Най-простата човешка истина - хората лъжат. И то много. Човек лъже, за да прекрати досаден разговор, за да пощади чувствата на другите (или своите собствени), за да улесни социалния или професионалния си живот и по милион различни други причини.
До известна степен всеки е насяно с фатка, че в един или друг момент хората, с които работи, го лъжат. Или пък обратното - той сам ги лъже. Невъзможно е винаги да се чувстваш добре, да си въодушевен от работата си, или да си искрено щастлив за колега, който е бил повишен вместо теб.
Но какво да кажем, когато измамата не е, свързана с обикновените ежедневни глупости и емоции, а е неотменна част от работния процес? Ново изследване показва, че една от причините лъжите да са масово разпространени в определени професии е убеждението, че хората с “гъвкаво” отношение към истината всъщност се справят по-добре с работата.
Нагласата към лъжците на работното място
Като цяло, измамата на работното място се възприема негативно - ако някой се налага да прибягва до лъжи, вероятно не е особено добър в работата си. Измамата вреди на културата на доверие и на екипната работа.
Но според скорошни изследвания на американските учени Брайън Гуния и Ема Ливайн, има изключение от това правило - работните места, които се възприемат като силно насочени към продажбите, вместо към клиентите.
Според изследването на подходите в маркетинга, насочеността към клиентите цели задоволяване на нуждите на клиентите, докато насочеността към продажбите е свързана с реализирането на собствените цели на продавача.
Определени професии, като продажбите и инвестиционното банкиране, стереотипно се представят като силно насочени към продажбите (въпреки че на практика, специалистите по продажби могат да бъдат и дълбоко загрижени за клиентите, а работещите с клиенти да имат личен интерес).
Гуния и Ливайн са поискали от участниците в тяхното изследване - сред които са били над 500 студенти по бизнес администрация и участници в проучвания на сайта за колективни услуги Amazon Mechanical Turk в САЩ - да оценят доколко дадени работни места от гледна точка на ориентацията им към продажбите, и да оценят хипотетични личности от гледна точка на представата, която създават за компетентност.
Пред участниците са били описвани различни ситуации. Например "Джули", която при подаването на отчет за месечни разходи, твърди, че таксито й до работа струва повече, отколкото в действителност, "Джеймс", който се предструва, че има интерес към ветроходството, за да се сближи с шефа си, фен на яхтите, или други подобни.
В крайна сметка участниците са сметнали, че хората, които са подходили с измама, биха били по-добри в професии, насочени към продажбите, и са приоритизирали наемането им.
Общо 84% от участниците са избирали да наемат "измамници" за задачи, свързани с насоченост към продажбите, а 75% са избирали да наемат "честни хора" за задачи, които не са особено насочени към продажбите.
Резултатите са интересни, но не и категорично показателни. Също така не е сигурно доколко убежденията на участниците в изследванията се отразяват в действията на мениджърите по човешки ресурси.
Има противоречиви доказателства за товва дали насочеността към клиентите или към продажбите е по-ефективна на практика, въпреки че насочеността към клиентите изглежда има преимущество при реализирането на реални продажби.
В скорошното изследване на връзката между измамата и компетенцията, “умишлено събрахме студенти по бизнес администрация, така че да сме сигурни, че стереотипите, които разглеждаме, наистина са присъщи на бъдещи професионалисти в тази област”, обяснява Ливайн от школата по бизнес “Бут” към Чикагския университет.
Студентите, стремящи се към мениджърски позиции, “може би наистина вярват, че измамата демонстрира компетенция на тези работни места, и поради това прехвърлят тези убеждения в бъдещи практики на наемане”.
Има ли плюсове от лъгането на работното място?
Лъжата до известна степен е нещо естествено. “Природата е пълна с измами”, пише философът Дейвид Ливингстън Смит в началото на книгата си “Защо лъжем: Еволюционните корени на измамата и подсъзнанието”. Вирусите мамят имунната система на жертвите си, хамелеоните използват камуфлаж, за да измамят хищниците. Хората не са изключение, включително и на работното място. Мениджърите по човешки ресурси признават, че почти всички кандидати например преувеличават квалификацията си.
