Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Изгубих любовта си към футбола, молех се да се контузя, само и само да получа почивка"

"Изгубих любовта си към футбола, молех се да се контузя, само и само да получа почивка" Снимка: Getty Images

Той е една от звездите на Уест Хем през последните години и донесе много радост на феновете на "чуковете" - но се оказа, че е стигнал дотам да загуби тотално своето собствено удоволствие от футбола.

Михаил Антонио призна, че ходи на терапия заради психологическите си проблеми и в един момент е бил толкова пренаситен от футбол, че се е молел да се контузи, за да получи възможност за почивка.

Снимка: Getty Images

34-годишният национал на Ямайка натрупа много опит във Висшата лига и вече девет години носи фланелката на Уест Хем, след като започна пътя си от аматьорските лиги и мина през Рединг, Шефилд Уензди и Нотингам Форест.

Антонио претърпя големи трансформации в своята футболна идентичност и беше десен бек, халф и крило, преди да се утвърди като основния централен нападател на тима си.

Доказан, обичан от феновете и със заплата от 85 000 паунда седмично, на пръв поглед Михаил Антонио има всичко, което би могъл да поиска.

Но тежък развод и натрупана умора променят възприятията му към неговата професия - и то в период, в който на пръв поглед той би трябвало да е най-щастлив.

Тъкмо когато Уест Хем спечели Лигата на конференциите в края на миналия сезон, играчът е бил "ментално изцеден" по неговите собствени признания.

"Точно минавах през развода си и не можех да си го избия от главата. Когато спечелихме купата, целият отбор излезе да празнува, треньорът също, а няколко от момчетата не спаха два дни. Аз бях заспал на дивана и просто се прибрах в хотела. Бях изцеден заради всичко, което ми се беше случило извън футбола, и отидох да спя, докато останалите купонясваха", спомня си нападателят.

"Може би чак през декември вече бях по-добре и тогава си казах "Боже, спечелих европейски трофей!"

Усещането за апатия се развива у него доста преди заключителната част от сезон 2022/23.

Антонио си припомня един мач, в който не спира да си мисли, че просто не изпитва удоволствие от играта.

"По време на мача си казвах, че никак не ми е приятно да играя. Бях доста негативен, а по начало съм много позитивен човек. Не вкарах нито един гол от декември някъде до март-април. Чувствах се смазан. И после отидох с националния отбор на Ямайка, защото знаех, че там по някаква странна причина изпитвам повече удоволствие".

"Но и там реално се молех да се контузя. Казвах си "Просто искам някоя контузия, за да получа време за почивка". И точно тогава с отбора на Ямайка получих моята травма в коляното".

"Мислех си, че вече съм на 33 и не мога да си позволя да играя по този начин, защото няма да ми дадат нов договор. Чудех се това ли е краят за мен? Приключва ли кариерата ми?", разказва още Антонио.

Футболистът не крие, че претоварената програма и голямото напрежение върху играчите от английския елит допринасят за неговото състояние.

"В момента, в който животът ти започне да зависи от футбола и разни хора непрекъснато те ругаят и критикуват, той се превръща в работа. Така че няма значение колко ти харесва, колко обичаш играта, тя си се превръща в реална работа".

"Започнах да ходя на терапия, защото бях в много труден период. А като растях, това изобщо не беше нещо разпространено. Мислех, че терапията е само за луди хора, но тя промени живота ми".

"Няма да лъжа, в началото беше неловко. Влизаш в една стая и човекът там те пита как си. Твоят естествен отговор е "Добре съм", но той те пита "Тогава защо си тук?". Тогава признах, че имам трудности с футбола и че съм се разделил с жена си".

Преди Михаил Антонио е успявал да използва футбола за бягство от проблемите в личния си живот: "На терена можех да се абстрахирам за два часа. Но после животът ми се преобърна, разделях се със съпругата и не се представях добре на терена, нещата не вървяха".

"А аз също така съм човек, който никога не плаче. Но докато говорех с терапевта си, внезапно избухнах в сълзи и беше неконтролируемо. Това ми донесе известно облекчение, все едно свалих тежестта от гърдите си", допълва Антонио.

Сега футболистът ходи на терапия всяка седмица и планира да го прави и в следващите две години. 

На Михаил му се носи слава на много уверен и стабилен човек, но покрай терапията осъзнава, че има нужда да преодолее стари травми.

"Трудно създавах приятелства в началното училище. Нямах най-добър приятел някъде до 12-годишен и после този човек просто се отдели от мен. На 14 имаше едни момчета, които смятах за приятели, но те откраднаха колело и набедиха мен за кражбата. Това ме подтикна да не се доверявам на хората".

В момента играчът на Уест Хем е щастлив, че се чувства много по-добре от преди и има амбиции да продължи да играе още три години.

През следващия сезон ще му се наложи да се доказва пред нов мениджър, тъй като Уест Хем ще бъде воден от испанеца Джулен Лопетеги.

Бившият треньор на Уулвърхемптън ще замени Дейвид Мойс, който ще остане в историята на "чуковете" със спечелването на първия европейски трофей - Лигата на конференциите.

"Всичко, което мениджърът постигна досега е невероятно. Чувам феновете постоянно да казват, че Мойс ще бъде легенда на клуба до края на живота си, защото спечели купа и така постигна нещо, което мнозина преди него не успяха", отчита Антонио.

"Но футболът е виенско колело, треньорите идват и си отиват, както и играчите и дори собствениците. Дошло е и неговото време и не мисля, че е лош момент да си тръгне след всичко, което постигна".

Михаил Антонио е поредният футболист, който говори откровено за проблемите си с душевното здраве и за нуждата в такива периоди да потърсиш външна помощ.

Миналата година колегата му Деле Али направи подобна изповед в интервю пред Гари Невил.

Али придоби репутация на провален талант, след като някога беше считан за един от най-обещаващите английски играчи.

След като неговата кариера се срина, той разкри, че е влязъл в рехабилитационна клиника, за да лекува зависимостта си от приспивателни и за да се изправи срещу демоните от травматичното си детство.

Деле описа колко нещастен е бил в ранните си години с рожденото си семейство, преди да бъде осиновен на 12.

Футболистът сподели, че майка му е била алкохоличка и че той е бил тормозен от нейния приятел, когато е бил само на 6.

"Пратиха ме в Африка да ме научат на дисциплина и после ме върнаха обратно. На 7 започнах да пуша, а на 8 вече продавах наркотици. На 11 един човек от съседното жилище ме провеси от мост", гласяха още от смущаващите разкрития на Деле Али.

След признанията си той получи широка подкрепа от фенове и от футболни хора, а сега същото се случва и с Михаил Антонио.

В случая с Деле Али поощрение дойде дори от принц Уилям, който персонално му благодари за откровеността по темата с душевното здраве - и беше категоричен, че споделеното от Али "не е признак на слабост".

 

Най-четените