За мен най-интересният въпрос за религията не е дали Бог съществува, а защо толкова много хора са религиозни. Има около 10 000 различни религии - и всяка от тях е убедена, че има само една Истина, която е нейно притежание. Да мразиш онези с различна вяра изглежда е част от тези убеждения.
Около 1500-та година реформаторът на църквата Мартин Лутер описва евреите като "потомство на пепелянки". През вековете християнската омраза към евреите ще ескалира до погроми - и до Холокоста. През 1947 г. над един милион души са убити, след като перлата в британската корона, колонията Индия, е разделена на Индия за индусите и Пакистан за мюсюлманите.
Религиозната омраза не е намаляла оттогава. 43% от гражданските войни се водят именно на религиозна основа от 2000 г. насам. Почти 64 на сто от населението на планетата са католици, протестанти, мюсюлмани или индуси.
Вярата е изключително упорита
В продължение на години комунизмът е единствената позволена "вяра" в Китай, а религията е строго забранена, както подобава на заветите на Карл Маркс, сравняващ я с опиум за масите. През 2007 г. обаче 1/3 от китайците над 16-годишна възраст се определят като религиозни. И тъй като тези данни идват от правителствения вестник China Daily, то е много вероятно истинският брой на религиозните хора в страната да е поне два пъти по-голям.
Как стои въпросът в САЩ? 95 на сто от американците твърдят, че вярват в Бог. 90 на сто се молят, 82 на сто са убедени, че има чудеса, а 70 на сто - в живота след смъртта. Половината вярват, че Адът съществува, което издава известна непоследователност във верските им убеждения.
В Холандия, която е много по-светска държава, около половината население се съмнява в съществуването на висша сила или нещо свръхестествено, или пък вярва в неопределено "нещо". 14 на сто са атеисти, толкова са и протестантите. За католици се приемат 16 на сто.
На симпозиум в Истанбул през 2006 г. Херман ван Прааг, професор по биологична психиатрия, се опита да ме убеди, че атеизмът е "аномалия". "Зависи с кой се сравнявате", отвърнах аз. Десет години по-рано проучване показа, че едва 7 на сто от водещите учени в САЩ и 3 на сто от тези във Великобритания вярват в Бог - и нито един от Нобеловите лауреати.
Теория на еволюцията
Има данни за връзка между атеизма, образованието и коефициента на интелигентност. Но наистина изглежда, че религията осигурява еволюционно предимство. В своето развитие човекът е постигнал пет поведенчески характеристики, присъщи на всички култури - език, усъвършенстване на сечива и инструменти, музика, изкуство и религия. Само религията няма подобие или предшественик в животинския свят. Нейните предимства обаче са безспорни.
Първо, религията изгражда група и общност. Да напомним за оцеляването на евреите по време на инквизицията и Холокоста. Това е изключително силен инструмент и за лидерите. Или както казва Сенека: "Обикновеният човек приема религията за истина, мъдрият - за лъжа, а владетелят я намира за полезна".
Тази сплотеност може да се постигне по-различни начини - религиозно образование, насаждане на страх, поддържане на обществено неведение и отхвърляне на друговерците, наказания за тези, които не спазват законите на вярата и т.н.
Богохулството се наказва строго в Стария Завет, а в днешен Пакистан има измеренията на сериозно престъпление. През Средновековието стремежът за достоен задгробен живот и праведност в настоящия води до порочната практика на "купуване на грехове" - индулгенциите, с които католическите свещеници опрощавали греховете на миряните. Подобно нещо се случва и днес, например в Колорадо, където местен пастор създава "Къща на Ада" - радикално християнско училище, което посреща деца, за да ги ужаси и подготви за наказанията в отвъдното.
