Иде Коледа, иде Нова година и всички - юруш в мола. Куцо, кьораво и сaкато се изсипва в големия социокултурен терен, за да пръсне я заплатата, я хонорарите, я спестяванията. Консумарщината е в пика си.
Промоции, промоции... Народът се хваща на въдицата, че е ударил джакпота с намаленията. Остави, че търговците вдигат двойно цената на стоките си, после минус 50-80% и, айде, можеш да си легнеш без чорапите, не те лови гузността, че си похарчил маса пари.
Но какво виждаш в мола? Стъкло, ароматизатори и конфекция на конвейер. Какво, като си набарал примоцията, от която най-скучният потник струва 15 лева?! Нали като излезеш по улиците, ще се виждаш клониран/а на всяка пряка. И как точно намери евтиното в дънки за 50 лева, блуза за 20, шапка за 20...
Улиците са пълни с момичета и момчета, излезли сякаш от фабрика за серийно производство. Едни стерилни, стерилни... и безбожно скучни. И си казвам за "аутфита" им: "Виж какво са произвели милите китайски детски ръчички!".
И тук идва спасението. Втора употреба, second hand, дрипшоп. Наречи го както щеш, но това е истината - влез там и ще си unique. Цветове, материи и модели от 80-те и по-назад. Но не само винтидж се носи. Идва ред на твоята глава - и въображение. Виждаш дадена дреха и мислиш как ТИ ще я комбинираш, а не как някой си "фешън диктатор" е направил сет, който уж се е получил много добре. Всъщност е направен така, за да се котира възможно най-много.
Втората употреба има далеч по-интересна история от масовката в моловете. На Запад хората предават в определен пункт дрехите, които не са им потребни. Или тези на починали роднини. Но с цел благотворетелност. И оттам - трима разпределители. Първият отсява марковото, сиреч първа линия на наистина скъпи марки. Вторият проверява работата на колегата си. Третият преценява вече наистина големите парцали.
И така дрешките тръгват на турне. Най-скъпите, запазените и марковите заминават за Швейцария, Германия, Австрия, Италия и въобще развитите страни у Европата. Другите нетолкова разкошни тръгват за Източна Европа.
Но не си мисли, че Шанел-ът в Дойчланд се продава на килограм. Цената му си е неприемлива за класа дрехи, в който си живее, но все пак твърде солена, за да се нарече "прост second hand".
Затова, като влезеш в някой дрипак пада голямото ровене и се маскираш на къртица. Но и тук си проличава кой разпределител е проблял. Кавали и Ерме също се срещат, което е голям плюс за тези магазини. В мола никога, ама никога няма да можеш да попаднеш на някое си Гучи в магазин на Том Тейлър...
Затова и в последно време дрипшопите станаха все повече, особено в провинциалните градове, където безработицата си расте - успоредно с повишаване на броя на тези магазини и намаляването на бройката на останалите.
Вече не е учудващо да видиш втора употреба на главната улица в града, която местните наричат "търговската". И изведнъж - дрипак. На нея наемите на помощенията логично са по-високи, но много магазини остават празни. Тогава идват second hand-ите, които изскачат от кварталните гаражи и се ориентират към центъра.
Те правят и по-голям оборот, въпреки че направо "правят подаръци".
Едно доста приятно място за "дрехи с история" е PLACEBO на може би най-хубавата столична улица "Цар Иван Шишман". Няма как да не забележиш шареното гаражче, в което можеш да си купиш дрехи, които не те създават. А ти създаваш дрехата.
И докато в мола най-евтиното и скучно черно палто с двуредно закопчаване е на твърде голяма (за качеството си) сума, в гаражчето за дрехи за нов живот можеш да намериш невероятни цветни вариации на супер нестандартни модели зимни дрехи.
В този алтернативен бутик можеш да седнеш да поговориш с Пацо (собственика) или Фена - разбирача, и да разровиш точно като в твоя гардероб.
От 15-минутното ми пребиваване там намерих невероятна лилава вълнена пола с висока талия, която веднага "видях" с една тениска Адидас, загащена, а надолу се спуска фигурален чорапогащник с токчета с каишки около глезените (последните две не намерих там, признавам). А за нагоре пък намерих сако-перелина и лилава шапка с флорална декорация. Това ми е подаръкът за приятелката.
