Не е само заради резултатите от изборите в САЩ. Макар че белите мъже все още доминират в директорските бордове, голф клубовете и Конгреса, тяхното културно и политическо влияние отслабва все повече. Разбира се, това е нещо хубаво за всички останали.
Но освен това то е добро и за самите тях, тъй като най-накрая ще се разтоварят от "бремето на белия мъж"
В деня след изборите стана очевидно, че белите мъже на средна възраст от средната класа вече нямат единен контрол върху всички равнища на властта. Както мрачно коментира един приятел със същите демографски характеристики, "в крайна сметка, ние сме причината за всичко грешно и бездушно на този свят, или поне така се твърди".
Всички сме чували вариации на този аргумент и преди, тъй като белите мъже постоянно се оплакват, че несправедливо биват държани в отговорност за всякакви неправди от миналото и настоящето. Писането за "обратния расизъм" или за "вината" за изолиращите практики на хората от нашия цвят, класа и пол не променя реалността, че сме тези, които с векове са се радвали на незаслужени и неспечелени предимства.
Вместо да скърбим, време е белите мъже от средната класа да погледнем към позитивната страна на нещата. Не само ще живеем в по-включваща и справедлива държава, но ще получим и всички тези безценни ползи, които идват със загубата на така възхваляваната някога власт:
1. Вероятно ще живеем по-дълго
Продължителността на живота на белите мъже без висше образование всъщност спада, а мъжете от малцинствата са сред най-дълголетните, поне в САЩ. При амбициозните млади мъже, контролирането на ситуацията през цялото време се отразява на сърцето им.
За по-бедните бели мъже, гневът, произлизащ от това, че нямаш всичко, което считаш по право за твое, може да доведе до опасно и безразсъдно поведение. Колкото по-бързо белите мъже се отърват от възмущението и притеснението, които придружават незаслужената привилегия, толкова по-вероятно е да бъдат по-здрави и щастливи.
2. Най-накрая можем да спрем да мрънкаме за вината си като бели мъже
Разбира се, фактът, че белите мъже не разполагат със същата власт, както преди, не означава, че вече са лишени от незаслужени привилегии. Ала вероятно тази драматична загуба на влияние е добра възможност да се вслушаме в някои защитници на антирасизма като Тим Уайз.
Чувството на вина, породено от действията на нашите предци, е безполезно. Уайз съветва, че "вместо това трябва да поемем отговорност за незаслуженото предимство, което означава да работим за промяната на обществото, което го поощрява".
3. Жените - а и всички останали - ще бъдат по-склонни да ни казват истината
С колкото повече привилегии разполагате (или се смята, че разполагате), толкова по-рисковано е за някой, който е лишен от тази привилегия, да бъде искрен с вас. Феминистката теоложка Джанет Морли твърди, че когато привилегированите използват власт, за да доминират, те принуждават по-слабите да използват своята "уязвимост, за да манипулират".
Повечето хора не обичат да бъдат манипулирани - но въпреки това една система, в която жените и хората от друг расов/етнически произход нямат еднакъв достъп до властта е система, в която честността често идва наравно с опасно високи рискове. Предразполагаме хората, от които се страхуваме, и ги ласкаем, когато имаме по-малко възможности да получим това, което искаме.
С колкото повече власт разполагат мъжете, толкова по-малко могат да разчитат, че всички усмивки, кимвания и одобрения на хората около тях са искрени. Казано накратко - едва когато изгубим привилегията си, ще можем да вярваме на това, което чуваме.
4. Ще можем да вярваме, че успехите ни се дължат на усилията ни
Едно от най-гибелните твърдения в дебата за позитивната дискриминация е, че предпочитанията към пол и малцинствена принадлежност при наемането на работа или приема в университет правят невъзможно жените и не-белите хора да бъдат сигурни в собствените си способности.
В продължение на две поколения, ядосани бели мъже се оплакват, че не получават никакви специални привилегии от държавата. Този стон обаче игнорира очевидното за всички. Привилегията се крие най-добре от хората, които я притежават. Ползите за белите мъже поначало са толкова много, че повечето от нас просто не ги забелязват.
Макар че мъжете никога няма да разберат каква част от успеха им се дължи на незаслуженото предимство, залезът на нашата власт означава, че поне синовете и внуците ни имат по-голям шанс да пораснат в свят, в който успехът им ще се дължи единствено на постиженията им, а не на цвета на кожата или пола им.
Нямаме широко поле от избори
От една страна, можем да се оттеглим, както предупреждава консервативният журналист Джон Съливан, в "отбранително малцинствено съмнение, защитавайки всяка малка привилегия и порицавайки всяка загуба." Това е пътят не само към електоралната загуба, но и към горчивото отчуждаване от 2/3 от американците, които не са бели мъже.
От друга страна, можем да се отървем от това самоналожено бреме, което не ни носи щастие и прави всички останали недоволни. Новият свят без мъжки привилегии може да не е задължително по-добър за нас, но ще бъде по-добър и справедлив за всички жени и етнически малцинства. Колкото по-скоро признаем това, толкова по-доволни и пълноценни ще се чувстваме.
