Готините носим second hand

Иде Коледа, иде Нова година и всички - юруш в мола. Куцо, кьораво и сaкато се изсипва в големия социокултурен терен, за да пръсне я заплатата, я хонорарите, я спестяванията. Консумарщината е в пика си.

Промоции, промоции... Народът се хваща на въдицата, че е ударил джакпота с намаленията. Остави, че търговците вдигат двойно цената на стоките си, после минус 50-80% и, айде, можеш да си легнеш без чорапите, не те лови гузността, че си похарчил маса пари.

Но какво виждаш в мола? Стъкло, ароматизатори и конфекция на конвейер. Какво, като си набарал примоцията, от която най-скучният потник струва 15 лева?! Нали като излезеш по улиците, ще се виждаш клониран/а на всяка пряка. И как точно намери евтиното в дънки за 50 лева, блуза за 20, шапка за 20...

Улиците са пълни с момичета и момчета, излезли сякаш от фабрика за серийно производство. Едни стерилни, стерилни... и безбожно скучни. И си казвам за "аутфита" им: "Виж какво са произвели милите китайски детски ръчички!".

И тук идва спасението. Втора употреба, second hand, дрипшоп. Наречи го както щеш, но това е истината - влез там и ще си unique. Цветове, материи и модели от 80-те и по-назад. Но не само винтидж се носи. Идва ред на твоята глава - и въображение. Виждаш дадена дреха и мислиш как ТИ ще я комбинираш, а не как някой си "фешън диктатор" е направил сет, който уж се е получил много добре. Всъщност е направен така, за да се котира възможно най-много.

Втората употреба има далеч по-интересна история от масовката в моловете. На Запад хората предават в определен пункт дрехите, които не са им потребни. Или тези на починали роднини. Но с цел благотворетелност. И оттам - трима разпределители. Първият отсява марковото, сиреч първа линия на наистина скъпи марки. Вторият проверява работата на колегата си. Третият преценява вече наистина големите парцали.

И така дрешките тръгват на турне. Най-скъпите, запазените и марковите заминават за Швейцария, Германия, Австрия, Италия и въобще развитите страни у Европата. Другите нетолкова разкошни тръгват за Източна Европа.

Но не си мисли, че Шанел-ът в Дойчланд се продава на килограм. Цената му си е неприемлива за класа дрехи, в който си живее, но все пак твърде солена, за да се нарече "прост second hand".

Затова, като влезеш в някой дрипак пада голямото ровене и се маскираш на къртица. Но и тук си проличава кой разпределител е проблял. Кавали и Ерме също се срещат, което е голям плюс за тези магазини. В мола никога, ама никога няма да можеш да попаднеш на някое си Гучи в магазин на Том Тейлър...

Затова и в последно време дрипшопите станаха все повече, особено в провинциалните градове, където безработицата си расте - успоредно с повишаване на броя на тези магазини и намаляването на бройката на останалите.

Вече не е учудващо да видиш втора употреба на главната улица в града, която местните наричат "търговската". И изведнъж - дрипак. На нея наемите на помощенията логично са по-високи, но много магазини остават празни. Тогава идват second hand-ите, които изскачат от кварталните гаражи и се ориентират към центъра.

Те правят и по-голям оборот, въпреки че направо "правят подаръци".

Едно доста приятно място за "дрехи с история" е PLACEBO на може би най-хубавата столична улица "Цар Иван Шишман". Няма как да не забележиш шареното гаражче, в което можеш да си купиш дрехи, които не те създават. А ти създаваш дрехата.

И докато в мола най-евтиното и скучно черно палто с двуредно закопчаване е на твърде голяма (за качеството си) сума, в гаражчето за дрехи за нов живот можеш да намериш невероятни цветни вариации на супер нестандартни модели зимни дрехи.

В този алтернативен бутик можеш да седнеш да поговориш с Пацо (собственика) или Фена - разбирача, и да разровиш точно като в твоя гардероб.

От 15-минутното ми пребиваване там намерих невероятна лилава вълнена пола с висока талия, която веднага "видях" с една тениска Адидас, загащена, а надолу се спуска фигурален чорапогащник с токчета с каишки около глезените (последните две не намерих там, признавам). А за нагоре пък намерих сако-перелина и лилава шапка с флорална декорация. Това ми е подаръкът за приятелката.