Себе си изненадах с плетена жилетка H&M с доста "износени" сини дънки. Под плетивото - обикновена бяла риза със синя папионка на фигурки. За да не измръзна, слагам палто тип "сако", чийто ръкави също са плетени и са точното сиво като жилетката. И съм безсмъртен:).
Помисли си относно двете реплики: "Леле, погледни каква яка жилетка си взех за... 1 лев!!!" и "Виж ми туниката! Много е стайлиш, нали? 70 лева."...
@ (21) Лични финанси | 17.12.2010 10:15 За протокола, аз не нося маркови дрехи, защото не ми ходят на доходите. Нося обаче НОВИ дрехи. Основно българско производство. Има фирмени магазини на производители, които шият дрехи за износ. За под 300 кинта се обличам със спортни обувки, дънки, риза и спортно сако, НОВИ и със страхотно качество на материите и изработката. А дрехите втора ръка взети за почти без пари, хмм за всеки човек си има линия, която разграничава икономията от мизерията. За мен са дрехите, за други колата, за трети храната (нова от магазина или втора употреба от кофите за боклук). Днес вземате дрехи втора ръка, утре може и до храната да стигнете
Незнам как да се изразя по-ясно....така че да ме разбере дори финансистката ;) Считам го за изключителна проява на лош вкус това да износваш чужди дрехи, независимо какви! Да, имено да доизносваш! И не толкова самото носене (няма да спорим за дезинфециране ит.н.), а въобще че на една жена през ума изобщо и минава да облече дреха от такова място. Това, че били маркови или цената - ниска са гупави обяснения..... А на вниманието на Финансите - вече няколко човека тук подозираме, че следващата стъпка е храната...... днес кви яки огризки видях пред един елитен ресторант ...айде юруш на намалението
Хич не ме е срам искам да декларирам!Някой по надолу в справедливия си ахиловски гняв ме беше окачествил като цървул , но тъй като аз съм млада дама смятам че в подобна категоризация трябва да получа титлата "парцал" която е доста релеванта на темата обсъждана тук струва ми се. Ще кажа и защо не ме е срам , дрехите са парцали и са едни и същи , за колкото и да ги изтъргуват пак са от Китай , от Камбоджа в по-добрите случаи. Фешън стейтмънт може да направиш само ако имаш въображение и някакво малко над средностатистическото чувство за естетика, с тези две качества ако ще и в контейнера да влезеш пак ще си намериш нещо оригинално. Тъй като аз нямам уважение към самите дрехи като предмет , а към умисъла с който хората ги употребяват и съчетават ми е се тая за парцала. Ще си пия кафето където си искам, и ще демонстрирам каквото си реша.Не дай си боже някой ден да стана готвач както любезно беше забелязано по надолу , и ако клиентите ми са олигофрени не ще плюя ами няма да кажа какво ще правя с храната. Файт Клуб стайл
@ 1 Май Млада си - да, но не си дама! (Ето - успях да кажа всичко вече и със съвсем малко думи ) А какво искаш да ни демонстрираш изобщо не ни е интерестно ... върви да протестираш за зимната ваканция ако ти е бунтовно отвътре
Мъже, не се вманиачавайте излишно. В края на краищата дрехите са само необходимост. Дрехите българско производство за съжаление са калпаво изработени. Като си купя такава дреха, после отвсякъде се налага да я "зачиствам". Режа висящи конци, дозашивам копчета и др. подобни. Иначе перфектен дизайн. Най-хубавите ми дрехи са от Франция. Всичко това го казвам, за да е ясно, че въпреки, че мога да си позволя да купя каквото желая, влагам умереност и разсъдък. И пак питам, Левски дезинфекцирал ли си е дрехите, като се е предрешвал, като турчин, циганин и въглищар?
