"Аз съм онзи, когото децата обичат и родителите мразят. Ако си постигнал това, все едно си отбелязал гол..."
Сещам се за думите на Ози Озбърн по повод музикалните формати, които блеят у нас. Не че участниците като цяло не могат да пеят, а и не се пиша музикален експерт. Овчедушното им поведение е така фокусирано, че едва ли тези предавания могат да привлекат млада аудитория.
По-скоро са подходящи за умиляващи се от сълзливи историйки бабички, които мечтаят да видят и своите внуци на голямата сцена. И да пореват с тях, когато ги свалят от там.
Не очаквам да отхапе главата на жив прилеп или да смърка мравки от някой от кандидат "звездите", каквито си мислят, че в миг ще станат тези пораснали и не толкова тийнейджъри, ако спечелят шоуто. Но тъкмо в това е проблемът - шоу не се печели. Прави се.
А тези изпълнители просто слушат с окорени очи членовете на журито точно по начина, с който зубър демонстрира подмазваческия си интерес към професора - с молба в очите да не му пише по-малко от шест, защото ще разочарова семейството си.
Отбягвам "Гласът на България" заради чалга темата, но общите ми - и признавам откъслечни - впечатления от двата формата се потвърдиха снощи, когато засякох някакви елиминации по "X Factor", след които трябваше да останат 12 финалисти. С едно-две изключения, тези, които се разделиха с мечтата да продължат в предаването, ронеха сълзи като при тежко загубена гладиаторска битка, която ги обрича на смърт (без да подценявам пеенето като професия, очевидно тези хора не са полагали никакви други усилия досега и представа нямат какво всъщност е загуба).
А онези, които имаха късмета да продължат напред, издекламираха всички патетични клишета, известни на човечеството. Толкова много инфантилни писъци без нито едно простичко "ебати, верно ли продължавам..."
Къде са лошите момчета/момичета, които освен с таланта си да пеят, могат да те залепят за екрана заради харизмата си, шантавата си идентичност или дори да те разгневят, че са прекалено нагли бунтари... Вместо да се престарват на рефрена "И морето реве с пълна сила, туй черно море..." Темата за кавърите на Миро и Графа е изтъркана.
От кога моделът за музикална звезда е някой, който можеш да заведеш спокойно на светско събитие, без да се опасяваш, че импулсивно ще направи или каже нещо неподходящо. Трябва ли изпълнителите да са толкова благи и лишени от дивотия при условие, че не са и чак толкова въздействащи с пеенето си, за да приемем, че това е достатъчно да ги вземем за необикновени или поне интересни личности.
Най-пагубното за тези формати е, че на тях се явяват (или допускат) хора, които се страхуват от наказание. Тук няма да видиш нито един, чийто човешки облик е подчертан и с лошите му страни. А само спретнати клонинги на най-бозавата предсатва за звезда, на които послушанието сякаш им е даденост.
А не се сещам за някое поп или рок величие, което да си е пяло кротко и здравословно до пенсия. Освен с голям талант, шоуто водят чешити, за които е невъзможно да предвидим какво ще направят утре. А това по нашите телевизии (клишето е съвсем умишлено), вече сме го гледали...
