В мразовитото съботно утро се мятам на влака София-Перник, за да стигна на фестивала "Сурва" възможно по-бързо. Вътре блъсканицата е яка - само дето не си седим в скутовете.
Влакът по-скоро прилича на един голям вагон-ресторант - кой вече е пиян и вихри скандал, кой тепърва запива от партонче Карнобатска гроздова течност, оставяща червени дири по устните. Мухите винарки и те на маскараден фестивал са тръгнали...
Успяваме да изпаднем от влака навреме за 21-вия международен фестивал на маскарадните игри "Сурва". И още със слизането - звук от хлопатари. Събрали са се хиляди маскирани от цяла България- и от чужбина. Шествията са започнали от сутринта.
Тука възраст няма. Има настроение, което така те завихря, че не ти се мърда оттам. И не можеш да се нагледаш на феерията от цветове, звуци и танц. Някои са голи до кръста. Студ ли? Няма такова нещо.
Костюмите не изглеждат никак леки за носене и започваш да се чудиш как ли ще издържат до края на фестивала. Като минат няколко часа, не се чудиш.
Закачат се със зяпачите и няма как да не усетиш усмивките по лицата, скрити зад маските.
Дяволи, група "Робин Худ"-овци, отбор "цигани", представителки на най-древната професия, в ролята на които са се превъплътили мъже, жени. Други са се маскирали като пияници. Всеки е в амплоато, в което е себе си.
В един момент не си усещаш пръстите на краката от студ, в следващия вече си забравил. Около теб има толкова адреналин, че се топлиш. Даже и от миризмата на скарата, която предлагат накацалите по центъра дървени къщички - плюс греяно вино и всевъзможни сувенири. По това време на годината "Перник се превръща в едно голямо кебапче", каза майката на приятелката ми, по чиято покана съм тук.
Гледаш, пиеш, хапваш. Като един от зяпачите, който си отпива от голяма чаша червено вино и табиетлийски замезва с кебапчета, натъпкани в пластмасова чаша ... в левия джоб на якето му.
От сцената водещата тъкмо казва: "Човекът е до време, а традицията е вечна". Само трябва да я събудим -като мечка от зимен сън.
