Дайте шанс на бездомните

Ето че дойде Рождество, светъл празник, гарниран с постни трапези, лудо пазаруване и все по-големи задръствания. За да бъде картинката още по-пасторална, досущ като в коледна картичка, заваля сняг, който зарадва децата, скиорите и босовете на фирмите от сектора на чистотата.

И все пак пристигналата зима отново ни посочи един жесток проблем - равнодушието, с което много българи се отнасят към изпаднали в беда сънародници.

Обръщам се към вас с вяра в здравия ви разум и надежда в човещината ви. Тази седмица в София се случи нещо важно, и мисля добро, което трябва да бъде подкрепено. В едно забутано бивше работническо общежитие беше открит Център за кризисно настаняване на бездомни. Той ще работи от 20 декември 2011 г. до 31 март 2012 г. Адресът му е жк "Захарна фабрика", бл. 51-а, вх. А. Центърът е с капацитет 30 места, за които ще грижат осем души.

Това е голяма крачка в правилната посока, но без реална, смислена и навременна подкрепа от страна на гражданите, институциите и организациите резултатът ще е посредствен. Ще ви представя проблема с думите на един от най-добрите православни мисионери - митрополит Антоний Сурожский в проповедта му, озаглавена "За да не бъде тази нощ напразна" .

...В днешната нощ по цялата земя, в множество страни бедняци, странници, бездомни хора, млади и стари, загубили силите си в непосилната борба с живота ще чукат по вратите на хора, които имат покрив, които имат хляб, които имат легло, за да спят и огнище, за да се стоплят.

През тази нощ, когато прославяме пришествието на Бога на земята и говорим за Неговата безкрайна любов към нас, има хора, които ще се чувстват повече от когато и да било друг път изоставени, самотни; има болни, които никой не е посетил и за които тази нощ е самотна и страшна; има хора в затвори и лагери; има хора в лудници; и има просто хора на многолюдните улици в нашите големи градове, които няма къде да положат главите си.

Колко страшно е това!... След 2000 години, през които прославяме родилия се през тази нощ Син на Бога, ние не разпознаваме във всеки бродяга, във всеки бездомник, във всеки обезправен наш брат - иконата, живия образ на Христос. Колко е страшно това и какъв съд произнася то над нас, над нашето общество, над онази мнима правда, която уж живеем...

Силни са думите на митрополита и като нож пробождат и най-дебелокожия и самодоволен читател. Затваряйки си очите пред драмата на тези хора, ние съзнателно унищожаваме и последните основания да се причислим в групата на цивилизованите народи.

Законът на джунглата винаги е бил символ само на едно - на варварщина, и колкото и да се опитваме да я маскираме с някакви мними успехи, тя показва ужасяващото си лице на всеки ъгъл. Честта и достойнството на всяка личност, на нашето общество и държава са поставени на велико изпитание.

Може би, ако положим усилия, за да дадем шанс на тези хора, то и нашите взаимоотношения ще бъдат малко по-добри, устойчиви. Може би тогава с право ще можем да се наречем достойни човеци.

Кризисният център в "Захарна фабрика" се помещава на първия етаж в някогашното работническо общежите на завод "Климент Ворошилов". Архитектурата е жив паметник от времето, в което патронът е бил един от най-приближените до Сталин партийни и военни функционери.

Прясно боядисаните стаи предлагат най-важното за закъсалите хора - топъл подслон и храна. Стаите са с парно и нова дограма, имат по две легла, гардероб, маса и два стола. На етажа има баня, тоалетна и столова. Центърът приема всички, които се обърнат за помощ, независимо от това дали имат лична карта.

Вратите за нуждаещите се отварят в 18 часа, но всяка сутрин в 10 часа те трябва да напуснат приюта. За всички има топла храна, а за тези, които идват с прекалено мръсни дрехи, има подготвени за смяна. Този център се явява така необходимото първо стъпало към влизането или завръщането в обществото на тези страдалци.

Социални работници им обясняват какви са възможностите за настаняване в приюти за по-дълго време. В София има три такива - на горните два етажа в същата сграда в "Захарна фабрика", в жк "Красна поляна", ул. "Ришки проход" 2 и в жк "Люлин", бл. 464, вх. А. В момента и трите се пукат по шевовете с над 500 момчета и момичета, мъже и жени, които са намерили временно спасение там.

Основната цел на новия кризисен център е да защити бездомниците от бяла или гладна смърт. Това е похвално, защото миналата зима в България на такава кучешка смърт бяха осъдени неколцина несретници. В страни с претенции, но и с по-сериозни студове като Полша и Чехия тези случаи бяха десетки...

Сега системата се нуждае от рационално управление и подкрепа. Приютът в "Захарна фабрика" има спешна нужда от:

• Реклама - Нуждаещите се, гражданите, които искат да им помогнат, патрулиращите полицаи и мобилните екипи на "Социални грижи" и "Бърза помощ" трябва да са наясно, че в града има място, където се предлага подслон и топла храна за бездомни. Адресът е жк "Захарна фабрика", бл. 51-а, вх. А, дежурният телефон е 0889 048 060. Сигнали могат да се подават и на 112.

• Подкрепа от общинските и държавни власти - по-добра координация между служителите на "Социални грижи", "Социално подпомагане", бюрата по труда, Домовете за деца, лишени от родителски грижи и т.н.

• Подкрепа от неправителствените организации, начело с БЧК, църквата и останалите религиозни общности.

• Дарения от гражданите и бизнеса - храни, тоалетни принадлежности, дезинфектанти, телевизори, радиоприемници, компютри, кабелна телевизия, интернет, вестници, списания, книги, учебни помагала и т.н.

• Ангажиране с каузата от страна на популярни и авторитетни личности.

Дългият път към дома в лоното на обществото е осеян с препятствия и само с общи усилия изпадналите в беда хора могат да заживеят човешки. Този център първо трябва да стане целодневен, а след това и целогодишен. В противен случай тъжната гледка от предколедната вечер ще се повтаря всяка зима.

Опърпани и почернели, тези сираци, изоставени някогашни хлапаци, жертви на банки и лихвари, клошари, пияници и наркомани ще обикалят тихо около желязната врата в очакване да стане 18 часа. На другата утрин топлото и чисто легло ще се превръща в някоя градска шахта, кофа за боклук в закусвалня, дъжд - в баня, а студът в болест и смърт.

Успеем ли да надградим направеното досега в този приют, ще можем да поставим и следващите проблеми - за нивото на обучение и подготовка за живот в домовете за изоставени деца, за организациите, предлагащи професионални и други квалификационни курсове, за смисъла от спасяването на всяка личност...

Всичко това е важно, но сега, часове преди Коледа, вие можете да направите първата крачка. Като занесете малко портокали, банани и мандарини в този спасителен за бездомните хора приют. Можете да усмихнете тяхната първа празнична вечеря със стария си телевизор или прашясало радио, за да могат и те да се насладят на песента.

Тиха нощ, Свята нощ

две очи и във тях

нежен поглед сияещ от смях.

Лъч надежда достигна до нас

за спасителен час, за спасителен час.