След като националната ни „гарнитура" най-после взе, че пукна окончателно, а медиите и целия български народ скачаха върху пресния й гроб, да не вземе да изпълзи отдолу, нещата взеха да стават закачливо хумористични.
Винаги е така. Когато нещо отиде на супер зле и повече не може от това, спира да ти пука и го удряш на бъзик (фундаментална дума!).
Националният ни отбор по футбол умираше зверски дълго. Като партизанин от „На всеки километър". Прострелваха го с голове кой къде го свари, но тази гад с глава Стоилова не мреше и не мреше.
Е, най-накрая на режисьорите им писна и го убиха не дотам зрелищно в един Черен шумак. После директорите на продукция се самоубиха наужким с някакви оставки, а продуцентът остана да се чеше нервно по одрания таралеж на главата си.
И сега накъде?
Седем милиона специалисти дават своя футболен акъл, а веселбата става все по-балканска. Ами щом е без пари, ето още малко съвети, как да оправим топкоритането на национално ниво в едно близко и недотам бъдеще .....
Генерални (начални) промени:
Първо: Незабавно кастриране на целия род Михайлови! Знам, брутално и жестоко е, ама друг начин няма. Тези се размножават като зайци с вратарски ръкавици! И не само те! Под чекийката да минат и всичките им зетьове и други приходящи.
Второ: Треньорът. Айде стига глупости. Много ясно, че от треньор на българския национален отбор няма абсолютно никаква нужда! Играчите ще се селектират чрез референдуми и Интернет-анкети от целия народ. А титулярите за всеки мач, ще се определят с гласуване чрез SMS за лев и двайсе с ДДС. Приходите отиват за детския футбол ... и готово!
Трето: Икономии. Край на билетите бизнес класа и хипер скъпи хотели. И никакви „звезди", играещи извън България! Търсят се футболистчета, живеещи в близост до националният стадион, а за гостуванията пътуват със собствен превоз ... до съседни страни с велосипед, за по-далече може и на автостоп! За преспиване - спален чувал или едноместна палатка от магазин за 1 лев.
Подготовка и тренировъчен процес:
Първо: Националите преди мач да се взимат не на лагер, а на концлагер. Един месец най-малко, по 12 часа на ден бягане на зиг-заг в минирано с „пиратки" поле, а през останалото време - залостени в тясна килия, обзаведена само с една футболна топка. Да блъскат на „21" за разпускане.
Второ: Контролни срещи само със сборни отбори от зоналните селски групи, селектирани лично от Вили Вуцов. Традиционните атрибути на агитките като брадви, търнокопи и менгемета ... не се забраняват!
Трето: За тези които се скатават или недоволстват - задължителни наказателни масажи, извършвани лично от Евгени Минчев. В късните часове допълнително ще ги посещава по килиите Дим Дуков, за да му се изповядат.
Стимули и възнаграждения:
Първо: Премиите. Само в бидони с гел и силикон. И нашите ще изорат чимовете. Без майтап. Гелът и „бензинът за цомби" стават вече безценни суровини, без които футболът загива. Поне у нас.
Второ: Една от залите на „Син Сити" да стане моментално тренировъчна база на националния ни отбор преди важни срещи. Няма "Не искам"! Тренировки до откат по цяла нощ под адреналинови плейбеци с кючекова основа. Лицеви опори, кълбо напред, кълбо назад, игра с топките на Галена или която и да е от „пластмасовите". Всичко в името на родния ни футбол! Всичко в името на България!
Трето: Докторът на националния отбор да изкара квалифициран курс по татуиране. При бездушна и бездарна игра да следва наказателна татуировка, по възможност на челото. Ама няма да е нещо на иврит или „Благо = Исус", а най-изобличаващото „Аз съм пълен Г*З"!
Ако и тези крайни мерки не дадат резултат и се провалим в още 2-3 квалификации, футболът в България се закрива като спорт и съсредоточаваме усилията на цялата нация в доене на крави във "Фейсбук" за малките и средните и „Не се сърди човече" за най-дъртите.
Ако тези предложения не ви допадат, то значи по лична карта сте озаглавен Мъри Стоилов!