Измамата е абсолютно необходима на определени работни места (полицаите под прикритие могат да го потвърдят). За някои хора дори дипломацията е синоним на лъжа. Измамата може дори да бъде стратегическа в цяла компания, например когато кол-център инструктира служителите си да се преструват, че се намират в друга държава, заради стереотипите на потребителите.
По-общо погледнато, дефиницията за измама на работното място е размита и неясна. Длъжностите, свързани с обслужване на клиенти, и особено типът емоционален труд, полаган от жените, обикновено изискват от служителите да крият емоциите си.
Наистина ли искате стюардеса, барман или психиатър да ви казва, че трябва да се притеснявате заради турбуленцията, че ви презира, или че изпитва апатия към вас и терапията, която ви прилага?
Определени работни места изискват позиция на приветливост или грижа, които са по същността си поне частично изкуствени (и стресиращи). Както коментира Ливайн, “хората вярват, че тези, които могат да регулират емоциите си, са по-компетентни от тези, които не го могат”. Представянето на несъществуващи емоции е рационално поведение.
Това особено важи за инфлуенсърите в социалните медии, които размиват границите между автентичност и убеждаващи похвати. Например Instagram звездите, които организират пищни “изненадващи” годежи, макар че това може да даде обратен резултат, когато илюзията бъде разрушена.
Невинни малки лъжи
Понякога добронамерената лъжа дори се възприема като по-етична алтернатива.
"В изследванията ми откривам, че много хора приветстват и ценят лъжите, които са казани за тяхно благо. Например "служителите вярват, че колегите им трябва да ги предпазват от обратна връзка, която те не могат да реализират на практика, и която само цели да ги засегне емоционално, а пациентите в онкологията оценяват фалшивата надежда повече, отколкото подозират онколозите", коментира Ливайн.
Това, което е ключово за "просоциалната" лъжа, или типът неискреност, целящ да бъде в полза на другите, е че той не дава нечестно предимство, нито по някакъв начин носи лична изгода на изричащия лъжата. Тук идеята е да се изричат незначителни невинни лъжи просто като форма на грижа за другите.
Може и да има културно влияние в този тип нагласа, като някои изследвания твърдят, че хората от колективистични култури е по-вероятно да излъжат, за да запазят достойнството си или да защитят груповата хармония.
Едно изследване, в което съавтор е Мишел Гелфанд, психолог от университета в Мериленд, е поставило над 1500 студенти от осем държави в ситуация на бизнес-преговори, където лъжата би донесла изгоди. Тези от по-колективистични държави (като Южна Корея и Гърция) използвали измамата повече от тези, произхождащи от по-индивидуалистични държави (като Австралия и Германия), въпреки че нивото на лъжи като цяло е било високо.
От друга страна, "мисленето извън рамките понякога е свързано с търсене на границите на правилата и преминаването им", коментира Гелфанд.
Някои изследвания сочат връзка между креативността и неискреността, тъй като за хората, които работят в творчески области, е по-лесно да намират оправдание и рационализация за измамите си.
Толерантността (или дори насърчаването) на измамата на работното място е трудна за установяване. Лонг Уонг, професор по мениджмънт в “Сити Юнивърсити” в Хонконг, изтъква, че “всякакви организационни или браншови норми в полза на измамата често се пазят в своеобразна тайна, поне за пред обикновените хора”. Той обаче се съмнява дали такива организационни или браншови норми биха били устойчиви, като коментира: “Те може да бъдат отхвърлени в дългосрочен план.”
Измамата в скромни мащаби не винаги е вредна. Но като цяло, естествено, работните места ще бъдат по-ефективни, ако хората се чувстват свободни да разчитат на истината.
Определени видни политици са добър пример за като цяло вредния и внасящ разделение резултат, който може да бъде породен от лъжи на работното място.
Така че правят ли ме всички тези скромни лъжи по-добър на работното си място? Вероятно не. Но няма нужда да се стресираме толкова много за тях. Както заявява Ливайн: “Много се интересуваме от това дали другите имат добри намерения спрямо нас, но не винаги ни вълнува дали другите винаги казват истината.”