Себе си изненадах с плетена жилетка H&M с доста "износени" сини дънки.  Под плетивото - обикновена бяла риза със синя папионка на фигурки. За да не измръзна, слагам палто тип "сако", чийто ръкави също са плетени и са точното сиво като жилетката. И съм безсмъртен:).

Помисли си относно двете реплики: "Леле, погледни каква яка жилетка си взех за... 1 лев!!!" и "Виж ми туниката! Много е стайлиш, нали? 70 лева."...

#23 turbalan 17.12.2010 в 11:09:43

#24 turbalan 17.12.2010 в 11:12:10

На снимката съм с яке H&M от манията в Свищов. Някой друг намирал ли е снимка, списък с телефони или за покупки по джобовете, докато е мерил или след като е купил някоя дреха.

#25 Amor Mio 17.12.2010 в 13:31:20

Абе кекави станаха мъжете и това си е. Я се запитайте Левски като се е обличал и като турчин и като въглищар дали е дезинфекцирал първо дрехите. Гледам колегите мъже през час си мият ръцете, като че ли не работят на собствената си клавиатура на компютъра. После що българите сме щели да останем малцинство. Щото мъжете станаха по-кокони, по-изнежени и по-капризни от жените. Психари.

#26 Лични финанси 17.12.2010 в 13:41:23

"Изнежени", добро попадение

#27 nakadetaka 17.12.2010 в 14:17:06

хахахахахах...каквото и да кажеш на човек, според когото да носи новичко Версаче от пазара е по квалитетно от това да си купи Replay, модел, който го няма в БГ, но е втора ръка - той няма да те разбере....Лични финанси е написала доста неща, който иска да ги прочете пак внимателно и да се опита да ги разбере..

#28 Май 1ви 17.12.2010 в 14:17:49

Никога нямаше да се регистрирам ако не бяха малоумните коментари в тази тема. Значи първо мили мои във втората употреба ако знаеш къде и какво да гледаш можеш такъв стайлинг да си направиш за 30 лева , който в мола /където до скоро продавах дрехите за богоизбрани като някой джентълмени от коментарната лента/ не могат да ти го направят и за 3000. И под стайлинг не разбирам безкрайно несимпатичните ми алтернативни млади хора със шарените потници и филцовите цветлета от "Слънчоглед" и гривничките от бирени пръстенчета. И да ви кажа как се отнасяхме там с дрехите , потничета за по 70 лв средно и жилетчици за по 200 , всичко в чувалчето ,както в многообичните втори употреби и върху това човалче 5 продавачки всеки ден седят и си пият кафето и обезчестяват с дупетата си марката създадена специално за вас. Също така обличахме всички дрехи , даже някой от продавачките се осмеляват да се разхождат с дрехи и после отново да им връзват етикетчетата, БЕЗ ДА СЕ ПЕРЕ Н.И.Щ.О. Така е във всеки магазин в мола ,подписвам се под това. Така че моята плебейска пот е по марковите ви дрехи от мола , на мен нека ми е зле , поне знам че във "Чувалите" всичко е дезинфекцирано.

#29 Лични финанси 17.12.2010 в 15:33:34

@Май 1ви - очевидно затапи всички ни с тая информация Ето затова обичам интернет - ако не беше той, това никога нямаше да го науча

#31 Лични финанси 17.12.2010 в 16:06:18

Антоне, много си далеч от истината тука и си изпускаш нервите.

