Ако човек гугълне името му, най-често наред с него излиза думата "død" или "död". Тоест мъртъв, на норвежки и шведски. И въпреки че в буквалния, физически смисъл, това не е така, той в много отношения е мъртъв.
Първо, защото, според собствените му думи някога е изпивал по 3-4 бутилки концентрат на ден и е изпушвал минимум по 140 цигари, заради което лекарите до един са били категорични, че с този си начин на живот едва ли ще доживее 40. Мъртъв е и за норвежките власти, които още през 1987 г. му налагат дългогодишна забрана да върти незаконния си бизнес и заради това той се изселва в съседна Швеция.
Мъртъв е и за света, понеже няма профил в нито една социална медия. Само че Лайф Хаген показва среден пръст, украсен с чудовищно голям пръстен със скъпоценен камък на всички, понеже е жив и още как.
Някога скандално известен като краля на порно индустрията в Северна Европа, днес норвежкият Хю Хефнер, както го наричат, води улегнал и кротък пенсионерски живот, без жена, деца и дори котка, далеч от хорските погледи, в кичозно обзаведена вила на площ от 300 кв.м. в покрайнините на Стокхолм.
По скандинавските стандарти за дълголетие и жизненост той изглежда много по-стар от годините си - 77.
Кожата му, неестествено загоряла от слънцето като на всеки западен пенсионер, ходил на почивка в Тайланд, е толкова сбръчкана, че от нея биха могли да се ушият поне 12 плисирани поли. Въпреки че голяма част от косата на темето му отдавна е опадала, останалото над ушите и на тила окосмение е старателно боядисано в младежки, секси златист нюанс на кестенявото. Общото тегло на златните накити на врата и по ръцете му е около една трета от собственото му такова. Безвкусната, но ужасно скъпа риза с тигрова щампа някак не си отива с пластмасовите розови кроксове, които с мъка тътри по кухненския под, обаче той смята, че тя му придава завършен вид на еротоман. А той действително е такъв.
Еротиката, сексът и порното са не само любимото му хоби. Те са неговата съдба.
А тя, съдбата му, се предопределя през май в края на 50-те години, когато в последния учебен ден хлапето Лайф заедно с още няколко аверчета от училище пали огън и изгаря в него бележника си. Най-после свобода! За момчето, родено в Осло през 1942 г., времето, прекарано в училище, освен че е напълно загубено, е и особено мъчително - Лейф има дислексия, а в онези години на децата с това заболяване се гледа като на бавноразвиващи се. "Единственото, в което ме биваше в училище, беше да се чупя от час."
Това той си спомня ясно, но не и кога се е зародил у него интересът към порното. Само че като говорим за интерес към порното, нямаме предвид класическия интерес на всеки подрастващ младеж към каките от страниците на "срамните" списания. Младият Лайф Хаген е различен. Той вижда в порнографията не източник за задоволяване на собствените си сексуални фантазии, колкото потенционален такъв за доходи. При това серизони доходи.
Бизнесът си започва в един тъмен килер на улица "Тронхаймсвайен" преди 45 години, където продава на съседските хлапета "чужбински" порно списания.
По онова време "Плейбой" вече си е завоювал сериозен потребителски пазар в Щатите. В Европа порното също навлиза с пълна сила във всичките си форми. В Западна Германия, Холандия и Дания всичко на секс фронта става позволено и лесно достъпно. Норвегия обаче изостава. В страната има само един телевизионен канал, а порнографията е забранена със закон.
Нашето момче веднага надушва свободна потребителска ниша и въпреки законовата забрана започва да издава първото порнографско списание в Норвегия - Aktuelt 76. Освен че е богато на снимков материал, в списанието се рекламират вибратори и други секс аксесоари. До този момент подобни артикули хората могат да си поръчат само по пощата, а "касетки" със секс филми се внасят контрабандно от Германия и Дания.
Първият милион едва ли не му пада наготово, понеже, според собствените му думи, липсва конкуренция на порно пазара, а списанието му се купува като топъл хляб.
Аktuelt 76 се разпространява из цялата страна, достига дори до най-отдалечениете северни кътчета, където климатичните условия са толкова тежки, че пощата се разнася с кучешки впрягове. Хората са едновременно в еуфория, но и в дълбок шок. Дълбоковкорененият здрав морал на скромната северна нация от селяни и рибари е разбит на пух и прах от няколко чифта разголени цици и безсрамни рекламни банери за розови дилда и лубриканти с вкус на малина. Лайф Хаген е провъзгласен за злодей номер едно на нацията.
Представителки на радикално-феминситкия Женски фронт неколкократно подават оплакване срещу него за нарушаване на морала и уронване на женското достойнство. Негодуванието срещу Хаген и бизнеса му стига дотам, че се организират публични изгарания на порносписания пред входа на магазините му. А една нощ е опожарен и централният магазин на фирмата на "Тронхаймсвайен". Щетите са за хиляди крони. Въпреки това обаче още на другия ден магазинът отново отваря врати и касира също толкова приходи от продажби, колкото във всеки друг нормален работен ден. Лайф Хаген нарича противниците на порнографията "душевни к*рви" и "мърши", но не отрича, че цялата шумотевица, която са предизвикали, му е донесла повече дивиденти, отколкото негативи.
Порното продължава да пълни касите на магазините му през 70-те, обаче Хаген не разбира нищо от счетоводство и инвестиции и затова логично бизнесът губи повече, отколкото печели. И сметките започват да излизат на минус. Но понеже никое зло не идва само, Хаген го погват и от полицията. В един много студен януарски ден на 1979 г. униформените пристигат непоканени и конфискуват 30 хиляди филма и стотици хиляди списания.
Още на другия ден лавиците в магазините на Хаген отново са запълнени с лисващите артикули.
Следват няколко сравнително спокойни години. През 1982 г. обаче Хаген и бизнесът му отново са на мушката на закона. Този път и обвиненията и наказанията са в пъти по-сериозни от предния път. Хаген получава глоба в размер на над един милион крони, шестмесечен престой в затвора и десетгодишна забрана да упражнява търговска дейност. Тушѐ!
"Подшушнаха ми едни доброжелатели, че имам две опции - или да се изнеса в чужбина или да се пенсионирам по болест", спомня си Лайф.
Не е трудно да предположим какъв е бил изборът му.
Лайф спуска кепенците на всичките си магазини в Осло и през 1987 г. се мести в Швеция. 44-годишният тогава предприемач основава Scandinavian Publishing Group A/S и за отрицателно време продава повече порно списания откогато и да било. И не само в Норвегия, защото вече е разширил пазара си в Дания, Швеция и Полша.
В класацията от 1992 г. на най-богатите хора в Швеция Хаген е на 182-ро място с доходи от над 100 милиона крони. В пресата пък излизат твърдения, че богатството му възлиза на два милиарда. С настъпването на новото хилядолетие и интернет обаче печаблите от продажбите започват разко да спадат.
На Лайф Хаген не му се занимава да прекроява бизнеса си наново, затова решава просто да се пенсионира. Прави го през 2008 г. В "спестовната му книжка" са останали едва три милиона, но той не се оплаква.
Парите са достатъчно, за да заживее отшелническия живот, към който се придържа и до днес. А когато го попитат защо така, той отговаря простичко: "Ами вижте какво, едвам си движа краката, гърбът ужасно ме боли, а и виаграта вече не действа. Така че какво толкова вече да му харесвам на тоя живот!"
