Толкова афтършейв има върху себе си, че може да излети като голяма пеперуда от седалката на автобуса. Но по-добре аромат, отколкото сплъстена мазна коса и лош дъх. Човекът на седалката до мен е от любимата ми порода - Старите гларуси. Запътил се е към своите петдесет (а може би 50+, кой знае) с онзи небрежняшки дух и походка, каквито е имал и на своите двайсет и... И задължително усмивка.
Пътуването е толкова дълго - командировка до Варна, че след вестниците, списанията, бегъл поглед върху Силвестър Сталоун на екрана в автобуса, чиято усмивка върху лицето е гипсирана от ботокса и май някакъв инсулт - почти като рисуваната на Жокера, и влизаш в диалог.
Има нещо в добрия смисъл на думата старомодно, когато ти говори Стар гларус. В един вежлив и игрив стил на двайстия век, в който изреченията са непременно дълги, сложни, захарнопамучести. Когато всяко простичко намерение, дори това да заговориш жената до теб, е замаскирано с твърде много думи. Даже пита не искам ли да си разменим местата, ако "ще се чувствате по удобно до прозореца"... На първите стотина километра още сме на вие.
Дали ще се чувствам удобно?! При последното ми пътуване в самолет връстникът ми до мен така беше разположил лактите си, че се принудих да се събера на останалите две трети от обема над седалката. Не че ми беше трудно, но определено - супер некомфортно. Иначе беше симпатяга - и симпатично похъркваше близо час...
Не бъркайте Старите гларуси с петдесетгодишните, дето ги тресе хормонът. Старите гларуси, по мои скромни наблюдения, живеят за флирта, усмивката, мига - е, ако има и секс, накрая, но така, както си следва - като десерта с кафе след вечеря. Не искат да повторят подвига на Херакъл, който спал за една нощ с петдесетте щерки на цар Теспий.
И за какво им е - най-хубавото в тях е, че са повърхностни. Не се напрягаш, подават ти репликите, връщаш ги, а за краткото време - в автобуса, ресторанта, самолета, се чувстваш обилно намазана с плажно масло.
В Старите гларуси, които са си изчезващ вид, откъдето и да го погледнем - не само поради поколенчески, а и поради чисто цивилизационни причини, има една прекрасна черта, която, уви, няма как да предадат на следващите. Невероятната им заразителна жизненост.
Вече виждам как при много съвременни (български) мъже това вече е рудимент, апендикс, без който може. Сякаш е модерно да си черноглед - май го бъркат с реалистичен, объркан - ами, просто търсиш себе си има-няма докъм четиридесетте, много зает - предимно с фейсбука си и други форумни занимания, недоволен - защото, мхм, ми умниците са недоволни, нали... Това, да си жизнен и енергичен някак, абе изглежда просташко и провинциално.
Има ли нещо на този свят, което да отчае Старите гларуси? Вероятно ако един ден някоя млада жена им отстъпи място в трамвая. Видях как подобен жест покърти един, да речем, на годините на Джак Никълсън господин, взрял се замечтано в профила на шеметна брюнетка, въздигаща се на 12-сантиметрови токчета до него.
Ето по това - и май само по това - се родеят с нещо от огроооомното сърце на Дон Жуан, този ненаситен търсач на женската всичкотия. И май прокълнат да не може да се насити с/от нито една жена.
Кой от Старите гларуси може да каже: "Аз притежавам честолюбието на завоевател. Чувствам, че сърцето ми би могло да обича цялата земя. И също като Александър Македонски бих пожелал да съществуват и други светове, за да мога и над тях да разпростра любовните си завоевания..."
Всеки уважаващ себе си - и жените, от Старите гларуси е първо ценител, естет по душа - освен по обноски. И освен това е наясно, че (почти) всяка жена си пада по романтиката - била тя и китайско производство... И ментетата радват, когато са поднесени-изречени от сърце.
Старият гларус не пропуска да ти запали цигарата - не помня от колко време не ми се е случвало. Май не ме е впечатлявало, че никой от познатите и приятелите ми не го прави, но ето, някакси ти става приятничко. Леле, май ставам като майка ми, която си въздиша как кавалерството някакси изчезвало от тоя свят... Ама защо тия момчета не помагат на дамите си с връхните дрехи, пита тя край гардеробната в Народния.
Ами защото... Едва ли го смятат за важно. Дали?
Едва ли стават за връзка. Но успешно могат да бъдат доставчици на приятни мигове.
Старите гларуси не си падат по екстремните преживявания, няма да ви изненадат с драматични изстъпления, нито диви сцени на ревност. Всичко се развива като в естрадна песен. Виж, може зад гърба ви да се усмихнат подканващо на някоя друга жена, но какво пък - и много други, не от тая порода, ще го направят.
Със сигурност не гледат на любовта като на зъбобол (по Хайне), нито като на нелечима болест и божествено чудовище (ама какви са тия работи) като Казанова. Самите те са доказателство за успешна и ефикасна терапия - излекували са се безброй пъти от нея.
Иначе как биха могли да се втурнат с усмивка, понесени от облака афтършейв, към следващата жена.
В кой хотел ще отседнеш във Варна, пита събеседникът ми от пътуването. До морето, казвам. Разбира ме и не настоява повече. Пристигаме, слизаме и виждам как той с усмивка пита жена, която се опитва да си измъкне чантата от багажника: "Да ви помогна ли..."