#32 nakadetaka 17.12.2010 в 16:11:27

1 май не знам какво ще отговори на нападателният тон :-) Само искам да вметна за господина Антон или Андон не запомних, че не всички магазини втора ръка са големите, пълни с боклуци на тон, мизерни места, които си представя. В София е пълно с малки, много приятно направени местенца, които се поддържат идеално от млади хора. Дрехите ги избират внимателно и няма боклуци - можеш да си пожелаеш всичко, проблема е, че няма твоя размер. Но тъй като по тона на господина съдя, че думата "размер" най-вероятно доста ще го разлюти спирам без дори да коментирам цитираната от него марка като връх за някакво качество. :-)

#33 tougherty 17.12.2010 в 16:33:17

До Лични Финанси: Мисля, че много правилно съм разбрал заглавието. Цялата статия е написана в стил "ние сме готини, защото носим...", а не "ние сме готини въпреки че носим...". Снобария един вид, но криво разбрана. Новите дрешки наистина не се произвеждат в стерилна среда, но и никой не очаква от тях да се произвеждат в такава. Наистина разни хора ги пипат като ги шият, опаковат, транспортират, сгъват и подреждат, мерят и т.н., но това е епизодично и най-важното тези хора НЕ ГИ НОСЯТ. Пък и това не означава, че те си бършат ръцете (или не дай си боже нещо друго) в тях, или пък ги транспортират неопаковани в найлони и кашони в открити каруци. Дори при пробата на една дреха човек я облича, решава дали му харесва или не и след това я съблича и я оставя, или я купува. Носенето на дрехата обаче е друго нещо. Всеки човек има своя специфична миризма, която е съставена от пот, феромони, различни киселини, отделяни от порите на кожата, а също така и огромен брой бактерии, гъбички и акари, които се намират върху човешкото тяло. Миризмата на всеки човек зависи от тази комбинация, а също и от неговите пол, раса, възраст, генетични особености, здравословно състояние, диета и др., които оказват влияние върху химичните съставки, отделяни от тялото му. Посредством потта всичко това се предава на тъканите, с които тялото влиза в контакт, тъй като те отлично попиват химическия букет на потта. И като казвам пот, потта се отделя не само при извършване на физическа дейност, когато е ясно видима, но и във всеки един момент на функциониране на човешкото тяло (т.е. потите се не само когато тичате, но и когато се стреснете например). В резултат на това дрехите ни, чаршафите ни, дори хавлиените ни кърпи миришат на нас. Обикновено човек не усеща собствената си миризма, но ако не ми вярваш, че всеки има такава, то вземи тениската на гаджето си и я помириши, за да се убедиш. С течение на носенето на всяка една дреха, телесната миризма се "набива" в тъканта, заедно с бактериите, гъбичките и акарите (приятни миниатюрни създанийца, които се хранят с мъртвите ни клетки) до такава степен, че прането не може да я отстрани. Затова и перилните препарати са силно парфюмирани, за да усещаме миризмата на маргаритки, а не нашата собствена. Повтарям, този ефект се получава от продължителното носене на една дреха, а не от инцидентното й докосване или обличане. Но така или иначе телесната миризма си стои на дрехата втора ръка. И е наивно да смятаме, че тази дреха е обличана веднъж, след което предишният й собственик е решил, че не му харесва или не му стои добре, в резултат на което я е изхвърлил. По-скоро това ще е дреха, която той е носил дълго време и му омаляла или му е омръзнала и я махнал, за да не му заема място. След което тази дреха е напръскана с дезинфектант като този, с който се пръскат обувките, за да не миришат, натъпкана е без опаковка заедно с всички останали дрехи в контейнер, и е изпратена някъде по на изток, за да може някой от "готините" да удари кьоравото с ризка Гучи по левче. Аз по принцип не виждам нищо лошо в обмяната на телесни течности, стига това да става с човек, който ти харесва и с когото искаш да става. По гореописания начин обаче на практика се получава обмяна на телесни течности с човек (в най-добрия случай само един), за когото и представа си нямате какъв е и колко точно държи на личната си хигиена и съответно какво "наследство" ви предава. И мен лично (а и огромното мнозинство мъже) не се впечатляват от това дали една женска дрешка е маркова или не, а от това каква точно част от женското тяло разкрива и как мирише. Щом нямаш нищо против твоята блузка да се отърква до нечия друга кожа, защо тогава не си взимаш използвана хавлия като отидеш на спа например? Или пък не лепнеш една братска прегръдка на някой клошар? Нали щом само блузката ти се е допряла до кожата му е "голяма работа". Колкото до примера ти с ресторанта, смятам че е неудачен. Между двете неща не може да се направи аналогия. В ресторанта ти продават храна и там има хигиенно-санитарни изисквания. Тези вилици и чинии се мият с препарати и топла вода. Плюс това материалът, от който са направени (метал и порцелан) позволява неприятните работи да останат отгоре върху тях, но не и да проникнат вътре в самата им структура, което означава, че е неимоверно по-лесно да бъдат дезинфекцирани. Не на последно място ако по някаква причина вилицата ти изглежда мръсна, може да викнеш управителя на ресторанта, да му вдигнеш един скандал и да поискаш да ти дадат чиста вилица. А я опитай да направиш същото в магазин за дрехи втора ръка да видиш колко много ще ти се смеят. Защо ли? Защото ХЕИ няма да им затвори магазина и защото самият факт, че искаш чиста дреха в такъв магазин ще ги накара да си помислят, че нещо май не си много в час. И не искам да те обидя или засегна по никакъв начин, но снимка с телефона в огледалото някакси не изглежда сериозно като за финансист. По-скоро навежда на мисълта за тийнеджърка с нацупени устнички, която се снима сама с телефона пред огледалото в тоалетната, отчаяно опитвайки се да бъде като "ние готините". А всъщност си хубаво момиче, дори предвид избора ти да носи дрехи, които друг е изхвърлил. До Аморе Мио: Аз също си мия ръцете. От малък са ме учили да си ги мия като ходя до тоалетната, като сядам и ставам от масата, като пипам нещо мръсно или просто когато искам да се освежа. И ако ти не правиш същото, това не означава че не си "изнежена" и не си "кокона", а че си нещо в личната ти хигиена куца. До Май1ви: Мен лично щеше да ме е срам да кажа на всеослушание това, което си написала. Все едно готвач от ресторант да се похвали как плюе в яденето на хората. Седяли и пиели кафе върху "човалче" с дрехи, носели дрехите и им слагали пак етикетите, потяли се в тях. И как после разчиташ, че дрехите втора ръка са правилно обработени, ако този който ги е обработвал е проявявал същото мърляво отношение към работата си, както ти и колежките ти към вашата? Е много хубаво няма що. Нека се опитам да отгатна

