Когато наближите Пуоланка, малък град в средна Финландия, големи жълти табели започват да изникват отстрани на пътя.
В сивия следобед те изглеждат почти ободряващо, докато не видите какво е написано на тях.
"Изгубили ли сте се? Наближавате Пуоланка", предупреждава една от тях.
"Скоро ще сте в Пуоланка. Още имате време да обърнете назад", допълва друга. Има хора, които ежедневно си мечтаят да съборят тези табели, обяснява Томи Раяла, 41-годишният изпълнителен директор на Асоциацията на песимистите в Пуоланка. Това е групата, която стои зад въпросните надписи.
И все пак Пуоланка превръща песимизма в бранд. Градът си има Фестивал на песимизма, мюзикъл и дори онлайн магазин - всички те поднесени с крайно хумористичен тон. Видеа, представящи Пуоланка в цялата му песимистична слава, имат стотици хиляди гледания онлайн.
Кметът Хари Пелтола казва, че когато разказва на други финландци откъде е, всички споменават песимизма. Когато чуят думата "песимист", мнозина си мислят за Пуоланка, потвърждава и Раяла. Защо обаче отдалеченото и непретенциозно малко провинциално градче прибягва до толкова безрадостна идентичност.
И какво означава за Пуоланка да е самообявил се глобален център на песимизма?
Мрачният нов брандинг на градчето възниква на фона на демографски промени и пик на не особено ласкави публикации в националната финландска преса. Подобно на много други държави, раждаемостта във Финландия спада, а населението застарява, като статистиките са по-депресиращи от тези на нордическите съседи като Швеция.
Последният доклад от Финландската статистическа служба предрича, че населението ще започне да намалява към 2031 г., което увеличава загрижеността за ефекта от това върху социалните грижи и системата на здравеопазването.
Най-тежко засегнати са общини като Пуоланка - място, което Раяла описва като "най-отдалечената община в най-затънтената провинция на Финландия". Градчето има около 2600 жители, повече от 37 на сто от които са над 64-годишна възраст. Населението спада наполовина от 80-те години насам, а по-големите градски центрове продължават да привличат младите да заминат натам, вместо да останат по родните си места.
Експертите по демографията във Финландия казват, че промяната на населението създава печеливши и губещи и Пуоланка е сред губещите.
Ако погледнете данните за Пуоланка, те са доста мрачни във всички възможни аспекти, независимо колко позитивно се опитвате да ги интерпретирате. Раяла си спомня период от началото на новото хилядолетие, когато ако Пуоланка въобще присъства в медиите, то винаги е в негативен контекст. Той коментира, че песимистичното движение възниква в отговор на постоянното изтъкване колко лош пример е Пуоланка в демографски аспект.
Идеята на движението е "Окей, най-лошите сме, но ще бъдем най-добрите най-лоши на Финландия".
В делничен следобед в центъра на Пуоланка е тихо и спокойно. Шест пъти седмично пристига автобус от Оулу - по-голям град, разположен на около 130 км. Има няколко магазина за хранителни стоки, аптека и бензиностанция, където местните хора се събират да разговарят и пият кафе. Има един ресторант, който сервира обяд. Повечето жители работят в сферата на услугите или селското стопанство.
63-годишният Яко Павола, който държи книжарница близо до кметството, участва в движението, още когато песимизмът за първи път набира популярност в средата на миналото десетилетие. Тогава в града дебютира "Песимистична вечер", за да допълни и без това скучната гама от летни събития.
Вместо входна такса, участниците трябва да плащат изходна такса. Хората отиват не само за да видят програмата, но и да се видят едни - други.
В истинския дух на песимизма те казват на съседите си "О, виждам, че все още си жив...".
60-годишната Рита Никанен, която също е ангажирана с движението още от самото му начало, си спомня естествения начин, по който възникват първите събития.
Един човек казва, че в Пуоланка нищо не работи - дори и песимизмът. И все пак нещото, зародило се като идея сред приятели, се разраства в "песимистична група", която организира повече събития на локално ниво и дори има участия из други краища на Финландия. С годините Никанен, която работи като медицинска сестра в местния дом за стари хора, заема главни роли в мюзикъли и онлайн видеа.
