Радослав Чичев е победителят в тазгодишните Поетики - фестивала в София за публично изпълнение на живо на поетични творби от техните автори, където публиката избира фаворита.
Написахме, че Чичев е спечелил сърцата на публиката с "Африка", но се оказа, че е с друго съвсем ново стихотворение. Сгрешилият е наказан да напише стихотворение, достойно за Поетики 2013.
Пуснахме победните стихове, които ни изпрати бдителен читател, с уточнението, че музиката и цялостният пърформанс е мислен именно за Поетики. А музиката към пърформанса е на група "Кът за Яйца", които участват с авторска музика в проекта 4x4.
И ги изтрихме - по настояване на автора, тъй като "стихотворението е в работен вариант и никой няма право да го публикува".
Любимата ни Африка:
Тя е Африка, чисто и просто.
Влагата между краката й, жегата на Либия.
Пирамидите са само две, но си стоят на мястото,
познават ритъма, движението и млякото на Египет.
Пясъкът и пустините са над корема.
Под него са децата, недокоснати от слънцата.
Две слънца - едно на името и едно над името.
Сини, толкова сини, че когато премигват, изгарят,
и правят кожата черна, но дланите бели,
за да галят шията й - Газела в Танзания.
Вуду, вуду, вуду магия е нейната мантия, нейната мисъл,
ръцете й вързани в огън от Мали.
И хашиш.
И заклинание.
Танцувай с нея, танцувай, тя е Африка,
разделена на блокчета шоколад.
И всяко едно се топи под езика.
Това на Албена е малко тежко. Топи и себе си - смекчаващи, ама чуждата вина обстоятелства. То вече и няма друг начин да се изтропа каквато и да е истина де.