#34 tougherty 17.12.2010 в 16:37:22

Е много хубаво няма що. Нека се опитам да отгатна малко повече за теб. Ти си на около или под 30г., не си от София или си от краен квартал и слушаш чалга. В допълнение "стайлингът" ти се диктува от чалга клиповете и цената на дрехите е определяща за това колко успешен и ефектен е. И да знаеш, че България ще стане нормална държава, когато простотията спре да ходи по хората като теб и колежките ти. И не всички правят като теб, гарантирам ти. И моля Ви, престанете да си мислите, че дрехите са два вида - или от мола, или втора ръка. В предишния пост писах надълго и нашироко, че има и други места и други начини да се сдобиете с качествени хубави и нови дрехи.

#35 Лични финанси 17.12.2010 в 16:53:33

Tougherty, Прилагаш двоен стандарт в аргументите си. Повечето защитници на новото залагате на емоциите, а не на разума, и упорито се опитвате да натрапите образа на "клошаря" като единствен възможен за предишния собственик на дрехите. Изказвания от рода "Ресторантите? Ама там е друго..." за мен не са убедителни. В някои места купуването на дрехи (и не само! - аксесоари, играчки, мебели, посуда) дори се насърчава. Справка: http://www.getrichslowly.org/blog/2010/12/10/ask-the-readers-is-it-okay-to-buy-a-christmas-gift-from-a-thrift-store/ http://www.getrichslowly.org/blog/2010/12/16/a-non-consumer-christmas-simple-gifts-for-kids-and-grown-ups/ http://www.thesimpledollar.com/2010/09/21/20-things-to-shop-for-at-secondhand-stores-and-consignment-shops/ Колкото до моята снимка и моя мерак да съм като "готините", а и вмъкнатата лимонка "...дори предвид избора ти да носи дрехи, които друг е изхвърлил." - само мога да ти препоръчам да не коментираш неща, над които нямаш поглед Още повече, че всичко това никак не е свързано с тезата, която искаш да защитиш.

