Вандалите, които рушат обичаното от тях изкуство

Унищожаването на изкуство често пъти е политически мотивирано, а понякога може да е предизвикано дори от омраза. Изкуството все пак трябва да докосва емоциите на хората. Когато тази емоция е гняв, не е трудно да се разбере защо някои хора се отдават на вандализъм.

Скъпи творби на изкуството могат да бъдат възприети като олицетворение на национални идентичности, да са символи на хората, които ги пазят, или за музеите, в които са изложени. Мона Лиза неколкратно е била цел на вандализъм. Веднъж от жена, на която е било отказано френско гражданство. Друг път, докато е била отдадена временно на друг музей. Вандалът е човек, ядосан от това, че Националният музей на Токио не предлага достатъчно добри условия за достъп на хора с увреждания.

Но през 1996 г. по време на Международното биенале в Сао Пауло се случва нещо необичайно. Картина е повредена не от гняв, а от привързаност. И това е пример за нещо много могъщо около това как оценяваме изкуството.

Мона Лиза е сред най-честите обекти за опити за вандализъм, но не от любов. Снимка: Getty

През тази година на биеналето е показана картина от Анди Уорхол и по-конкретно неговата поредица "Телата" от 1977 г. Поредицата включва картини и фотографии на голи мъже и жени, понякога изкривени, понякога не. Творбата, показана в бразилския град Сао Пауло, показва гол мъж като изображението е повторено шест пъти.

Елън Бакстър, главен консерватор в Музея на изкуствата "Карнеги", разказва как един ден е получила неочаквано обаждане. Казали й "Няма да повярваш какво се случи". Бразилка е била толкова завладяна от чувствата си за Анди Уорхол, че целунала интимните части, изобразени на платното.

Джесика Бек, куратор в музея на Уорхол, обяснява, че в "Телата" има много провокативни и интимни творби, които са и "прекрасно осветени". Според нея е обяснимо защо някой би проявил "силна, емоционална и страстна реакция към тях".

Извършителката не е задържана, нито някога е била идентифицирана. Червилото е било премахнато от произведението без особени усилия. Охранителите на биеналето показали видео запис от охранителните камери, на който се виждало, че картината е целуната от по-възрастна жена, облечена елегенатно и с много бижута.

Бакстър не мисли, че в деянието е имало нещо политическо. Според нея жената просто е помислила, че това, което прави, е "сладко".

Представете си тогава каква е била изненадата на Бакстър, когато същото нещо се случва в музея "Анди Уорхол", където самата тя се грижи за съхранението на картините. Само че този път, целувката не е била така лесна за премахване.

"Проява на любов"

През 1997 г. музеят "Уорхол" е домакин на партито по случай 75-ата годишнина на Chanel No 5. Уорхол е използва известният парфюм в някои от своите принтове, които по-късно са използвани върху кутиите на специално издание на парфюма. По време на партито обаче никой не очаква, че един от гостите може да се напие, да изкара червено червило от торбата си с подаръци, да си го сложи и да се върне в музея, за да целуне... вана.

"Кой би целунал вана?" е бил вторият въпрос, който Бакстър си е задала тогава. Първият е бил "По дяволите, колко глупаво...".

Всъщност пияният гост не целунал истинска вана, а картина, изобразяваща такава и носеща името "Bathtub". Става дума за една от ранните творби на Уорхол, рисувани на ръка, на която се вижда простичко изобразена чрез мастило вана. Създадена е в началото на 60-те години.

Бакстър обяснява, че за съжаление типичните разтворители, които се използват за запазване на платната, не е имало как да оправят положението. Можели са само да го влошат – да направят така, че червилото да проникне в самото платно.

Тази "вандалска проява" се нуждае от по-специално отношение. Предшественикът на Бакстър е разговарял с човек от НАСА за използването на атомен кислород за почистване на топлоустойчивите покрития на сателитите. Атомният кислород е форма на кислорода, която не съществува в земната атмосфера, но се среща често в зоната, където обикалят сателитите. Там ултравиолетовата радиация разделя кислорода на отделни атоми. Те могат да се свържат с всяка органична материя. Заради това покритията на сателите се слагат в специална вакумна камера, върху тях се прилага атомен кислород и след това биват изчистени много по-лесно, когато газът е взаимодействал с праха по повърхността.