Много важен механизъм е чувството да бъдеш разпознат като член на дадена религиозна група - чрез облекло, кръст, забрадка, обрязване, обреди и ред други. Принадлежността към дадена религия трябва да бъде видима, поради което въпроси като забраната на бурките на обществени места са толкова чувствителни. Посещението на църква в САЩ пък се смята за предимство за достъп по определени среди и възможности за развитие. Няма значение къде точно са мощите на Аллах, Буда или плащеницата на Исус Христос - важно е хиляди хора да отидат там, за да ги видят.
В такава среда човек се чувства защитен, част от цяло. Има изследвания, които показват, че религиозните хора се радват на по-добро душевно здраве и задоволство от живота. Твърди се, че вярващите по-лесно решават проблеми и приемат трудности, включително когато става дума за природни бедствия и катаклизми.
Те са по-щастливи, по-рядко изпадат в депресии или извършват самоубийства. Последното обаче важи за жените, тъй като мъжете, които редовно посещават църковни служби, са по-склонни да изпаднат в депресия. Учени в Израел дори твърдят, че вярващите мъже са с двойно по-голям риск от деменция. Не на последно място - всяка религия твърди, че защитава раждаемостта, което пък води до забраната на контрацепцията и абортите.
Мозъкът е в основата на всичко
Възприемчивостта към религията се определя от духовността, която е наполовина генетично заложена, както са показали проучвания на близнаци. Духовността е качество, което всеки притежава до известна степен, независимо дали принадлежи към църква или не. Религията придава форма на духовността, като за нея често нямаме избор по ред социални и семейни традиции. Като майчиният език.
Има и друго обяснение. Върху човешката духовност влияние оказва серотонинът. Броят на рецепторите на серотонин в мозъка кореспондира със степента на нашата духовност. Неслучайно определени вещества и субстанции, които влияят на серотонина - LSD, мескалин и псилоцибин (магическите гъби ), предизвикват „мистични" преживявания. Същият ефект върху мозъка могат да има и други опиати.
Тестове на японски монаси показват, че различните видове медитации стимулират различни части от мозъка, главно в префронталната кора и париеталния кортекс. Подобни проучвания обаче разкриват прекалено малко за сложните процеси и връзки в мозъка, които играят роля и при нормалната религиозност, и при определени неврологични и психиатрични болести. Понякога е трудно да се прокара разграничителна линия между религията и патологията. На този проблем трябва да се гледа в контекста на историята и културата.
pixie | 08.01.201412:36 Има разлика между вярващ и религиозен човек. Вярата е необходима, но е нещо много интимно. ---------------------------------------------------------------------------------------------- Науката настоява, че ако една "истина" не е всеобщо съобщима, то тя или "не е истина" или и е своего рода "безсмислена истина". Реално положението е обратното - просто науката е способна да са занимава само с истини които могат да минат през логико-математическият апарат, а те по необходимост са от горният вид. Едно прост критически поглед обаче показва, че тия истини никак не са мнозинство измежду истините.
Айде пак за еврейте, айде пак малко маркетинг ала-Холокост, айде пак колко са умни и прочее щото са много ама много религиозни и онзи горе се грижи много за тях. Всеки има право да си вярва в каквото иска, стига това да не пречи на околните. За съжаление това в много редки случаи не се получава. Просто миролюбивите религии не са практични. Стадото и кротко да е, си иска и "гега" и куче...... че и вълк( за страх). Всеки обвързан с религия, я ползва по-различен начин, за : власт,страх,почит,традиция, пари,отдаденост,благотворителност, аскетизъм, педофилия, педерастия, мистика и понякога от чисто психични отклонения.
Гледам, че Борис пак е блещил глупости - "всеобщо съобщима"
Хайде сега, върнахме се във времето на соцреализма: вярата в Бог е резултат от мозъчни изменения Ако пък имаш пророчески сън или видение - резултат е от дрогата, която си приел
"Биолозите са по-малко склонни да вярват в Бог и в отвъдното, отколкото физиците". А защо точно физиците вярват?
