Беше най-обикновена юнска сутрин на 2011 г. Модерен електронен син часовник запищя събуждащо и Гонзо отвори очи. Погледът му срещна тавана на спалнята, а на него със син латекс и почерка на Светлана, беше изписано „Ти си Левски!".
„Верно, беееее... аз съм Левски!" - върна се Гонзо в реалността на новия ден. И беше напълно прав.
Футболистите бяха във ваканция. Ясен го нямаше вече. Господин Батков ловуваше глигани в Казанска област ...
Всъщност никой нямаше. Дори Гугутката беше отлетял на море.
Гонзо отговаряше за цял един народ.
Добре, де! За отбора на народа, ама то си е почти същото.
Иванов затърси с поглед работния си син бележник и го съзря на синьото си нощно шкафче, за което все се чудеше за какво да го ползва денем, като му викат нощно.
Човекът-клуб разгърна страниците и погледът му зашари по синия ръкопис, написан със синя химикалка. А там пишеше следното ...
Задачи за преди обяд:
Да проверя дали не ми е свършил гела!
„И ако е, да изтичам да си купя!" - промърмори си на глас Гонзо.
Да полея тревата откъм сектор „В" на „Герена"!
„Че оня Стинг и оная Роксет си нямаха друга работа, ами намериха да се дерат на стадиона ми!", смръщи вежди бившият таран.
Да разходя кучето на Дарко!
„Оф, дано само Ромина не се сети да ме кара да й пазарувам маракуя и банани, като предния път!", още повече се сдуха Иванов.
Да закърпя шортите на Гара!
„От миналия сезон им викам да му вземат с два номера по-големи, че е надарен и са му тесни, ама няма кой да слуша!" - ядоса се треньорът.
Да пратя факс до медиите, че годината на основаването ни май пак не е точна!
„Батков се обади от Египет! На Сфинкса видял надпис „Само Левски"! Сега се кани да влиза в Хеопсовата пирамида да пита лично Хеопс знае ли нещо по въпроса!", леко невярващо се замисли спортният директор.
Задачи за следобяд:
Да проверя дали не ми е свършил гела - трети път!
„И ако е, да изтичам да си купя!" - повтори този път на ум Гонзо.
Да проведа една тренировка на помощното игрище!
„То футболистите са по курортите, ама ще си се тренирам сам. Ще запиша всичко с камера и после ще им го пусна на подготвителния лагер. Само се чудя как ще се получи двустранната игра накрая!?!?!?" - този път доста сериозно се замисли синият управник.
Да звънна на Радуканов, да го питам откъде е купил онези кривите медицински топки!
„Така де, колеги сме! Да взема и аз за моите да потренират модерно!" - решително се самоубеди треньорът на „сините".
Да полея цветята на Сержиньо Грийн!
„Че хазяйката му звъня пет пъти, понеже само се хилела и халюцинирала от аромата. Тия холандци имат странен вкус към ботаниката!" - зачуди се на ум Иванов.
Да отида до клуба на сините ветерани!
„Бай Петко Хулигана ги натъпкал с две тави сини еклери и се скъсали от киселини, та ще им нося хапчета! С к'во ли не ме занимават, значи!", нацупи се директорът на "синия" клуб.
Да оправя крановете в съблекалните на „Герена"!
„Че в Редута трети ден са без вода! Гарата водил Дамяна у тях да се къпе и станала белята!", смръщи вежди централният нападател-рекордьор.
Привечер да проверя дали не ми е свършил гелът!
„И ако е, да изтичам да си купя!" - потрети си за последно Гонзо.
После синият шеф рязко скочи от леглото и се запъти към банята. Очакваше го поредният претрупан със задачи ден. Само след секунди от банята се чу неговият вик:
„М@^ка му! Гелът е свършил!"...
