Джером Селинджър винаги е настоявал, че "Спасителят в ръжта" е "невъзможен за изиграване" и е отказвал на Холивуд да се доближава до шедьовъра му. Шест месеца след смъртта му обаче продуцентите смятат, че шансовете им да се доберат до правата за екранизация по "Спасителят в ръжта", смятан за "Светия Граал" на сценариите, са по-големи и снимките на филма може би предстоят - в обозримо бъдеще.
Селинджър запазваше упорито контрола над книгата приживе и издателите му настояват, че правата за нея още не се продават. Но Холивуд набира смелост заради факта, че авторът почина на 91-годишна възраст през година, в която не се прилагаше федералният данък наследство, което означава, че богатството му не е било обложено с данъци при обичайните ставки, достигащи до 45%.
Сега има перспектива данъкът наследство да бъде приложен със задна дата, а точещите лиги за филм по книгата се надяват това да насърчи бърза продажба на правата.
Сред факторите, които насърчават решените да "екранизират неекранизируемото", са писмо, което Селинджър е писал през 1957 г. В него той казва, че правата биха могли да бъдат продадени след смъртта му: "Възможно е някой ден правата да бъдат продадени. Има една винаги застрашителна възможност да не умра богат. Много сериозно обмислям идеята да оставя непродадените права на жена ми и дъщеря ми като вид застрахователна полица."
Всички искат да бъдат Холдън Колфийлд
Романът е издаден през 1951 г., когато Селинджър е на 32 години, и се превръща в културен фундамент с темите си за тийнейджърска тревога и бунт, като е продаден в 65 млн. екземпляра.
В миналото звезди са се редили на опашка за шанс да играят антигероя Холдън Колфийлд. Списъкът им изглежда почти като каталог на холивудския елит, като в него присъстват Марлон Брандо, Джак Никълсън, Леонардо ди Каприо и Тоби Магуайър.
Джон Кюсак преди време бе казал, че единственото му съжаление, когато е навършил 21 години, е че е станал твърде стар, за да играе Холдън. Итън Хоук пък е споделял, че на 16 години е бил убеден, че той "е Холдън Колфийлд".
Приживе Селинджър е отхвърлял опити на Сам Голдуин, Джери Люис и Били Уайлдър да екранизират романа, както и опита на Елия Казан да го постави на Бродуей. По-скорошни опити на Стивън Спилбърг и Харви Уайнстайн са били отхвърляни директно без обсъждане.
Иронията е, че Селинджър е бил голям почитател на киното.
Разочарованието му от Холивуд започва едва когато един от разказите му - Uncle Wiggily in Connecticut, се превръща в филма от 1949 г. My Foolish Heart. Проектът е пълен провал и сред критиците, и като продажби - и Селинджър се зарича никога да не позволява други да интерпретират творбите му за големия екран.
По-късно писателят обляснява, че е писал за собствено удоволствие и е искал да бъде оставен на мира да живее в имението си от 90 акра земя в Корниш, Ню Хемпшир.
Селинджър и съпругата му се развеждат през 60-те години, а дъщеря му Маргарет пише мемоари, в които разкрива, че авторът е пил собствената си урина и е говорил на странен език.
От своето почти крепостно укритие той провежда непрекъсната кампания в продължения на десетилетия, с която да попречи на филмирането на "Спасителя в ръжта", описвайки перспективите за екранизация като "противни". За известно време Селинджър обмисля театрална версия, но заявява на Сам Голдуин да "забрави за това", освен ако той самият би могъл да изиграе Холдън.
Според писателя Джойс Мейнърд, поддържал контакт със Селинджър през 70-те години, той никога не би позволил на някой друг освен самия него да получи ролята. Според него за тази роля е бил необходим нещо повече от "талантлив млад актьор в двулицево палто".