Тя е и член на песимистична банда, наречена "Trauma Group", която все още има участия по заявка на граждани.
След близо десетилетие на активност през 2016 г. първоначалната група песимисти слага край на движението заради спада на броя активни членове. Скоро след това обаче Раяла, който е израснал в Пуоланка, но прекарва близо две десетилетия в други градове и в чужбина, е нает от общината.
Работата му е да разработва онлайн общински услуги, но също така му е възложена и задачата да поддържа и развива песимистичния бранд, за да спомага за маркетинга на града. В първото видео, което заснема като част от тази си работа, Раяла саркастично повежда зрителите на обиколка из Пуоланка.
Видеото е пълно с мрачен хумор и достига до 200 хил. гледания, когато е публикувано в социалните мрежи. Второто видео достига до половин милион зрители. Обикновено рекламата е в това да представиш нещата по-добре, отколкото са в реалността. Но за Раяла най-хубавото на песимизма е, че не се налага да лъже.
Той впоследствие напуска работата си в общината, но все още работи почасово като ръководител на Асоциацията на песимистите.
Тя е регистрирана като некомерсиална организация, която разчита основно на доброволци и се финансира от приходите на онлайн магазина, както и от някои епизодични събития, грантове от отделни проекти като летни мюзикъли и финансирания от ЕС. Раяла все още се занимава с правенето на видеа за каузата.
Една от темите е относително малкият брой жени - като цяло повече жени, отколкото мъже напускат малките общини. В Пуоланка мъжете също съставят около две трети от възрастовата група между 20 и 29 години. Антигероят във видеото е майсторът на свалките Нико, който е изигран от 22-годишен младеж.
Той обикаля из града в търсене на жени. В един от клиповете се регистрира в Tinder, но единственият "match", който получава, е с майка си. Не е особено дълбок хумор, казва Раяла, но нещата започват от идеята, че единствената жена, която можеш да срещнеш в Пуоланка, е собствената ти майка.
Раяла вярва, че новата глава в историята на движението е само началото за песимизма в Поуланка.
Социалните мрежи усилват добре популярността на бранда - онлайн магазинът получава стабилна вълна от поръчки за тениски с девизи като "сърдито старче" и "заядлива вещица".
Мюзикълът миналото лято събира аудитория от цялата страна и вероятно ще се повтори и догодина. Новото колективно пространство, посветено на песимизма, ще бъде достъпно за посетителите, които преминават през центъра на града на път към Лапландия.
Що се отнася до бъдещето, Раяла би искал да види песимистите на кориците на списания. И все пак той казва, че реално за момента няма конкретна стратегия - просто правят неща, които им се виждат забавни.
Но някои вярват, че цикълът на упадък в провинциални общини като Пуоланка ще продължи.
Много такива места чакат да дойде някаква голяма промяна, някои говорят за движения като "анти-урбанизация", които да накарат хората да отбягват големите градове, но за момента това не се случва. И все пак и скептиците признават, че Пуоланка изиграва добре картите си.
Кметът Хари Пелтола е изпълнен с повече оптимизъм. Според него спокойната, непокътната природа на Пуоланка ще допадне на някои хора. околните гори предлагат изобилие от горски плодове и гъби, а Хепоконгас, един от най-високите водопади в страната, е на една ръка разстояние. Има изобилие от сняг и чист въздух.
Дори и ако хората не живеят постоянно там, мнозина имат летни хижи в и около Пуоланка - през празниците населението на града почти се удвоява. Предизвикателството е да бъдат запознати хората с това като предлага градът. Трябва да има нещо, което да интригува и в случая песимизмът върши добра работа.
Въпреки че Раяла смята, че има още много, което може да се постигне с песимизма, това не му пречи да осъзнава, че дните на този малък град вероятно са преброени.
В крайна сметка, песимистът никога не остава разочарован. "Ако живеете тук и прекарвате време в мечти как нещата в Пуоланка ще се подобрят и как повече хора ще дойдат някой ден, се борите с вятърни мелници", казва Раяла.
Такива мечти само водят до разочарования и огорчение.
"Но ако приемете фактите такива, каквито са, и после използвате тази реалност във ваша полза, животът и просъществуването тук са напълно възможни", заявява той, като звучи подозрително оптимистично.
