли банка да те издържа) - лошо!
Става дума за всички останали медии, които смело печелят от риалитита. На тях им трябва поредният „Биг брадър" или каквото там, за да бълват новини и материали по темата. „Нелепите скандали", „зрителското възмущение", „скандалните разкрития", „пикантните подробности" и прочие генерират кликове. А кликовете се обръщат в пари. Имам предвид новинарските и клюкарски сайтове, защото кой чете вестници в днешно време? (Сериозно, има ли вестник, който се продава в повече от 10 000 броя?)
Още по-забавно е, че даже има телевизионни критици (кадърни при това), които унищожават мозъчните си клетки, за да правят анализи на поредните риалити сезони и това се има за висш пилотаж на жанра „телевизионна критика".
Ако се вярва на Google в последните 24 часа са генерирани някъде над 2500 нови страници в които се съдържа „Биг Брадър". Или с две думи, почти всеки активен новинарски сайт е писал по нещо за новото старо риалити. Лошо няма, трябва публиката да се захранва с това, което иска.
И хейтът продава
„Биг Брадър" върти не само икономиката на медиите, които инкасират евтиното воайорство на всички фенове на поредицата. Приходи смело се отчитат и от тези, които мразят шоуто.
Всеки интелектуалец, набеден интелектуалец, социолог, професор от Минно-геоложкия, писател, поет, критик или критикар се чувства длъжен да оплюе n-тия сезон на риалитито. Не че има нещо генерално ново да се каже от 2004 г. насам, когато пуснаха първия му сезон, но просто публиката (ама друга част от нея) иска точно такива статии. И такива статии получава.
То е ясно, „Биг Брадър" е чалга, „Биг Брадър" е лоша телевизия, „Биг Брадър" не струва, от „Биг Брадър" се затъпява и винаги да се завършва с призив да се спре с гледането на шоуто и да се бойкотира Нова телевизия. Сериозно, дали някой е успял да се изхитри и да рециклира текстовете си писани примерно през 2007 г. за тогавашния сезон и да ги пробута сега през 2015 г.? Сигурно би успял без много усилие.
Публиката (другата част, както вече се разбрахме) получава това, което иска, бълват се възмутени коментари, генерират се импресии, генерират се приходи. Всички са доволни.
Как'Сийке, от тях съм!
„О, не гледам „Биг Брадър". Това е за простаци без мозък". Някаква вариация на тези две изречения няма как да не чуете в следващите два - три месеца, просто защото не малка част от народа обожава да се дефинира с това, което не прави. „Не гледам футбол", „Не ям глутен", „Не гласувам", „Не ходя на море в България", „Не гледам Биг Брадър".
Лошото е, че думите идват често от хора, които се имат за авангарда на страната, но реално най-често изпадат в снобско високомерие, което ги кара на всяка цена да се разграничат от простолюдието.
Както и да е, и на тях им трябва „Биг Брадър". Без него просто няма да е толкова лесно да се самоиздигат над останалите.
И докато сме на този раздел, да си го кажа и аз, че да ми олекне. Не гледам „Биг Брадър". Дори нямам телевизор. Гледах не повече от 7 - 8 минути в интернет от новия сезон и прочетох няколко от публикациите по жълтите сайтове и въпреки това успях да сглобя горния хейт. И още нещо - обожавам да казвам пред обща публика, че не гледам турски сериали, риалити формати и даже нямам телевизор. Това ме кара да се чувствам издигнат над останалите.
И всъщност е без значение
Има и една тежка истина свързана с „Биг Брадър" и всички останали риалити формати и тя е, че те са без значение за битието ни. Този, който иска да се спасява от ежедневието си, ще го прави - дали със сериали на HBO или с приключенията на Ферхунде, ефектът е сходен.
Воайорите, жадни за живота на другите, имат безкрайно много жълти и полужълти сайтове, вестници и ТВ предавания, с които да се захранват с историите на тези, които са известни със своята известност.
Хейтърите ще си хейтят, дали „Биг Брадър", дали „Лудогорец" или новия вид на площад „Руски паметник", важното е да се мрази, да се коментира с омраза и да се захранваш със споделената чужда омраза.
Годините минават и времето заличава всичко. Едва ли са много хората, които помнят първите сезони на „Биг Брадър" или първите намерени таланти от музикалните риалита. Тоновете изписано виртуално мастило се изличава. И статията, която четете също ще изчезне един ден.
Керванът си върви, кучетата имат нуждата да си лаят и тази нужда най-лесно се утолява с „Биг Брадър".
А какво става по периферията на вниманието ни, докато сме заети да се тровим с поредния риалити формат? Е, това е един от ония сериозни въпроси, за които нямаме време, тъй като сме твърде обсебени да джафкаме.
