Това е рубриката ни за по-зелен живот, която реализираме заедно с Hyundai IONIQ. В нея ви научим как да рециклираме, да живеем една идея по-зелено и да се се стремим към голямата промяна с малки стъпки.
Попитахме три жени какви са техните начини да живеят с мисъл за природата и как се справят с неща като разделното събиране на отпадъци, излишните дрехи, които всеки гардероб крие из дебрите си, както и какви хитрини използват при пазаруването си. Лесно ли е да живееш "еко" или е просто досадно бреме?
Ето какво имат да кажат по темата тенисистката Маги Малеева, Анджела Иванова, която обича да определя себе си като мечтател, и артистичната и талантлива Гергана Станчева...
Маги Малеева
Тенисистка, бивша номер 4 в светвната ранглиста
Основният ми принцип е минимализмът. Много мразя вкъщи да има излишни вещи. Опитвам се да имаме само това, които използваме, това важи за всичко - предмети, дрехи. Макар че е малко странно да го кажа, защото у нас има страшно много неща...
Що се отнася до децата - не се купуват подаръци, освен за Коледа и рождените дни. Взимаме им само неща, от които действително имат нужда. Като "нужда" аз разбирам нещо, което им трябва или с което ще си играят наистина дълго време. Те вече знаят и ако е вещ, която ще се счупи бързо, не я искат.
Иначе купуваме почти само био храна. Не се запасявам - много мразя храна да стои дълго време, хладилникът ни също изглежда доста минималистично. Пазарувам веднъж седмично от чрез "кашона" на Harmonica. Там имам възможността да всяка седмица да правя промени в списъка - ако видя, че нещо е излишно или е в повече и го махам. Месо също купувам от ферма, понякога си купувам квасен хляб от някоя пекарна. Но основата е веднъж седмично да поръчвам кашон храна.
Не-био плодове и зеленчуци взимам, само когато ни потрябват. Това е еко дотолкова, доколкото био хранителните продукти щадят почвата. Не купуваме конвенционална храна, но не я и забраняваме. Ние с децата рядко ядем навън, предпочитаме да готвим вкъщи. За съжаление понякога все още изхвърляме храна, това някак си не мога да го преценя. Не се случва често, но не съм перфектна в това отношение.
Аз много обичам дрехи, но ако отвориш гардероба ми, ще видиш три чифта дънки, даже доскоро имах само един. Дрехи, които не ползвам от година и повече ги раздавам на приятели и на други хора. Когато децата ми бяха по-малки, си разменяхме дрехи с приятелки и братовчеди.
Юлия (дъщеря ми) вече стана на 10 години, но има сигурно 4-5 тениски. И понеже ми харесва да й купувам, казвам й "Хайде да отидем да си избереш", а тя ми отговаря "Не, аз имам достатъчно". Това супер много ме кефи - че не държи на предметите.
Опитвам се все пак да намеря баланса, не може само с рестрикции. Единственото ми табу са кожените изделия. Аз страшно много обичам кожени чанти, но никога няма да си купя кожа. Имам примерно 2-3 кожени чанти, може би една, но го намирам за ужасно - отношението към животните, обработката на кожата, оцветяването й, всичко. Иначе няма нещо друго, от което да се лишавам.
Обожавам и уважавам животните, природата и усмихнатите хора.
Освен да си крада нови спомени с гореспоменатите, съм фотограф, принт оператор, доброволец и мечтател.
Според една скоропрочетена статия 20 дни са напълно достатъчно на човек, да придобие нов навик. Представете си само, колко малки вратички отваря това.
Колебаех се, дали да спомена разделното събиране, но предвид факта че много хора все още не го правят, директно влиза на първо място.
Платнените торбички за пазар - моята любима причина да се качвам обратно до вкъщи, след като съм излязла по инерция до магазина без. Така де, стягаме дупето, нали ... ? Удоволствието е двойно, като знам, че отивам до кварталната бакалия, където спокойно успявам да избегна и малките досадни пликчета за плодове и зеленчуци. Впрочем, чух от приятелка, че тя ги е заменила с мрежички за деликатно пране. Велико!
