1999: последната велика година за киното

През 1999 г. светът бе на ръба на ново хилядолетие, а никоя друга медия не правеше повече прогнози какво предстои от киното. Възходът на цифровите технологии и отмирането на филма започна някъде през този период - последната година от стария век не само бе революционна в киното, но си остана последната велика година като цяло за последните 15 години.

През 1999 г. видяха бял свят изключително много фундаментални филми: "Боен клуб", "Матрицата", "Американски прелести", "Бягай, Лола", "Давай", "Момчетата не плачат", "Шесто чувство", "Американски пай", "Трима крале", "Съперници", "Да бъдеш Джон Малкович", "Магнолия", "Проклятието Блеър" и "Офис треска", плюс още цял куп други. Общото между тези филми е умението на свежи, талантливи режисьори, които изоставиха традиционния стил зад себе си, за да експериментират с нови сюжети и ефекти.

През ноември 1999 г. Entertainment Weekly публикува статия на Джеф Гординиър, заявяваща: "Някой ден 1999 г. ще бъде отпечатана на микрочип като първата година на киното на XXI век. Годината, когато всички стари, скучни правила на киното започнаха да се сриват." И трябва да му го признаем - той е бил абсолютно прав.

Том Тиквер, режисьорът на немския филм "Бягай, Лола", коментира за същата статия: "Виждаме филми, които са толкова перфектни, че дори не можеш да се асоциираш с тях. Филм като "Малкович" е покана да направиш нещо съвсем различно. Дори "Матрицата", защото все още угажда на всички традиционни желания в киното, но все пак си играе с мозъка ти по много странен начин. Преди десет години не мисля, че хората въобще биха били готови за него."

Сега в много отношения сме в пъти по-зле в културен аспект, отколкото сме били преди 15 години

По всичко изглежда, че оригиналните ни идеи са се изчерпали. В списъка с най-доходоносни филми на 1999 г. в САЩ няма нито супергерой, а повечето от филмите са по оригинални сценарии, а не утвърден първоизточник.

"Матрицата", която създаде "bullet time" специалните ефекти, повлия на филми като "Генезис" и даде ново начало на екзистенциалната научна кинофантастика, но бе създадена по напълно оригинален сценарий, не по комикс. "Шесто чувство", вторият най-печеливш филм на 1999 г., бе автентична идея, дала нов живот на внезапните финални обрати.

От всички кинорежисьори, предизвикали сензация през 1999 г., само Спайк Джоунс ("Да бъдеш Джон Малкович") все още прави що-годе авангардни филми. "Тя" му спечели "Оскар" за най-добър сценарий тази година за философското представяне колко самотен е станал нашият живот. С това не твърдим, че изобщо липсва оригиналност през последното десетилетие, но повечето филми, поне тези на големите студиа, определено не съответстват на сегашното общество и цивилизация, както го правеха филмите през 1999-та.

Тогава бе възходът на трескавия монтаж и нелинейните сюжети

"Давай" на Дъг Лаймън например използва структура, наподобяваща "Рашомон", с бързи и кратки епизоди, ярки цветове и електронна музика, за да разкаже относително простичката история на тинейджъри, забъркали се с дилър на дрога.

"Бягай, Лола" експериментираше с формулата от видеоигрите на жена, опитваща се да спаси живота на гаджето си, но в трите миниепизода във филма нещо я възпрепятства и променя резултата от усилията й. Бихте могли без съмнение да кажете, че филм като "На ръба на утрешния ден" не би съществувал без Лола.

Или "Проклятието Блеър", което навършва 15 години този месец. Това не беше първият филм, който да използва "намерено видео" като инструмент на повествованието, но бе първият, който направи това масов подход. Дали "Проклятието Блеър" е велик филм? Не, но той ни накара да пищим от страх, просто защото никой тогава не бе виждал нищо подобно.

От всички филми в жанра "намерено видео" - да, това сега е поджанр на хоръра, благодарение на невероятния успех на "Проклятието Блеър" - досега той остава най-добрият.

През 1999 г. филм с уеб страница бе нещо ново. Никой не знаеше какво да мисли за него: Документален филм ли е? Или художествена измислица? Тези, които го гледаха на кино, се сблъскваха с тресящи се ръчни камери, които предизвикваха почти призляване у аудиторията. Сега, чрез YouTube клипове и смартфони, сме вече привикнали и не се стряскаме от тези резки движения и потрепвания на камерата.

Друго оригинално решение във филма: така наречената "вещица" никога не се появява. Това е като че ли един от първите моменти в съвременното хорър-кино, когато злодеят така и не се показва на екрана. Изобщо. Филмът до такава степен се заиграваше с мозъците ни, че много от нас наистина смятаха, че евентуалният "край на света" през 2000 година ще причини смъртта на всички.

С помощта на "Проклятието Блеър", продажбите на видеокамери достигнаха ръст от 800% от 1998 до 2000, а сега режисьорите могат да правят филми с минимален бюджет и да редактират заснетите материали на лаптоп.

Факт, нискобюджетните филми сега изглеждат по-добре, но пък им липсва силен сюжет

"Мисля, че ще настъпи прекрасен, експлозивен бум от посредственост," казва бъдещият режисьор на "Кешбол" пред EW през 1999 г. "И ще е ужасно. Мащабни идеи без голяма подготовка. Технологията води до определено безгрижие, защото е по-лесно да не бъдеш дисциплиниран и да свалиш гарда."

Извън технологичния напредък, през 1999 г. имаше много ориентирани към мъжете филми, които ни дадоха поглед към това как би трябвало да изглежда животът през XXI век. "Боен клуб", "Американски прелести" и "Офис треска" представяха американския мъж, бягащ от нормите на обществото и понякога борещ се с юмруци, буквално, срещу консуматорското общество, предградията и самодоволството.

"Боен клуб", силен коментар за мачизма в края на XX в., бе толкова показателен, че вероятно предвеща 11 септември 2001 г. и финансовия срив през 2008 г. Тайлър Дърдън ни научи, че е по-добре да чувстваш каквото и да е, само да не си безчувствен, и че мъжете нямат бъдеще; в резултат на това той ги превърна в шизофреници.

Обратно, Лестър Бърнам на Кевин Спейси в началото се чувства до голяма степен като Дърдън, но в края на филма намира покой с живота си - само че смъртта решава съдбата му. Тези филми, наравно с "Магнолия" на Пол Томас Андерсън, заявяваха, че красотата може да бъде намерена там, където най-малко очаквате - примерно в пластмасова торбичка, носеща се по вятъра - и че всички ние би трябвало да водим по-смислен живот.

Дали обаче оттогава насам сме заживели по-смислено?

Днес телевизията узурпира киното - фундаментална промяна, която започна пак през 1999 г., когато на повърхността изплува "Семейство Сопрано", последвано скоро от "Два метра под земята ООД" на сценариста на "Американски прелести" Алън Бол. С нарастващата разлика на бюджетите между студийните и независимите филми и почти пълното изчезване на среднобюджетното кино, как ще изглежда седмото изкуство през 2019?

Бъдещето сега се е превърнало в минало. 1999 г. настъпи и отмина с блясък, а това, което дойде след нея, бе също толкова кухо и безсмислено като параноята за Y2K - година 2000 и край на света.