Нужни са осем часа, за да бъде премахната целувката от картината на Уорхол с този метод.

Но той сработва дори твърде добре що се отнася до крайния резултат. Премахнати са и замърсявания от въздуха, които са затъмнили платното през годините. Така изведнъж картината се оказва твърде чиста.

Според специалистите така се е загубила част от интимността, характерна за първите творби на Уорхол, правени на ръка. В случая се губят линиите от ръцете му, останали в долната част на картината.

Кураторът Джесика Бек има обяснение защо някой би целунал картина на вана и защо точно тази картина е провокирала емоционална реакция.

"Това е препратка към тялото без самото тяло. Намекнато е. "Bathtub" символично се отнася за един личен момент – къпането. Може да бъде съблъзняващо преживяване, а също и сексуално такова", обяснява Бек.

И в този случай извършителят изчезва сред гостите на партито без да бъде забелязан. Това сигурно е за негово добро с оглед на цената на картината и потенциалните разходи за възстановяването й.

Картините на Уорхол провокират емоции в гледащите ги, но понякога това води до странни резултати. Снимка: Getty

Жена вандал във Франция обаче няма този късмет. Тя е заловена и глобена за това, че е целунала чисто бяло платно от Сай Туомбли през 2007 г. По време на делото извършителят – Ринди Сам, обяснява, че е била завладяна от страст към творбата.

"Просто я целунах. Беше проява на любов. Когато я целунах, не мислех. Помислих си, че художникът би разбрал", казва Сам в съда.

Защо картините предизвикват сълзи от радост

Обичта към изкуството понякога може да бъде проявена по други начини, различни от целуването. Най-често публиката бива развълнувана до сълзи от изкуството и това показва как всъщност го оценяваме.

Джеймс Елкинс обяснява религиозния аспект на това да бъдеш разчувстван от произведение изкуството. Не е трудно да се обясни защо хора, които могат да се разплачат пред религиозна иконография, могат също така да се чувстват привързаност към нея. Целуването на статуи и икони не е рядко срещано явление в този контекст.

Дори творби, които не са с религиозен характер, могат да повлияят така на гледащите ги. Елкинс дава пример с историка на изкуството Джейн Дилънбъргър, която посещава художника Марк Ротко в студиото му, за да види няколко незавършени платна – високи почти 4,5 метра и мрачни. Студиото също е мрачно и когато забелязва платната, Дилънбъргър се разплаква. Стои така няколко минути, докато пушещият художник я наблюдава. По-късно разказва на Елкинс, че е изпитала "странни чувства", но най-вече облекчение, пълен покой и щастие.

Кураторът Бек също е имала такива моменти. Мащабът на поредицата от 102 принта на Уорхол, озаглавена "Сенки", я разплаква. Това обаче е реакция, която е възможна само когато човек види творбите на живо.

"Музеите са важни, защото може да имаш тези изненадващи, позитивни, емоционални реакции. Дори да има граници за това как трябва да се държиш, самият достъп може да те разтърси", казва Бек.

Но как Уорхол би реагирал на тези вандали? Според нея той бил се зарадвал на избора на червени устни, а може би и на самия акт на целувката, тъй като самият той е работил с телесни течности (включително урина и семенна течност). Така че да се постави червило върху платното не е чак толкова далеч от нещата, който художникът сам е правил. Заради интереса му към спектакъла, вероятно би искал и да има снимка с момента на целувката.

Съвременните артисти, в тласкането на границите на това, което възприемаме като изкуство, успяват да изкушат публиките им да реагират. В резултат, за съжаление, изкуството на някои от тях бива унищожено. Малцина са достатъчно големи късметлии да провокират толкова силни чувства на привързаност в аудиторията си, че всичко да завърши с целувка.

Новините

Най-четените