Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво научи светът 11 години след най-голямата трагедия в “бързата мода”

"Рана Плаза" и инцидентът, който беляза проблемите на модата Снимка: Getty Images
"Рана Плаза" и инцидентът, който беляза проблемите на модата

В ранната сутрин на 24 април 2013 г. над 3000 работници пристигат на работа в просторното шивашко предприятие "Рана Плаза", макар че ден по-рано са предупредени от властите да си останат вкъщи.

При инспекция след подадени многократни сигнали Федерацията на индустриалните работници в Бангладеш установява, че безопасността в 9-етажната сграда е компрометирана.

По стените са открити десетки пукнатини, който свидетелствали, че цехът е пред срутване и застрашава работещите в него.

Но "Рана Плаза" не е обикновена фабрика, която с лека ръка може да затвори за ден, седмица или месец. Мястото, разполагащо се на около 30 км от столицата на Бангладеш - Дака, е ядро при производството на конфекции от "бързата мода".

Тонове дрехи излизат всекидневно от сградата и собствениците не могат и не искат да си позволят преустановяване на дейността.

Затова въпреки полученото предупреждение за опасност от срутване, работниците от "Рана Плаза" са заплашени от преките си началници, че ако не дойдат на работа, ще бъдат уволнени.

Няколко часа, след като работният ден официално е започнал, многоетажната сграда пропада до основи. Загиналите са над 1000 души, ранените - над 2000, а катастрофата с "Рана Плаза" остава в историята като на най-голямата трагедия, ознаменувала проблемите на "бързата мода".

Снимка: Getty Images

11 години след смъртоносния инцидент във фабриката колапсът продължава да повдига въпроси за евтините дрехи, евтиното производство и условията на труд, в които се създават облеклата на западния свят.

Разследването на причините за трагедията стартира дни, след като 9-етажната сграда пропадна, а намерените доказателства сочат, че предупрежденията за безопасността на фабриката не са едно или две.

Организацията с нестопанска цел Transparent International е попаднала на дълъг списък с пропуски, които много отдавна е трябвало да затворят "Рана Плаза", но с корупция и практики под масата собствениците на сградата са успявали да я поддържат в експлоатация.

Установено е, че до срутването се стига заради ниското качество на строителните материали и фактът, че цехът е издигнат върху блато. Било е въпрос на време да се саморазруши.

Снимка: Getty Images

Внимателните огледи показват и че собствениците на цеха са пренебрегнали разпоредбите за строителство, като всяка година разширявали сградата върху и без друго нестабилните основи.

Одитите, гарантиращи безопасността, са били подправени, а препоръките - игнорирани.

През 2016 г. 38 души бяха обвинени за смъртта на над 1000-те работници от шивашката фабрика, сред които имаше и държавни служители.

С течение на времето обаче повечето обвинения бяха свалени, а накрая в ареста остана само мажоритарният собственик на "Рана Плаза" - Сохел Рана. Той опита да напусне Бангладеш, след като новината за пропадането на предприятието обиколи света, но бе заловен на индийската граница.

През 2017 г. Рана бе признат за виновен за подкупване на държавни служители и причиняване на смърт на повече от 500 души. Той обжалва присъдата си пред Върховния съд в страната, но оттогава процесът е в застой и до следващата стъпка не се стига.

Седем години потвърждаването на присъдата се бави и според прокуратурата буксуването се дължи на логистични трудности.

Междувременно покъртителната картина от 24 април в Дака раздвижи модните среди и марките, които имаха фабрики в Бангладеш на часа преместиха производството си.

Очаквано най-сериозно пострада имиджа на лейбълите, чийто колекции се шиеха от служителите на "Рана Плаза" - Primart, Forever 21, Mango и United Color of Benetton.

Общественият натиск през 2013 г. принуждава над 200 бранда да формират Алианс за безопасност на работниците, който организира инспекции и инициативи в хилядите фабрики на различните компании.

През 2018 г. представители на Алианса обявиха, че 93% от откритите пропуски по осигуряването на безопасността на служителите са коригирани. Но в същото време "Ню Йорк Таймс" и CNN алармират, че служителите продължават да бъдат уволнявани от работа, когато сигнализират за проблеми в работния процес.

От 2013 г. досега продължава и инициативата на Fashion Revolution - Who Made My Clothes ("Кой шие дрехите ми"), която призовава да поглеждаме към етикетите на облеклата си.

От сайта на организацията съветват да не купуваме дрехи, които се произвеждат в страни с доказано лоши условия на труд и ниско заплащане.

Извън отделните инициативи обаче трагедията с "Рана Плаза" не доведе до съществени промени.

Масово конфекциите на "бързата мода" продължават да се произвеждат в азиатски страни, където минималното заплащане е около 30 долара на месец, а средата на работа - под всякаква критика.

Лъч надежда по отношение на производството се явява коментираните от Европейския парламент регулации за "бързата мода", които ще принудят марките да свият производството си, ако искат са си спестят солени санкции.

В началото на 2024 г. Франция прие първия в историята закон срещу "бързата мода", който налага по 10 евро глоба за всяка произведена дреха и забрана за реклама на марките за евтини дрехи.

Макар че се шият в държави като Бангладеш и Камбоджа, голяма част от колекциите се продават в Европа и рестрикциите са важна и значима победа, която би могла да предотврати повтаряне на трагедията с "Рана Плаза".

 

Най-четените