Искам да участвам в играта ви "Покажи България на децата си", тъй като много обичам да обикалям със семейството си из страната и да откриваме малко известни за нас местности, обичаи и т.н.
Последното ми откритие, което все още не съм проверила (надявам се да се случи с ваша помощ) е много стар български обичай от Странджа. Казвам Странджа, защото не разбрах в кой район се практикува, но е през пролетта и наесен.
Странстващи монаси сглобявали малки олтари с иконите на Богородица и Исус и ги пускали по вода в реките. И така всеки човек, който не можел да влезе в църква, е можел да се помоли, а даровете (обикновено храна или монети) служели за храна на животните и просяците.
Ритуалът се практикува, защото има заседнали в дърветата по реките такива малки олтарчета, но никой не казва кой и как ги прави (хората се страхуват, не знам от какво), както и нестинарството в района на Малко Търново. За този обичай е останало само едно момче, което се твърди, че притежава всички качества на истинските нестинари, за него може да разбере в музея на Малко Търново - само ако някой (както аз) попита изрично за това.
И за факта, че повечето гробници - от които само една не е тракийска - тънат в забрава, а двете напълно запазени такива са с военен пропусквателен режим. Едната е тотално забранена за посещения, а другата е с предварително записване, за което е много трудно да се вредиш.
Планината е невероятна, успях съвсем за малко да бъда там, и оттогава планирам да заведа семейството си и приятели, защото има не само природа, но и невероятната история на България, в един странно автентичен вид. Някои артефакти са като консервирани...
А за децата там е може би най-големият парк за игра, който съм виждала. Цялото градче Малко Търново е в паркчета и вадички (по стари снимки и рисунки на града това са били няколко извора, които са се събирали в река).
Уникално за мен беше да видя и една до друга източноправославна и католическа църква. Не знаех, че има разлика, но има още от фасадата. И знам за още артефакти и обичаи, за които обаче нямах време да проверя за достоверност, заради малкото време, с което разполагах.
Иначе успях да пробвам няколко случайно попаднали ми оффроуд маршрута, с моя ПиДжей (така си наричам Дъстъра, означава Perfect Gentleman).
Много бих се радвала, ако поне малко съм ви заинтересувала с идеята да покажа на дъщеря си България. Тя е на 2 години и 10 месеца.
Успех в начинанието, с което, вярвам, ще разбудите заспалите и позабравили красотата на родината си българи!