Ама че глуповата статия: псевдонаучна, псевдожурналистическо изследване, дори псевдоавтор (по псевдоцитат). А пък това за "духовността" и "стеро..." си е направо иновационна абсурдност. Сериозно: аз пък се чудя как може един съзнателен човек да твърди, че не вярва в Бога? А самата статия е повече объркана, отколкото объркваща. Жалко, иначе в този портал срещам интелигентни материали. САМО СОТОН
Там е работата, че мислещите твари не могат да бъдат настървено атеистични: за отричането на Бога те нямат никакви онтологически основания, защото такива просто не могат да бъдат изведени дори теоретично. Вярващите, че няма Бог, са интелектуално доста по-уязвими от изповядващите конкретна вяра в Бога. Първите просто вярват в своето НЕ (което е сладко, но умствено абсурдно), другите трудно могат да обяснят в какво точно вярват. Все още не съм срещнал опонент-атеист, който с разумни доводи да ми покаже къде греша и да ме убеди в липсата на Този, в когото вярвам.
Ако вярваш в правотата на дадено твърдение ти си тоя, който е длъжен да приведе аргументи и факти, които доказват тази правота, а не този, който не вярва, че твърдението е вярно. В конкретния случай има 4 положения и хора - гностичен теист, агностичен теист, агностичен атеист и гностичен атеист. Гностицизмът се отнася към това, което твърдиш, че знаеш, а теизмът или атеизмът се отнасят към това дали вярваш, че твърдението "Има бог" е вярно. Гностиците са убедени и твърдят, че знаят, че има или няма бог. Агностиците не твърдят, че знаят, но пък се различават по това дали смятат "има бог" за вярно твърдение. Не е работа на атеиста да убеждава теиста, защо не може да има бог, а точно обратното. Нека приложим същата логика към други твърдения. Ако някой ви каже, че може да вдигне 1000кг от лежанка, то трябва да го докаже, преди някой да му повярва. Не е логично другите да приемат това твърдение за вярно първо, а после да доказват на самохвалкото, че не може да вдигне 1000кг. Времето да се приеме дадено твърдение за вярно идва тогава, когато има факти говорещи за това, нито момент по-рано. Ако не беше така, то бихме били принудени да вярваме автоматично във всяка глупост, която някой може да измисли и да се мъчим да ги оборваме една по една, за да отсеем тези, в които може би има нещо вярно. При това положение всички митически същества съществуват до доказване на противното например. Ако трябва да сме прагматици, то болшинството от атеистите са агностични атеисти, тоест не твърдят, че няма бог. На практика обаче са толкова сигурни, че няма бог, колкото повечето хора са сигурни, че няма феи, дядо коледа и разни такива магически неща. Белег на верните неща на тоя свят е, че с времето натрупването на опит и информация води до консолидирането на знанието около истината. Например, формата на Земята. С натрупването на знания по тоя въпрос модела на Земята клони към все по-висока точност. В началото се е смятало, че е плоска, после сфера, после елипсоид и в модерни времена геоид със сложна форма. Земята винаги си е била с такава сложна форма, точността на знанието за нея се е променяло, но винаги е клоняло към достигане до модела, който най-точно пасва на реалността. При религиите и прочее смахнати течения е точно обратното. Понеже не са базирани на реалността, а на измислени неща, които не могат да бъдат достоверно проверени, "истината" с времето се цепи и изменя по начин, който води до съществуването на много и в доста случаи напълно противоречиви истини. Християнството през вековете се е разделило на католицизъм, източно православие, протестанство, лутеранство, разни баптисти, методисти и да - свидетелите на яхова са също християни, колкото и да не им се иска на някои хора. Има стотици, ако не хиляди още дребни християнски деноминации. И с исляма е същото - сунити, шиити и други разни. Ако не беше така, щеше да има само една религия на света, както има само един правилен модел на реалността, който науката се стреми да опознае в най-подробни детайли.