Как се разпознава кой е "истински мъж" в многообразната тълпа на улицата? Жените по цял свят все повече си задават този въпрос, а мъжете се колебаят дали отговарят на изградените очаквания. Дискусията за разликите между половете и тяхното дефиниране е една от горещите теми напоследък и обикновено предизвиква ожесточени спорове.
Съвременната поп-култура измени идеите ни как точно трябва да изглеждат "истинският мъж" и "истинската жена". Няма как да не забележим промените в тенденциите и разбиранията, а и ще трябва и да свикваме с тях, ако искаме да сме в крак с модата.
Установените от години стереотипи все повече остават на заден план и дори биват яростно отричани от хора, които всячески се стараят да изглеждат модерни в очите на околните. В Канада вече е факт първото бебе, което в здравната си книжка няма посочен пол, а модата на безполовите деца обхваща все повече семейства.
Промените са особено осезаеми за мъжете
На този фон няма как да не си помислим, че сме свидетели на преломен момент в културата и в схващанията за половете. Промените са особено осезаеми що се отнася до мъжете, тъй като при тях те са лесно забележими дори и на пръв поглед.
Всъщност идеите за външния вид и държанието на мъжете са се изменяли десетки пъти през вековете и всеки период е имал своето схващане как изглежда "истинският мъж". Не винаги идеалният мъж е бил едър, мъжествен и силен.
В Древен Египет
В Древен Египет например фараоните са носили грим, много преди той да стане запазена марка на жените. Може и да ни звучи парадоксално, но плътната очна линия и сенките са подчертавали очите на владетеля и са демонстрирали неговото надмощие и власт над простолюдието.
По това време в Гърция и Рим е било не само приемливо, но и задължително високопоставените мъже да имат интимни взаимоотношения с по-млади момчета. Никой не е намирал тази практика за смущаваща или дори за странна. Едва с разпространението на ранното християнство тези привички са заклеймени като содомия.
През XII и XIII-ти век Средновековието връща на преден план мъжествения, късо подстриган мачо. Той е смел и вярващ в християнските ценности кавалер. Обикновено е бил аристократ - по душа и по произход, следващ строго определените тогава норми на поведение.
Ясно подчертаната мъжественост отново е издигната в култ, а и е допълнена от тежките рицарски доспехи, които са поредният символ на физическата мощ и превъзходство. Те правят мъжката фигура да изглежда по-внушителна и респектираща.
Рицарските дуели още повече затвърждават мачовския статут на кавалерите от онова време. Да предизвикаш своя опонент е било въпрос на чест, храброст и себеутвърждаване.
На мъжете през Ренесанса обаче не им се нравят грубите прояви и насилието. Новата епоха приема хуманизма като основна доктрина и варварщините не са й особено по вкуса. Силният пол се насочва към творчеството - поезия, проза и живопис. Дълги години най-привлекателен е образът на мъжа-артист и творец, а не на недодялания мачо.
Към края на XIX и началото на XX-ти век историята претърпява поредния обрат - на мода идва мъжът-денди. Писатели като Бо Брумел и Лорд Байрон налагат образа на суетния, умерено вманиачен по външния си вид мъж. Той притежава изискан език и маниери, лежерни хобита и излъчва безгрижие.
Дейвид Боуи шокираше всички с бялото си като тебешир лице и женствено излъчване през 1970-а, но по времето на Регентския период на Великобритания, започнал през 1811-а, вероятно щеше да мине за многоуважаван член на обществото.
Тогава аристократичната бледост и фини обноски са били един от най-сигурните символи за аристократичния произход на мъжа и неговото благосъстояние.
Мачото в Златните години на Холивуд
Образът на истинския мачо като модел за подражание се завръща в Златните години на Холивуд. Актьори като Джеймс Дийн и Марлон Брандо са олицетворение на идеала за мъж - те да достатъчно привлекателни и обаятелни, за да се харесат на жените, но и с твърд и непоколебим характер.
Заради тези харизматични мъже в момента се питаме "Какво се обърка?" и "Къде отиде истинският мъж?".
Модната индустрия има най-голямо влияние върху промените в разбиранията ни за мъжкия пол. Заради нея границите между мъжкото и женското облекло почти изчезнаха, а гледката на мъже в поли вече не е запазена марка на Шотландия.
Увеличаващият се брой унисекс дрехи по модните подиуми се оказаха само началото на новата тенденция. След тях дойдоха "андрогенните" модели - слаби и красиви, на които всяка дреха стои добре, без значение за кой пол е предназначена.
И тази година в Лондонската седмица на модата видяхме манекени, които без никакво притеснение дефилират в странни и откровено шантави тоалети, които са далеч от масовото схващане за приемливо облекло.
В царството на "нацепените батки"
Тези модели са в абсолютен контраст със стандартната представа за мъж - с широки рамене, къса до нула номер коса и леко агресивно изражение. В България тази представа е докарана до още по-голяма крайност - тук е царството на "нацепените батки". У нас истинският мъжкар е леко груб и не много джентълмен.
Промените обаче не важат само в модните среди, а и в области, които доскоро бяха запазена територия на мачовците като футбола например. Кристиано Роналдо и Дейвид Бекъм отдавна предефинираха разбиранията ни за мъжественост. Те с лекота комбинират визия на Аполон с така наречената "метросексуалност" - старателна и редовна грижа за външния вид.
Тяхната суетност, гелосаната коса и внимателно епилирани крака накараха мнозина да се съмняват, че истинският мъж все още съществува. Някои жени с отчаяние споделят една на друга, че не могат да си запазят час за козметик, тъй като гаджето им ги е прередило. В почти всеки женски разговор поне веднъж се е дочувало възклицанието, че "истински мъже вече няма на този свят".
Измененията в тенденциите при мъжете и тяхната мъжественост може да ни се струват като сътресение и жесток удар по собствените ни разбирания, но всъщност всяка епоха си има своите идеали. С други думи историята се повтаря циклично - женствените мъже са били актуални и преди, без това да унищожи човешкия вид.