Старая се да избягвам купуването на чужди стоки при наличието на страхотни български такива. От храна до тениски! Съответно тотално бойкотирам масовите евтини "бързи" марки. Малко хора се замислят, в какви условия се работи, че да стигне до нас за 5 лв. след 10 000 километра. Да не говорим за тоталната им липсва на пречиствателни станции около заводите.
Що се отнася до храната - изцяло съм изключила животинските продукти от менюто си, но за тези които не са ще кажа - изберете българското и етичното. Избор имаме. Винаги.
Завършвам с това:
- В България около 35 000 деца страдат от астма. Оставете колата си пред блока, следващия път отивайки на работа. Или пък се обади на колега и пътувайте заедно. Даже, се обади на още един. То дори си звучи като чудесен старт на деня.
Гергана Станчева
Горд човек на кучето Рико, а през останалото време фрийланс илюстратор. Живее в София и има за цел в живота да изяде всички плодове в обсега си.
Полезни навици:
Рециклиране! Въпреки все още хвърчащата идея, че всички боклуци се събират от един камион и рециклирането в България е само театър (не е), изхвърлянето на боклука в съответните контейнери е една от най-важните ни крачки към намаляване на замърсяването. Би било оптимално човечеството просто да прави по-малко боклук, но докато не измислим как точно да се случи, можем поне да пре-използваме този, който създаваме.
Има още много какво да се желае от инфраструктурата за събиране и рециклиране на отпадъците в страната ни, но междувременно можем да оползотворим този минимум. Три малки кофи и навик са всичко, от което имате нужда за целта. Аз всъщност разполагам само с две - за битови отпадъци и пластмаса/ метал, а "кофата" за хартия е всяка хартиена торба, която попадне в дома ми.
Разполагам с безброй платнени чанти за пазар - големи, малки, сгъваеми, шарени, едноцветни, памучни, мрежести, всякакви. Те заместват найлоновите, които мога да си купя от касата в магазина. Освен доста по-красиви, са и лесен начин да не трупам неограничено количество торбички. Скоро открих, че малките пликчета в секцията "плод и зеленчук" пък могат да се заменят с мрежести торбички за деликатно пране в пералня!
Избягвам да купувам вече опаковани в пластмаса продукти и навсякъде си разнасям бутилката за вода, за да не се налага да прибегна до купуването на еднократна бутилка. В заведения пък отказвам сламки. Анатема за всичката пластмаса завинаги!
Ако мога да го избегна, не се качвам на колата. Освен, че обичам да се разхождам и да карам колело, го намирам и за по-полезно за своето здраве и общия въздух. Метрото пък е чудесен повод да послушам музика или да прочета някоя статия докато пътувам. Като не шофирам навсякъде съм по-мила и към собствените си нерви, като не упражнявам цветен речник по хората, които не вярват в даването на мигач.
Даряването на стари дрехи не е толкова зелен, колкото социален навик, но си заслужава да се отбележи. Поне два пъти в годината минавам през гардероба си и го разчиствам от дрехи, които не нося и междувременно откривам такива, които съм забравила, че искам да нося. Така ясно си давам сметка, че нямам нужда от нищо ново и не се налага да пазарувам, а някой получава неизползваните.
Има безброй организации, с които можете да се свържете за целта. Ако пък нямате време, всичко в добре опаковани чували можете да оставите в контейнерите на БЧК. Има дори в един от моловете ни, при все че са забутани в подземния паркинг...
Особено важен урок за мен беше и просто да си купувам малко, но качествени дрехи и да не припарвам до магазините за "бърза" мода, които освен с лошо качество, могат да се похвалят и с безброй дела за плагиатство и некоректно отношение към работниците си.
Ако го броим за навик- не консумирам животински продукти. Това за мен е един от основните начини да вредя по-малко на планетата.