@39, 40 (Rowan + Оня Дето Го Трият) - откровено казано не виждам какво повече да добавя по темата, при положение, че -- не желаете да вникнете в написаното до момента и от мен, и от останалите; -- не може да се дискутира логично и рационално, когато едната страна отказва да използва логични аргументи (пр. "Днес носиш секънд хенд, утре ще ядеш огризки от ресторанта"). (Това надолу НЕ Е конкретно към Роуан и ОДГТ: ) Моментът с втората употреба е чисто психологически. Но ако се замислите, често употребявате неща, които вече са ползвани от друг: - приборите в ресторантите - чаршафите и хавлиите в хотелите - чашите за кафе в кафетата - обществените тоалетни - водата в плувните басейни - хирургическите инструменти в болниците - градския транспорт - колата, която карате - клавиатурата, която ползвате в офиса - ако щете - въздуха, който дишате, е бил в чужди дробове Никой не ви кара да купувате дрехи/играчки/каквото и да е втора ръка, щом не искате и никой няма да ви смята за по-лоши хора от останалите. Не че не мога да ви налепя епитети (най-лекият от които "сноби")... но ако на вас ви е под достойнството да носите секънд хенд, на мен пък ми е под достойнството да се държа като (някои от) вас. Кой разбрал - разбрал, аз няма да се хабя повече по тая тема
@ (43) Amor Mio | 20.12.2010 09:44 НЕ се вманиачвам, просто аз мисля, че дрехите не са само необходимост, а и начин да изразиш себе си (съобразяване с емоционалността, интересите, ЕГН-то и т.н.), и социалното си положение (бачкаш шеф или обикновен киртак-бачкер, доходите). За това което съм, дрехите втора употреба са твърдо неприемливи (както и ходенето с джапанки през лятото, анцунг, неизгладена риза, оръфани дънки и др.).
Не разбирам защо авторът само използва английски думи - явно българският му куца...
В една паралелна реалност хората си купуват секънд хенд не за да бъдат хипстъри с претенции за уникалност, а просто защото нямат пари за "първа ръка" дрехи. Замислете се над това, малки путьовци.
Никак не ме е срам да призная, че си купувам second hand дрехи, независимо от коментари от рода на 'изключителна проява на лош вкус е това да износваш чужди дрехи'. И не е въпрос на възможности, мога спокойно да си позволя да си купувам маркови дрешки, но не виждам смисъл в това да дам 100 лева за парче плат, след като мога да си купя 10 неща със същите пари. Плюс това, във second hand магазинчетата, ако се заровиш достатъчно и знаеш кога зареждат, можеш да си купиш неща все още със етикети, които или са бракувани от някоя голяма компания, защото имат объркана нишка в плетката на ръкава, като един мой пуловер от H&M, който в Холандия струва 5 пъти повече от цената на която аз го купих, или просто някоя дреха, която си я купил, никога не си я облякъл и след това си я дал в център за благотворителност, вместо да я изхвърлиш в боклука и след това тя е дошла в магазинчето втора ръка от което съм си я купила. Пример за това, много готина жилетка, плетена, все още с етикет, която никъде в моя град не съм я видяла до сега за 5-те години откакто я имам. Мога да дам поне още десетина примера за такива дрешки, които никой преди мен не е носил, щом има някой който се притеснява от това. Относно хигиената, предполагам, че и автора на статията не би си купил бельо от такъв магазин, или поне аз не бих, но има достатъчно хубави неща, още с етикетите, даже и такива които някой е обличал преди мен, които са в перфектен вид и по нищо не личи, че са от такъв магазин. Но пък и мен не ме е срам, че си купувам такива дрехи и не позволявам на никой да ми слага какъвто и да било етикет заради това. Както пишеше в един от коментарите, това е въпрос на личен избор и не е коректно да се слагат каквито и да било етикети от рода на 'клошар' и 'дрипльо'. За най-голямо съжаление в България не сме дорасли за такива магазинчета и за това се появяват такива епитети. В западна Европа е пълно със second hand вериги и никой не се срамува да си купува дрехи от там, но за съжаление според мен в нашата страна има едно криворазбрано мислене, че е въпрос на достойнство да си с маркови дрехи и това говори за социалният ти статус. А за какъв социален статус говори това, че даден човек носи Калвин Клайн, ама работи като товаро-носач, например, не че има нещо лошо в професията, но за какъв социален статус става въпрос?
Любимият ми винтидж магазин - Sedgwick Shop, пряка на Графа, следващата след Шишман в посока Попа Намират се съкровища там!