#36 tougherty 17.12.2010 в 17:13:31

До Лични финанси: Посочи ми двойния стандарт, моля те! Образът на клошаря може да бъде заменен с произволен човек, който познаваш с ниска хигиена. Просто клошарят е добър експресивен пример. А и е напълно възможен. Колкото до ресторантите, ти съпоставяш дреха и вилица. Кое от двете е по-лесно да почистиш? А кое си задължен да почистиш? И какво ще стане ако не го направиш? Отиди в някой магазин за дрехи втора ръка и ги попитай дали са сертифицирани по някой от стандартите за качество! На много места по света и кучетата са деликатес, но не мисля че това ще убеди, че яденето им е нормално и правилно. Така че примерите са безпредметни. Още повече, че се касае за хора с доста по-различни разбирания от нас. Съжалявам, не исках да те обидя за снимката и наистина не е свързано с тезата. Просто това е мое странично наблюдение.

#37 Лични финанси 17.12.2010 в 17:35:48

Tougherty (36 ) - възможен, но колко е вероятен клошар (или човек с лоша хигиена) да е носил хубави, запазени дрехи с добра кройка? За марковите да не говорим. Никога и за нищо не можеш да знаеш колко е чисто и стерилизирано. Пък и в случая не мисля че въпросът е наистина в стерилитета, а бариерата е по-скоро психологическа. Както при кучетата, жабешките бутчета и синьото сирене. Моята причина за тази дискусия не е да защитя собственото си мнение самоцелно, понеже нямам никакъв проблем с дрехите втора ръка лично аз. Нямам и проблем с хора, които държат да купуват само ново или само марково - техен избор. Проблемът за мен идва, когато на хората като мен (които си харесват втората употреба) почват да им се лепят етикети и то без никакво рационално основание. Аз се въздържам да използвам обратни етикети и мога да приема чуждата позиция. Но е глупаво, когато разбирателството е еднопосочно. За мен да си купя дреха втора ръка е въпрос на избор, за някои обаче е въпрос на принуда. Така че НЕ ПОСРЕЩАЙТЕ ПО ДРЕХИТЕ.

#38 shana 17.12.2010 в 18:24:03

Единствения кусур на тази статия е подвеждащото заглавие. Мисля, че е много по-разумно да се перефразира на И ние, които носим секънд хенд сме готини. Трябва да се научим да бъдем толерантни и да не етикетираме хората - маркови хора, втора ръка хора, бели хора, черни хора и хиляди други примери на противопоставяне на познатото с непознатото, което ни плаши, дразни и ни прави по-лоши, отколкото всъщност сме. Аз си мисля, че е много смело да кажеш - ами аз нося дрехи втора ръка. Стига да не преекспонираш това, докато стане дразнещо. Аз самата се 'почерпвах' заедно със съученички от гимназията с 'вносни' дрехи от Дания преди много много години. 'Почерпвах', защото навремето смятах, че не е редно да плащам дори едно левче, за помощите, които 'добрите' богати европейци пращаха на закъсалите българи. Нямах смелостта да кажа, че нося дрехи втора ръка. Затова искрено се радвам на тези, които могат да направят това, но пак подчертавам, без да натрапват идеи, че те са по-готини от всички останали. Определям се като балансиран консуматор. Сега, когато не ми се налага да се 'почерпя' с някой друг пуловер от Дания, гордо свит от кварталния гараж през бурните начални години на прехода, си избирам всяка дрешка с най-голямо удоволствие. Изобщо не се притеснявам, че някой би ме оприличил на 'серийно производство' манекен, защото всяка дреха, която си купувам, без значение цена и марка я нося с удоволствие и съответно и придавам личен облик. Познавам много готини хора от всякакви националности, които предпочитат да се обличат секънд хенд. И точно толкова не-готини хора, които се обличат така. Познавам и много готини хора, които се прехласват по маркови парцаля и точно толкова не-готини хора, които следват някаква модна тенденция. Изобщо да си готин, означава много неща, но някак не мога да направя връзка между това да си пич и произхода на дрехите ти. Коледа е - вместо да се надлъгваме кой е по-готин, можем да побраузваме из сайтове като сейв-дарина.орг и да се опитаме да помогнем на някое дете, което иска да порасне и да стане готин човек. Приятна почивка.

Новините

Най-четените